Овладяването на ума започва от малките неща. Преди да можете да контролирате ума си в критични ситуации или в екзалтирани състояния, е необходимо да коригирате дребните и почти невидими мисли в ума си.
Някой ще каже, че е много гневен и че му е невъзможно да спре да се ядосва, когато има справедлива причина за това, но това не е така.
Големите неща винаги са съставени от малки неща и така е за всичко в света. Много зависи какъв е възгледът ви за заобикалящата ви среда и случващото се. Ако често се възмущавате, ще трябва да знаете, че това са едни „микро“ ядосвания, които като станат много ще взривят нервната ви система.
Важно е, човек да не реагира първосигнално, а да може да разбира ситуациите в които попада. Ако действаш импулсивно, веднага ще обвиниш някого за постъпката му. Обаче ако можеш да го разбереш, т.е. да видиш какво стои зад поведението му – кои са причините и дали ти някога си постъпвал така, ще видиш, че е много вероятно да се намериш в някакъв етап от живота си на неговото място и с неговото поведение.
Примерно, шофираш и гледаш как някой кара колата си неумело и едвам пъпли. Идва ти да му теглиш една хубава попържня гарнирана с жест: „Пфууу, голям си смотаняк, загубеняк… абе направо си лузър.“
Обаче, после виждаш, че колата е учебна и човека сега се учи да кара. Ти някога също си бил като него и когато си се учел, си пречел на движението, така е. Това е което се вижда, защото отгоре има табела. Това, което няма да видите от някой който пречи на движението и ви засича е неговото вътрешно състояние. Някой е болен и не е в добра кондиция. Друг човек може би има проблеми в семейството – с жена, мъж, деца и или проблеми в работата и за това няма табела, на която да прочетете причината за некоректното поведение на пътя. Понякога човек така се е вглъбил в някаква задача, че въобще не се усеща, че кара на дълги светлини и ви „вади“ очите. Да не говорим за бурята от хормони при младите хора. Не ги оправдавам, разбира се, но все пак е добре да можем да ги разбираме и да влизаме в „обувките им“.
Говоря ви, че ако можем да разберем отсрещната страна, на която се възмущаваме, ядосваме, гневим, ще видим, че „дяволът не е чак толкова черен“ и че ние някога в живота си сме се държали по същия начин, че ако не и много по-зле. Лесно е от позицията на времето и на присъщата за възрастните хора уравновесеност и разсъдливост да осъждаме околните, но нека никога да не забравяме, че и ние сме били почти същите, или даже по-лоши.
Когато човек изпуска нервите си, това е в резултат на много малки ядове, които в някакъв момент ескалират и се превръщат в нервна криза. Ако можеш да разбираш малките причини, поради които се възмущаваш, напрежение няма да се наслагва и така ще вдигнеш прага си на поносимост към гняв.
И така големият гняв е съставен от малки ядове.
Примерно, гледаш как някой млад човек е арогантен и веднага в теб се появява възмущение, негодувание, неприязън. Обаче, ако си спомниш ти какво „богатство“ си бил, ще видиш със сигурност, че поведението му не е нищо особено.
Или ако можеш да вникнеш в живота на този човек, ще разбереш, че има поредица от причини довели го до този гаменски тип поведение. Може да е нямал родители, или да е израснал в тежка за него среда и това му държание е резултат на тези обстоятелства. Не се знае, ако ние бяхме израснали в такова обкръжение и отношения, дали щяхме да сме по-добри или дори по-лоши от него.
Никого не оправдавам, някого не обвинявам, просто ви казвам какви са причините за гнева или за да си изпусне човек нервите.
Ако искате да овладеете гнева си, тогава овладейте съставните му части, а именно дребните възмущения. И си коригирайте възгледа към света като цяло. Вместо да се възмущавате – разбирайте причините за дадената ситуация, но не само повърхностните причини, а в дълбочина. И тогава възмущението ще изчезне от само себе си.
Вместо да се ядосвате, проникнете в обектите на гнева си и ги „деконструирайте“, тогава ще сте наясно със същността на нещата и гневът ще се изпари сам. Проникнете обаче във всички причини, а не само в повърхностните поводи.
Вместо да осъждате някой в ума си, отидете до началото на началата, „влезте в обувките му“ и се отъждествете с този някой, но не го правете наужким това, а се опитайте да преживеете живота му – даденостите му от гените му, условията, възпитанието, средата, в която е живял и тогава ще знаете истинските причини за провинението му. И когато ви дойде наум да го накажете, това по-скоро ще е начин да го коригирате и поправите, отколкото да го накажете.
За всичко е така – и за гнева, и за ревността, и за нарцистичното поведение, и за алчността и за всичко, за което се сетите.
Вместо възмущение – разбиране.
Вместо гняв – осъзнаване на причините.
Вместо осъждане – съчувствие.
Вместо омраза, ненавист, презрение – осъзнаване на факторите и предпоставките довели до падението на дадения човек.
Иначе, ако е само на повърхностно ниво, очернянето е винаги лесно и се отдава на всеки.
Трудното е да отидеш в дълбочина и да намериш действителните причини, мотивите формирали характера, катализаторите довели до неприемливото и осъдително поведение.
Кармичните закони не са толкова за наказание, а те са път към осъзнаване и корекция. И самото наказание би следвало да води към това – към поправяне, а просто към жестоки безсмислени страдания. Но наистина страданията на пръв поглед може да изглеждат като безсмислени, но те с времето винаги водят до осъзнаване и към това да не се повтарят грешките.
Медитативната ви практика ще ви води към променяне на възгледите и към един по-умиротворен мироглед. Ако искате да овладеете гнева, нервните кризи, депресията, медитирайте, приятели. Депресията също е съставена от много малки „черни“ мисли, т.е. и тя е съставена от подобни на нея малки частици.
Медитирайки, щом не се въвличате в мислите, които изплуват в ума ви. Когато не им вярвате, не ги развивате, не ги продължавате, тогава тези малки градивни частици на депресията или обсесивните състояния – ОКР, ще бъдат разградени. И когато няма градивен материал за патогенните състояния, те също ще бъдат разрушени или въобще няма да могат да бъдат създадени.
Стойте непоклатими насочени към Духа си и не се захващайте с нищо, което се опитва да занимава ума ви. Така ще малките „тухлички“ на гнева, ревността, депресията, ОКР или каквото и да е друго болестотворно състояние ще бъде унищожено още в зародиш.
И знайте, всяко голямо нещо е съставено от много малки неща. Така е с патогените, така е с болестите, така е и с кармичните наслагвания.
Така е и с медитативната ви практика. Когато всеки ден непрекъснато практикувате, вие ще изграждате пътя към Себе си – към Истинския ви дом.
Завръщането в Себе си също е въпрос на много и упорити единични всекидневни практики.
Практикувайте, приятели, и знайте, че щастието си го градите сами. Така е и с нещастието – пак сами си го правим.
Лошите постъпки, навици и пороци пак са изградени от много малки негодни мисли, които като се натрупат водят по пътя към ада.
Пожелавам ви упорита и акуратна работа по пътя към Себе си!