Техника на медитацията

По начало медитацията е нашето обикновено необременено с нищо естествено състояние, но тъй като ние сме го потиснали или изгубили в перипетиите на живота, се налага да се научим отново, за да можем да изчистваме ума си и да го центрираме в Първоизточника му. Чрез Медитацията ние успокояваме ума си, за да се приведем в единство със Себе си, т.е. Истинската ни природа да се прояви и да бъдем водени от Нея. 
Предварително трябва да ви кажа, в началото да не очаквате нещо изключително от медитацията, защото няма нищо по-естествено от това, човек да е сам със себе си и резултатът няма да бъде нищо по-различно от това състояние. Разбира се, с напредването и усъвършенстването на техниката, увереността в себе си, спокойствието, психическата ви устойчивост, невъзмутимостта ще са много по-мощни и влизането в Истинската ви Същност ще става много по-бързо, по-дълбоко, по-пълно, но за това се изисква практика и време. Още повече, че когато се научите да влизате в по-дълбоките нива на медитацията, ще можете да използвате силите и уменията на Изначалната – вездесъщата божествена природа.
Медитацията ще ви направи способни да можете да успокоявате ума, емоциите си и да се привеждате в единство със Себе си – с Изначалната си същност, т. е. да контролирате съзнанието си, да разпознавате и да се изчиствате от чуждите влияния и енергии в тялото си, и от обкръжаващата ви среда! 

Когато практикувате медитацията вие няма да имате нужда от никаква помощ, за да се освобождавате от стреса, притесненията, депресията, раздразнението, гнева, привързаността, желанията, страховете си и т.н. Тъй като потъвайки чрез медитацията в Духа, те бързо ще се разсейват, разтварят в Пустотата на Себето ви и тяхното място ще заеме характерът на вашата Истинска природа – вътрешния ви покой, сигурността, вярата в собствените си сили, невъзмутимостта, независимо от събитията и обстоятелствата, в които се намирате!

Ето техниката на медитация:


1. Намерете си някое тихо и спокойно място, може да е сред природата или в дома ви. Нека да е топло, уютно, без никакви сетивни дразнители или ментални провокации. След време – след като овладеете стабилно техниката на медитацията, ще можете да сте Себе си навсякъде, дори и сред най-неудобните и агресивни места, среда, хора, предизвикателства, без да е налага да имате някакви осигурени условия, но това по-нататък..

2. Седнете удобно с изправен гръбначен стълб. Най- добре да е в поза лотос, може в полу-лотос, с кръстосани крака, може със свити колене, но ако не можете, не се притеснявайте и най-обикновен стол ще свърши работа. По принцип човек е добре да може да медитира във всяка позиция, стойка или дейност. Важно е какво правите с ума си, а позата на тялото, ръцете и краката са само допълнение към хармонията. Само не медитирайте легнали, защото така лесно ще заспите, а в случая не е това целта ви!

3. Леко насочете вниманието си навътре във вас самите (без то да е насочено в конкретна точка или център), концентрирайте се във Вашата Истинска Същност – това което Сте – вашият Дух и задръжте вниманието си в Него. Знам, че в началото звучи малко абстрактно, но в това няма нищо сложно и нищо допълнително за разбиране. Просто насочете вниманието си навътре към вас самите и това е. Не търсете в Себе си нещо изключително. Вие винаги сте Себе си и ако не е умът ви да ви обърква и хвърля в заблуди, вие постоянно ще осъзнавате Същността си.

4. Не се напрягайте. Наблюдавайте се, и ако забележите, че се напрягате в усилието си за концентрация в Същността си, се отпуснете! Не бива да има голямо усилие, напрягане или прекалена мобилизация. Релаксирайте се и просто леко се насочете навътре, но без това да поражда никакво стягане, сковаване или напрежение! Можете леко да се усмихнете и така напрежението ви ще се изчезне.

