Знаете ли как можете да разберете дали сте в такт със Себе си? Ами например, ако сте в лошо настроение, веднага би следвало да знаете, че връзката ви с Вътрешната ви същност е отслабена. Или ако се обидите на някого, то това пак е, защото нямате пълен синхрон с Първоизточника.
Когато се съмнявате прекалено и се хвърляте от една крайност в друга, пак е загуба на стабилност с Вътрешната ви природа.
Ако сте обзети от някаква страст, непреодолими желания или капризи, тогава също следва да сте наясно, че нямате плътно единство с Изначалното ви състояние.
Спонтанно възниква въпросът: „Ама нали аз съм аз, защо ми казваш, че трябва да съм Себе си? То това си е неопровержим факт.“
Човек е многоизмерно същество и е съставен доста сложно. И подобно на айсберг, видимата ни част е съвсем малка. Никой почти не забелязва как работят вътрешните ни органи, но това сме ние. Ако не се вгледаме специално, няма да сме наясно дори как работят сърцето, нервната система, подсъзнанието. Дълбоко в себе си ние не сме това, което осъзнаваме и виждаме в повърхностния си ум. В съзнанието си може да си се представяме по един начин, но цялостната ни същност да е съвсем друга и непозната.
И ето, когато се ядосваме, нервираме и изпадаме в необуздан гняв, това не сме ние. Може би това са гените, оставени от предците ни. Или може би това са лоши навици, които сме възприели още от детството ни. А може да е и неправилна интерпретация на случващите се събития, т.е. когато не можем да разберем причините, довели до дадена несправедливост, и заради това да избухнем. Много може да са поводите.
Важното обаче тук е да знаем, че ако сме в единство с Вътрешната ни природа, тези нестабилни и поляризирани емоции няма да са по този начин проявени, както когато сме изгубили Основата на съществото си.
Гледам разни коментари – някой някого убил и всички в един глас викат: „Смърт!“, „Доживотен затвор!“, „Долни изроди, горете в ада!“ и още недобре формулирани граматически изречения все в този дух.
Добре, някой някого убил – разбира се, че това е лошо, защото води до лоши кармични стечения на обстоятелствата. Но и крайното осъждане „Смърт“ не е много по-добро от това, когато някой някого убие. И не ставаме ли същите, когато без много да му мислим, първосигнално отсичаме: „Да гори в пъкъла!“ За мен това са едни и същи подбуди и емоционални обсебвания.
Един човек, който е единен със Същността си, не дава такива прибързани и моментални присъди: „Изроди, за вас да е вечен ад!“
Малко по-кротки е добре да сме, защото, ако погледнем миналото си, а и настоящото си горещо желание някой да бъде убит, ще видим, че няма голяма разлика от някой, който го е направил от необуздана емоция, и примитивната моментална присъда.
Единството с Изначалната ни същност ни дава мъдрост и сдържаност, за да не сме толкова едностранчиво категорични. Да, има грешка, има заслужено наказание, но има и прошка след осъзнаването. Не е добре, когато някой пожелава: „Да гниеш вечно в ада.“ Това „пожелание“ издава злоба, ожесточение, омраза и не говори никак добре за авторите му.
Стабилната връзка на съзнанието с Корените на истинската му природа не генерира подобни клетви и осъждане.
Друго, когато изпитвате прояждащ душата ви страх, да знаете, че това също не е от Вътрешната ви природа и за да го има това състояние, означава, че не сте в единство със Себе си. И когато застанете в плътна връзка със Себе си, ще разберете, че този страх е несъстоятелен или пък ще остане до степен на предупреждение, за да ви предпази от някакъв риск. Но това в никакъв случай няма да е страх, който прояжда вътрешностите ви.
Ако във вас възникне завист или омраза, пак знайте, че това не е от Вътрешната ви природа, а идва от повърхностния ви ум. В момента, в който застанете и осъществите единството със Себе си, завистта ще избледнее и евентуално ще остане само стремежът ви, който да е двигател към успеха ви.
