Независимо дали имате някакво правдоподобно основание да мразите, добре би било, ако се освободите от това чувство. Омразата е лошо нещо и тя преди всичко атакува този, който я излъчва. Знаете колко жалко изглежда човек, когато мрази. Обсебен от тази черна емоция, той превръща живота си в робство. Почти всяка негова мисъл е обсебена от чувството на омраза. Или казано на съвременен език – да хейтва става негово постоянно състояние. Може да срещнете белезите на омразата навсякъде. Ето, държавата ни била проста, била гмеж, гнилоч, воняло на мърша отвсякъде и трябвало час по-скоро да се закрие и разпусне. Един мразещ човек изпитва и съответно излъчва предимно такива идеи. Ами тя държавата ни е такава, каквато ние си я правим, но в очите ни по-скоро изглежда такава, каквито сме ние самите.
Говорил съм с японци и колкото и да съм ги провокирал, те никога, ама никога не са казвали нищо негативно нито срещу държавата си, нито срещу японския манталитет. Разбира се, всеки етнос или нация си има своите особености, специфика и навици. Ако погледнеш с критичен ум, винаги можеш да намериш недостатъци във всеки. Идеални хора няма, както няма и идеални нации. Едни са по-добри в едно, други в друго. Характерът им се е формирал според историята, битието и най-вече според духа на дадения човек или народ. Не можеш да накараш един японец да плюе страната си, каквито и факти да му представиш. Усмихва се възпитано и почти незабелязано ще пренесе разговора в друго русло – там, където са техните заслуги и гордост. В провокативните си теми дори няма да можеш да го подтикнеш да говори лошо и за други народи и нации. Ще върти нещата там, където те са позитивни и приемливи. Ако пък все пак го накараш да говори за недостатъци, то той ще ги представи в съвсем телеграфен стил, а фактите ще са просто факти и дотам.
Няма да „хейтва“, няма да плюе, няма да хули, ругае, заклеймява. В никакъв случай това няма да стане. Ще говори възпитано, позитивно, дружески и ще ти се усмихва.
Ние сме свикнали да ругаем. Е, нека сега и аз да не изпадам в този стил на недоволство от нашенския си манталитет, но все пак нещата следва да се кажат, за да сме в състояние да се коригираме. Не заради омраза, ненавист или недоволство, а само за да се въздържаме от подобно отношение и изказ.
Думите идват от мисленето – от ума. Каквито мисли преобладават в ума ти, такива ще са и в думите. Ако често допускаш завистта да обзема съзнанието ти, обичайно ще е и като резултат от нея да мразиш, ненавиждаш, обезценяваш заслугите на другите.
Точно омаловажаването и принизяването на заслугите на хората е продукт от до болка изпитвана завист. „Тоз бил никой“, „Оня бил нищожество“, „Другият бил най-големият нещастник и парашутист“ и изречения в този дух.
Какъвто и да е човек – един е късметлия, че е кадърен, другият пък има богато наследство, третият жена му го е издигнала. Ами добре, нека така да е, защо позволяваш черната завист да прояжда съзнанието ти? Защо всяко твое изречение трябва да излъчва омраза, ненавист, пренебрежение?
Ако ти си кадърен, а другите не са като теб, добре – докажи го във времето. Не плюй като камила всеки срещнат или успял човек. Успей и ти, и ще видиш, че завистта ще отмине все едно не е била.
И както се казва в едно древно японско изкуство: „Не се поддавай на такива чувства, остави ги да отминат като дим, хванат от вятъра“, те са тези, които те правят да не успяваш, а не нещо друго.
Разбира се, отвън изглежда, че успелите хора лесно са постигнали целите си, но това не е така. Когато се научиш винаги да ставаш, след като си паднал, тогава повечето от работата си към успеха ще си я свършил.
Иначе е лесно да се хвърля кал – тоз е такъв, оня онакъв, обаче, когато дойде времето ти да го направиш, виждаш, че не е никак лесно.
Всякакви хора съм срещал и тези, които завиждат, прозират най-лесно.
Ето, когато ме питат, ходя ли още сутрин да медитирам, и аз им кажа: „Да, повече от 40 години практикувам без изключение“.
Веднага този, който търси извинение, ми казва: „Ами да, ти ставаш рано, щото не ти се спи“, „Отиваш сред природата, щото на теб така ти харесва“, „Не ядеш много, щото на теб не ти се яде“, „Занимаваш се, щото теб не те мързи…“ И все в този дух.
Да, разбира се – на мен никога, ама никога не ми се спи. И на мен никога, ама никога не ми се яде. А също и на мен никога, ама никога не ми се мързи. Пък и никога, ама никога не ми се лежи и почива…
Точно така, щом правя нещата така, значи така ми се правят и точка.
Ех, приятели, ами нали и аз съм точно като вас и нищо човешко не ми е чуждо. Обаче рано сутрин, когато впрегна волята си и вървя към морето, понякога ми се спи жестоко и сякаш двама души са ме хванали за ръцете и ме дърпат назад към леглото, но други трима са ме сграбчили и ме мъкнат към морето. Не ги интересува – може да ме разкъсат, но дърпат. Едните назад, другите напред – е, да, тези, които дърпат напред, са повече на брой и са по-яки, вярно е това. Или пък не ми се яде ли, така ли изглежда? Може, да, но вълкът в мен може да изяде цяло агне или поне малко прасе и то наведнъж, а една цяла торта не би ме затруднила, ако оставя „чудовището“ в мен да прави каквото си иска. И какво да направя? – Да оставя „монстъра“ да ме „сготви“ ли?
Отстрани всичко се вижда като на шега, бързо се завижда и винаги може да се намери лековато „правдоподобно“ обяснение за всичко. Лесно и безпроблемно.
Да си хейтър означава да признаеш пред всички, че ти си чиста проба завистник. Това е причината да се плюе, да се полива с помия или жлъчно да се критикува всеки, попаднал в полезрението ти. В това да се хвърля кал и зловонни хули няма нищо друго, освен безсилието на онзи, който ги изрича.
Разбира се, има и крайно необходима конструктивна критика, когато някой ти каже грешката ти директно, точно и вярно. Такива хора са истинска благодат, защото бързо откриват недостатъците, пропуските, грешките ти, които трябва да знаеш, и ясно ти ги показват. Казват ти така, че да ги разбереш из дъно и веднага. Такива хора са истински приятели и са безценни помощници към постигането на идеите и целите ти.
Нека сега да ви кажа как чрез медитативните техники се постига премахването на тези негативни емоции и чувства.
Когато във вас възникне чувство на завист, омраза, ненавист, ревност, мъст или друг вид отрицателни нагласи, е време да преминете към медитативна практика.
Насочвате се леко към Себе си и внимавате за мислите и настроенията, които ще нахлуват в ума ви. Когато дойде негативното чувство, вие ще знаете, че то е измамно и крайно вредно за психиката и живота ви. Достатъчно е да продължите да се насочвате към Себе си и да игнорирате набезите на негативното чувство. Не се борете, не правете опити да го спрете. Най-добрата работа е, когато продължавате да се насочвате към Себе си – истинската си природа – и игнорирате отново и отново тези негативни емоции и чувства.
Стоейки така, постепенно негативните емоции и чувства ще отслабват и накрая ще изчезнат, за да се настани на тяхното място вашето истинско разбиране и правилното отношение към живота, успехите на другите и балансирането на психиката ви.
Това е за днес, приятели. Практикувайте и не се оставяйте случайни импулси в ума ви да предопределят отношението ви към живота.
Пожелавам ви упорита и безотказна медитативна практика!