5. Не се борете с ума си, продължавайте леко да го насочвате в Себе си. Не се захващайте с нищо, което възниква в ума ви – мисли – разсъждения, анализи, спомени, разговори, ангажименти, спомен за някаква музика, проблеми, някакви чувства, емоции, асоциации и т.н.. Не позволявайте да бъдете въвлечени в работата на ума, стойте настрани, отвъд мислите. Не ги развивайте, не се съгласявайте, не спорете с тях в ума си и не се занимавайте с тях. Продължавайте отново и отново, леко, без напрягане, да насочвате вниманието в Себе си – в Духа си! Въобще, по никакъв начин не св въвличайте в мислите, които ще нахлуват в ума ви. Не ги определяйте като добри, лоши, свети или светотатствени. Също не ги спирайте и не желайте насилствено да ги изхвърлите от ума си. Щом като не им отдавате вниманието си и не участвате в мислите, те ще утихнат от само себе си!

6. От друга страна пък, ако не сте достатъчно устойчиво концентрирани в Себе си, има опасност да се се разсеете, да отслабите концентрацията и да започнете да следвате някои от мислите, емоциите, подтиците и др., които нахлуват в умът ви и така ще се изгубите в тях. Не позволявайте въвличане в ума. Това не бива да става или ако се случи, веднага щом установите, че сте се въвлекли в мислене, отново се насочете навътре във вас и продължете да наблюдавате ума, без да се захващате с него и без му давате участието си!

7. След известно време ще забележите, че „набезите на мислите” и обсебващите емоции, стават все по-редки, по-слаби и тяхното място ще заема празното-пустото съзнание, което същевременно е душевен мир и комфорт, невъзмутимост, проницателност, обхватност на съзнанието! Продължавайте да се концентрирате в Себе си, но без да се напрягате, докато умът ви се успокои и утихне от само себе си. 

8. Като за начало, постойте така около 10-15 или 20 минути, с внимание насочено навътре в Себе си, без да се въвличате в мислене и без да обслужвате емоциите си. Правете това без голямо усилие, като игнорирате и не участвате в мислите, а не като им се съпротивлявате. Все пак бъдете достатъчно бдителни, с достатъчно силно и устойчиво внимание (иначе има опасност да се изгубите в мислите, чувствата, емоциите, подтиците), за да можете задържите вниманието си то да е насочено в Духа ви – Истинската ви същност! Постепенно можете да увеличавате времето, според както прецените и според както се чувствате добре.

9. Запомнете! – колкото по-редовно практикувате медитацията, толкова по-лесно ще привеждате ума, емоциите, действията си, и тялото си в Единство с Духа си! Колкото по-дълго, по-упорито и старателно практикувате, толкова по-навътре в Себе си ще навлизате и толкова повече възможности ще имате да прониквате в тайните на Духа!
Знам, че в началото на някои техниката ще се стори обикновена или невзрачна, на други абстрактна, на трети – трудна, но въпреки това опитвайте се да я овладеете, защото е основна и много важна! Да имаш връзка със Себе си е най-важното нещо на света. От единството със Себе си ще произтекат всички други важни постъпки и дейности. От синхрона с Изначалната Природа зависи качеството на живот и щастието.

Имаш ли Себе си – имаш всичко! И обратно, нямаш ли Себе си, дори и цялото богатство на света да е твое, нямаш нищо – изгубен си!

Практикувайте, а след това ще говорим за това какви принципи трябва да съблюдаваме, за да е по-достъпно единството със Себе си. Като човешки същества, ние сме обусловени и щем или не щем, ще трябва да се вместим в закономерностите и даденостите на устройството на организма. Постояннството е от изключително значение за постигане на крайната цел, а именно умът ни да не се различава от Пъроизточника.

