Овладеният ум винаги ще ви поддържа балансирани и заредени с енергия. Замъгленият, откъснатият от Истинската ви Природа ум ще изсмуква енергията ви и ще ви хвърля в объркване и страдания.

Изтощението, както и прекомерното зареждане клонят към дисбаланс и потенциални болести. Енергията в човешкото тяло е точно определена и ако някой желае да се зареди още и още, това би било прекалено и вредно Знам, откъде идва това желание да се зарежда човек – идва от това, че дълго време е бил изтощен и на ръба на силите си. Ако желаете да сте в цветущо здраве би било добре да знаете поговорката: 

„Твърде многото е също като недостатъчното.“

Защо хората се чувстват като изпити, изтощени, без никакъв заряд?

В повечето случаи, за всичко това е виновен умът. Когато умът е оставен безконтролно да ви въвлича във всякакви паразитни мисли, той изтощава тялото и състоянието клони към колапс. Сънливост, апатия, невъзможност да се зарадваш на нищо в живота, обезсърчаващите мисли са част от симптомите на преумората и изтощението. 

Често чувам някой да казва: „Ама аз нищо не съм правил, а се чувствам като изцеден – нямам никакви сили и направо не ми се живее.“ 

Нормално е, когато се оставите на тревожните мисли да ви въвлекат в техните вихри, тогава енергията ви отива там – тревожността, потиснатостта, в чувството за безизходица.

Умът може да бъде много верен приятел, но същевременно ако той се откъснал от центъра си, той ще се превърне в най-големия ви враг. Ето, когато умът е единен с Първоизточника си, той не се натрапва по никакъв начин в ежедневието, защото е пуст. Бидейки пуст, той е единен с Безграничната си Същност и едновременно съдържа всичко, но е празен. Това е да си центриран в Себе си – да си като отсъстваш и същевременно да присъстваш навсякъде и във всичко.

Започне ли умът ви да се прилепва и да галопира след всяка мисъл, да се въвлича и захваща с всичко, което премине през него, това е знак, че е време за очистване и центриране. 

Как да познаем дали умът ни е центриран или е тръгнал след маймунските си си нрави?

Ето така: 

Щом умът е ненатрапчив, пуст, спокоен, обширен, обхватен, естествено търпелив и не въвлечен в дребни мисли, тогава е центриран и единен с Цялото.

А ако умът ви постоянно върви след идеи, прескача, тревожи се, суети си, склонен е към злоба, омраза, презрение, низки страсти, тогава е в илюзиите и самоизмамата.

В първия вариант, когато е единен с Цялото, той не само, че не пилее енергия, а и черпи сили от вътрешното – от Безграничното Себе. Такъв ум няма как, не може да ви доведе до депресия, отчаяние, самосъжаление.

Във втория вариант, умът е подобен на маймуна. Той скача безспирно от мисъл на мисъл, връща се и после отново се хвърля в някакви празни, суетни, тревожни мисли и объркване. Под предлог, че ще ви спаси от някаква безизходица и криза, той буквално ви въвлича в кризите.

Когато умът е единен със своята природа, той единен с всички и всичко. 

Ето един стих от Третият Дзен патриархът Яндзи Сънцан:  

 “Обектът е обект за субекта,
Субектът е субект за обекта.
Знай, че относителността на тази двойка,
Се губи в абсолютно единна Пустота.

В единната Пустота не можеш да ги разделиш,
Не можеш да кажеш – това и онова.
Ако духът е постигнал истината,
Десет хиляди неща са единни по своята природа,
Едно във всички и всички в Едно.”

Когато умът е центриран и обединен с Изначалното Цяло, той е в съюз с всичко – с живата и неживата природа, със земята, с Безкрая, с Космоса и простора. Няма ли разделение в ума, няма и в света. Човек знае какво трябва да прави, но не се възмущава, че някой е крив или порочен. Знае, че всичко това са вълни идващи от частиците на Безграничното и не се смущава. Да, знае каква е неговата мисия, какви следва да са неговите ходове, действията, но това не го тормози, не го измъчва и обърква. Когато умът се е замъглил и се е откъснал от Природата си, тогава той живее в раздвоение, в дуалност. В този случай има аз и другите, добро и зло, богатство и бедност, разкош и мизерия. Един отделен от Същността си ум никога не остава в покоя и той не само че ще изчерпи силите ви, а и наистина ще ви доведе до задънена улица, объркване и в крайна сметка до загуба на разсъдък. 