Омразата също ще се разтопи и ще изчезне като дим, оставяйки Нищото след себе си.
Ако имате чувство за недостатъчност или ниска самооценка, тогава знайте, че за това пак е виновна оскъдната връзка с Изначалното ви състояние. В момента, в който възстановите единството със Себе си, занижената ви самооценка ще се превърне в желание за самоусъвършенстване и във вяра в собствените си сили. Това е причината да се самоподценявате – недостатъчната плътност във връзката ви с Изначалното.
Ако си представяте, че сте неудачник и в нищо не ви върви, тогава пак следва да усилите Единството с Вътрешната ви природа. Щом някой е Единен със Себе си, късметът му никога не го изоставя и това, което му принадлежи, никога няма да го подмине.
Ако във вас понякога се прокрадват суицидни мисли, това пак са демони, които в никакъв случай не бива да слушате и не бива да последвате. Това са патогени, които са се разположили в пространството между повърхностния ви ум и Дълбоката ви природа. В мига, в който направите стабилна връзката на ума с Изначалната ви същност, демоничните глупости ще изчезнат и ще осъзнаете колко нелепи и пагубни са подобни мисли.
Когато сте единни със Себе си, животът става прекрасен, чудесен, смислен, изпълнен със свобода и радост. Не слушайте тези същества, идващи от тъмата, безнадеждността и угнетението, защото те наистина ще ви завлекат в ада.
Питат често хората: „Какъв е смисълът на живота?“ – За какво ви е на първо място смисълът? Той е такъв, какъвто вие му придадете. На първо място е това, че животът е прекрасен, жизнерадостен, пълен с възможности, срещи, открития. Самият живот е основанието и най-големият смисъл е просто да сте живи и с буден ум. И това осъзнаване ще го имате, когато уплътните и засилите връзката с Вътрешната ви изначална същност.
Колкото повече сме Себе си, толкова по-малко нужда имаме да търсим смисъла. Да проявяваш и да даваш на света себе си – в това е истинският смисъл.
Въобще, когато човек има връзка с Дълбоката и изначална същност, тогава всичко е прекрасно – и животът, и всичко, което ни се случва. Тогава ставаме силни, уверени, неуязвими от никого, от нищо и дори от превратностите на съдбата.
И ето, толкова дълго ви говоря за Единството със Себе си, а днес не съм казал нищо за техниката, която води към Него. Да, днес не съм казал, но иначе не съм престанал да я показвам.
Медитацията е техниката, която ще ви доведе до Истинския ви дом. Но за да можете да прилагате медитацията във всички ситуации и състояния, ще ви е необходима воля, дисциплина, постоянство и посвещение. Когато започнете да практикувате, това ще е в една приятна и комфортна обстановка. Но после, когато решите да прилагате тренираното на възглавничката в реалния живот, може да ви се стори трудно. Да, трудно може да е, но пък е изключително полезно.
Постепенно ще се научите да навлизате в Себе си и да затвърждавате връзката с Дълбоката си същност във всяка ситуация и предизвикателство на живота. Не очаквайте това да стане веднага, защото са необходими години, докато приучите организма, гените, навиците да ви се подчиняват и да опитомите характера си. В действителност, той, истинският ви характер, си е опитомен, но лошите навици отвън и другите фактори го замъгляват и не му дават поле, за да се прояви. Имайки силата да се откажете от всичко не ваше и тренирайки възможностите си да сте в такт със Себе си, с времето всичко ще си дойде на точното си място.
Няма да ви говоря дълго за техниката за медитация, тъй като можете да я намерите тук, в сайта ми. Важното е да се научите да я прилагате в ежедневието си.
И нека всичко друго да върви след стремежа ви да сте Себе си. Всичко е важно, но на първо и неотменно място винаги е да сте Единни с Вътрешната си Същност.
Нужна е воля, дисциплина, решимост и стабилна медитативна практика във всекидневието, другото ще последва от само себе си.
Пожелавам ви крепко здраве и винаги стабилна връзка и Единство със Себе си!