Възприетите концепции, формираните стереотипи, навиците, са втора природа. За да ги превъзпитаме и те да са реално продължение на Истинската ни Природа, животът и медитативната ни практика следва да са слети, неделими.

Голяма част от нашия ум се управлява от навиците, които сме си създавали през живота. Някои от тях са се вкоренили още от детството ни. Други сме попили неволно от хората, с които след това сме живели или от заобикалящата ни среда. Може да се каже, че те са нашата преобладаваща втора природа. 

Знанията ни, спомените, мненията, предубежденията и повечето от нещата, с които умът работи формират характера и начина ни на мислене и съответно качеството ни на живот.

Когато медитираме, ние внимаваме да не се впускаме в мислите, за да не им даваме енергия и те да не управляват ума, емоциите, действията ни. Постепенно практикувайки медитация умът ни утихва и става спокоен и овладян. Така с времето се отърсваме се от създадените стереотипи и също схващанията си за себе си и света.

След една качествена медитация умът ни навлиза в Пустотата, успокоява се и се умиротворява. Такъв ум, който е добронамерен към всички и всичко е присъщ на Истинската ни Природа. И щом сме центрирани в Същността си, ние не мислим, че сме разделени или че сме по-важни от другите хора, от природата или останалия свят. В това състояние ние знаем, че всички ние сме едно неделимо Цяло и ако желаем своето собствено щастие, ще се стараем към щастието и на другите. 

Заради егото си, понякога може да си мислим, че е важно само ние да сме щастливи, да сме на сигурно място, да сме си планирали правилно бъдещето, но това е само една натрапена илюзия. Ако искаме щастието ни да е цялостно, не може да нехаем и да не се погрижим и да не внимаваме и за щастието на останалите хора.

Умът има склонността да се връща в основното си състояние, в което е бил дълго време, т.е така, както той се е формирал през изминалите години от живота ви.

Вие можете да центрирате ума си и да го приведете в единен Ритъм с Истинската си Природа, но обичайно след това умът ви отново ще стреми и ще се завръща в предишното си състояние. Създаденият навик е много силен, вкоренен и има огромно влияние над ума ви, съдбата и живота ви.

Примерно, ако сте свикнали да се гневите, умът ви дълго време ще се връща в това състояние. 

Въпреки че сте го успокоили по време на медитация, след това той по силата на навика ще се завръща в обичайното, създаденото си през живота състояние. За да изкорените този навик, да не се гневите, да не сте сприхави и да не сте избухливи, ще се наложи да работите дълго време върху себе си чрез медитацията си. В крайна сметка ще победите навика и умът ви няма да се обзема от гневните изблици на навика. Но е необходимо да се заредите с търпение, самодисциплина и воля, за да практикувате медитация всекидневно и достатъчно дълго време. 

За различните хора, времето е различно, но е важно да не се обезсърчавате и да си казвате: “Нищо не се получава…” Не може да сте живели 20-30-40 години по един начин и да сте се водили от едни навици и сега за кратко време да можете да пречупите тези стереотипи. Необходим е стоицизъм, търпение, дълга медитативна практика, настойчивост в упражняването и практикуването в ежедневието.

Същото се получава, когато човек се оставил дълго време да е депресиран, унил или в някакво друго подобно потискащо психиката състояние. Чрез медитацията ние привеждаме ума в Центъра си. Очистваме се от потискащите мисли и апатията, но е добре да знаем, че умът има свойството да се завръща и да поддържа създадените стари навици. Напълно нормално е, когато сте въвели ума в естественото, пусто и умиротворено състояние, той после неусетно, по навик, да се обзема от потискащи мисли. Това ще е така дотогава, докато трайно разрушите този вреден навик, в който вашият собствен ум ви е въвел.

Практикувайки медитацията дълго време, вие ще разрушите стария вреден и пагубен стереотип на потиснатия ум и чувство на безпокойство и ще изградите нов, жизнен и полезен навик да бъдете в едно с вашата Истинска Природа. Разбира се, това няма как да се случи за един ден, защото човешкото тяло и психиката ни са обусловени и е необходимо време, за да влязат в действия процесите на разрушаването на старите навици и създаването на новите, на полезните рефлекси.

Битува мнението, че ако някой веднъж увреди нервите си и психиката си, това ще е завинаги.

Няма по-грешно мнение и представа за нервите. Да, когато се създаде един навик, особено, когато това е продължавало дълго време, е трудно, той да бъде пречупен и изкоренен, но това не е невъзможно. Напротив, напълно в реда на нещата е, човек да се пребори със зависимостите и старите стереотипи, да се промени и да си създаде нов начин да мисли, да чувства, да действа и да е щастлив.

През живота сте си увредили нервите. 

Ясно, това е проблем! 

Но ако овладеете медитативните техники, дишането и правилното движение на енергията в тялото си, не е необратимо и щекоригирате ума си, ще възстановите нервната си система, за да имате един щастлив и пълноценен живот.

Нервите ви, психиката ви може да се изтощят – да нямате желание за нищо и нищо да не ви радва. 

Може да почувствате, че умът ви се е преуморил и даже до такава степен, че не ви се живее. 

Възможно е всичко да ви дразни, натоварва или безпокои, нервира, вбесява.

Въобще, вероятно е да сте сринали организма си и да сте останали без капчица сили. 

Всичко това е обратимо, поправимо и подлежи на възстановяване! 

Все едно да кажете, че тъй като батерията на телефона ви се е изтощила и край с телефона ви. А колко по-съвършен е човек от една батерия или едно устройство. Глупаво е човек да се отдава на такива мисли, защото ние, нашите тела и психика могат да бъда възстановени, и които ако заредим от Майката Природа, ще станат като нови и ще функционират по най-добрия начин. 

Това е добре всеки да го запомни и да го осмисли!

Отново и отново по-късно ще се връщаме на тази тема, но следва да се запомни, че превъзпитаването на ума, емоциите, чувствата отнема време и е необходимо човек да се зареди с търпение, воля, стоицизъм и да практикува, без постоянно да си задава въпроси дали е напреднал достатъчно. 

Хубаво е, медитативната практика да се превърне в начин на живот и така, когато годините неусетно минават, ще забележим промяната. Но не е добре, ако постоянно живеем в очакване, бързаме и сме нетърпеливи дали сме постигнали желаната промяна. Не е добре да търсим резултати или да сме припрени в копнежа си за просветление или пълното си сливане с Истинската ни природа. Безспорно упоритата и неотклонна медитативна практика ще си каже тежката дума, но не бива да се бърза, защото така ще обременим още повече и без това натоварения си ум. Спокойно, методично, без да се пришпорват нещата, точно както тече самият живот.

В това е разковничето на Духовната реализация – да я направим, неизменна, неотклонна част от живота си. Така постепенно дори ще забравим, че практикуваме нещо, защото практиката ще е животът ни и животът ни ще е нашата несломима медитативна практика.

Пожелавам ви успешна реализация в сливането с Духа – Истинската ви Природа! 

14 thoughts on “Възприетите концепции, формираните стереотипи, навиците, са втора природа. За да ги превъзпитаме и те да са реално продължение на Истинската ни Природа, животът и медитативната ни практика следва да са слети, неделими.”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.