Впуснах се в обяснения относно Центрирания и порочния ум, за да стане ясно, защо човек се чувства като изцеден, изстискан и без капчица сили.

Това е не защото вие нямате достатъчно енергия, а защото енергията ви отива, изтича в  обслужване на паразитния ум. Подобен е като да пълниш каца без дъно. Колкото и енергия да се влива във вас, ако тя изтича в безполезни, тревожни, депресивни мисли, нормално е да останете без никакви сили.

Разумно е човек да насочи вниманието си в Себе си и да следва Вътрешната си Природа. Върху култивирането на ума да не напуска Себе си – Изначалната си природа. Ако направите това и настоявате ума ви да не се впуска в илюзиите, енергията ви ще се завърне и ще я имате в изобилие.

Питате ме, как да се зареждаме с енергия от земята, въздуха, простора, слънцето, луната, природата. Ами естествено, че ще ви кажа и вие ще почерпите сили и ще имате силен заряд. Но ако не спрете ума си да търчи сред илюзии, дребни страсти или тревоги, няма да има голяма полза от зареждането, защото целия ви заряд от енергия отново и отново ще отива в напразните, суетните, илюзорните мисли на маймунския ум. 

Разбира се, че ще обърнем внимание на зареждането. Има много и ефективни техники за зареждане от различни източници, но първото нещо, което човек е задължително да направи е да спре изтичането и пилеенето на енергия от паразитния ум.

От друга страна, ако умът ви не е центриран в Същността си, черпенето на енергия може да се превърне в лоша, нездрава практика, защото когато човек не е единен със Себе си, той няма да има мярката и не знае каква и колко точно енергия да зареди. Срещал съм доста случаи, в които начинаещи са се опитвали да събудят енергията кундалини – от опашната кост към главата и вместо да постигнат целебен или позитивен ефект, те се объркват, потъват в заблудите и то трайно.

Нека „да не поставяме каруцата пред коня“, казва една поговорка. 

Първо е добре, умът да бъде успокоен, уталожен и центриран и след това техниките ще вървят като „по масло и мед“.

И когато се уловите да казвате: „Чувствам се без сили, като изцеден съм без всякаква енергия“ в

Всъщност би било правилно да си кажете: „Занемарил съм си медитативните практики и умът ми се лута в илюзиите. Умът ми върви след паразитните мисли и ги обслужва и цялата ми енергия изтича там..“

В днешно време хората са се вгледали в маловажните, странични неща и са изоставили естественото си състояние. Те желаят да „поправят“ грешките си, не като отстранят причините за тях, а като вземат някакво лекарство, медикамент или хранителни добавки. Глупаво е да се мисли, че някакви препарати могат да заменят единството с Истинската ви Природа. Добре би било, ако тези илюзии бъдат изоставени и да се предприемат реални стъпки към възстановяването на връзката с Вътрешната си Природа. 

Само тогава енергията ще бъде съхранена и така ще имате мярката и баланса идващи от Безсмъртното ви Себе. И когато решите да приложите някоя от техниките, за да се заредите, това ще е еликсир, а не допълнително обременяване.

Практикувайки редовно медитативните техники ще имате солидно единство със Себе си, ще сте в кондиция и способни да се зареждате и да прилагате енергията според нуждите и предназначението и.

Много мощна е вътрешната енергия, но за да можете да я прилагате е нужно да стоите стабилно на пулта на управление – умът да е центриран в Същността. Вътрешната ви енергия може да убие много успешно и корона вирус и всякакви други вируси, бактерии, паразити. Може директно да превръща едно вещество в друго, но затова се изисква сериозна практика в енергийните техники.

Силата да се справяме ни я е дала Майката Природа, но отделяйки се от Нея, хората вървят след глупостта си.

Ето сега идват времена всеки да се самоопредели – да избере своя път. Дали ще върне в Себе си или ще продължи да си създава страдания – да генерира карма.

Имайки медитативните техники, човек има възможност да се отърси от заблудите, но само и единствено от него зависи, дали ще се възползва от тях или ще търси утеха в удоволствията и илюзиите си.

Пожелавам ви упорита, дисциплинирана и волева медитативна практика!