Ето техниката на медитация:
1. Намерете си някое тихо и спокойно място, може сред природата или в дома ви (след време, след като овладеете техниката ще можете навсякъде дори и на най- неудобните места, но това после, когато добиете опит и умения да оставате непокътнати в медитация, без значение от условията в които сте поставени.
2. Седнете удобно с изправен гръбначен стълб – най- добре е в лотос, може в полу-лотос, с кръстосани крака, може със свити колене, но ако не можете не се притеснявайте и най-обикновен стол ще свърши работа. Не е важна стойката, защото приоритет има какво правите с ума си. Само не легнали, защото ще заспите, а в случая това не това е целта ви!
3. Леко насочете вниманието си навътре във вас (без да е насочено в конкретна точка или център), концентрирайте се във Вашата Истинска Същност, това което сте – вашият Дух, и задръжте вниманието си в Него. Знам, че в началото звучи малко абстрактно, но спокойно, просто гледайте, насочете вниманието си към самите себе си!
4. Не се напрягайте, и се наблюдавайте, ако забележите, че се напрягате в усилието си за концентрация в Същността си, се отпуснете! Не бива да има голямо усилие, напрягане или прекалена мобилизация. Просто леко се насочете навътре, но без това да поражда никакво стягане, сковаване, прекомерна амбиция или напрежение!
5. Не се борете с ума си, продължавайте леко да го насочвате в Себе си (Духа си), като не се захващате с нищо, което идва в умът ви – мисли – разсъждения, анализи, спомени, разговори, ангажименти, спомен за някаква музика, забравени или актуални проблеми, някакви чувства, емоции, асоциации, които умът ви прави и т.н., не се захващайте и не развивайте нито една от мислите и не позволявайте да бъдете въвлечени в работата на ума. Стойте настрани от мислите, не се занимавайте с тях, не спорете в ума си, а продължавайте отново и отново, леко, без напрягане, да насочвате вниманието в Себе си- в Духа си! Каквито и мисли да идват, просто не им отдавайте значение, не ги смятайте за важни и не се фиксирайте, не се вкопчвайте в тях.
6. От друга страна пък, ако не сте достатъчно устойчиво концентрирани в Себе си има опасност да се разсеете, да отпуснете концентрацията си или да започнете да следвате някои от мислите, емоциите, подтиците и др. които нахлуват в умът ви. Така ще се изгубите в тях, а това не бива да става или ако се случи, веднага щом установите това, отново се насочете навътре във вас и продължете да наблюдавате ума си, без да се въвличате в мислене!
7. След известно време ще забележите, че „набезите на мислите” и натрапчивите емоци стават все по-редки, по- слаби, по-ненатрапчиви. Тяхното място все повече ще заема вътрешния мир, невъзмутимостта, Празното – Пустото, но същевременно проницателно и обхватно съзнание! Продължавайте да се концентрирате в себе си, но без да се напрягате, докато умът ви се успокои и утихне. За да не се стягате можете да сте леко усмихнати, това ще отпусне напрежението.
8. Като за начало, постойте така за кратко и с времето можете да увеличите продължителността на медитацията. Със съвсем лека, естествена концентация насочена навътре в Себе си, без голямо усилие, но все пак достатъчно, за да задържи вниманието ви да е насочено в Духа ви- Истинската ви същност! 
9. Запомнете!- колкото по-редовно практикувате медитацията, толкова по-лесно ще привеждате ума, емоциите, действията си, и тялото си в Единство с Духа си!
Да, знам, че в началото на някои техниката ще се стори обикновена или проста, на други абстрактна, на трети трудна, но въпреки това опитвайте се да я овладеете, защото е основна и важна! След това ще говорим за това какви правила трябва да спазваме и какъв да е начинът ни на хранене, за да е по- достъпна и по- ефективна медитацията, както и за приложенията и в ежедневието.

14 thoughts on “Техника на медитацията”

  1. Петър Генчев

    Какво значи да се концентрираме в себе си? Да следим дишането си, биенето на сърцето,работата на органите?

    1. Ние не сме нито дишането, нито сърцето, нито органите. Да се концентрираш в себе си означава да изоставиш ума си и да се насочиш към Същността си и така да Я последваш във всичко и винаги. За да ти стане по-ясно, медитирай и ще знаеш себе си

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.