Човешкият ум е създаден да спекулира на базата на сетивата, опита, научените знания и съответно на възможните съчетани комбинации. Ако разчитате изцяло на ума си е много вероятно да се заблудите. Може девет пъти да ви е водил безупречно, но на десетият така да ви подведе, че да изгубите потенциала на всичките девет успеха.
Духът никога не би ви излъгал във ваш ущърб. Той може да ви въведе в изпитания, но тези трудни моменти ще са само и единствено във ваша полза. И когато умът е в единство с Духа, т.е. с Първоизточника във вас, тогава той – умът – от десет различни варианта ще ви въведе в десетте победи. Да, победата понякога може да изглежда невзрачна или дори като поражение за невежите наблюдатели около вас, но в действителност ще е триумф за вас.
Умът може да е в кондиция и добра форма, но понякога в зависимост от вътрешни или външни фактори може да не работи с целия си капацитет.
Духът винаги е на ниво и Той никога не се променя, не се уморява и функцията му не отпада. По-вероятно е умът да не е в състояние да отразява точно идващото от Духа, но самият Дух е непроменим, несломим, неунищожим.
В невежото духовно пространство съм свикнал да чувам не ласкави думи за ума: „Умът прави такива или онакива бели.“ „Умът поддържал егото.“ „Умът съдържал предразсъдъците или блокажите.“
Вярно е, че тези проблеми възникват от ума, но само в този ум, който не е единен с Първоизточника си – Духа си.
Когато сме откъснати от Вътрешната си природа със сигурност може да сме заблудени, излъгани, манипулирани.
Обаче, ако сме силни и стабилни в Духа си, тогава умът става много послушен и не допуска никакви грешки. В този случай умът не е нито горделив, нито върви след егоистични подбуди и не следва предразсъдъците, нито може да бъде париран от някакъв блокаж.
И щом заговорим за закони, заповеди и правила следва да знаем, че те са необходими само и единствено на ума. На Духа не са му необходими закони и каквито и да са норми.
Духът е дал на хората достъпни начини, за да облагородят умовете си, но това са ограничени варианти, тъй като са точно установени и са неподвижни спрямо променливата действителност. И те са необходими и валидни само дотогава, докато успеят да слеят умовете си в единно цяло с Първоизточника в себе си.
Умът може да е успешен и дори може да е гениален, но това е несъизмеримо слабо пред възможностите на Духа.
Затова един ум е истински целесъобразен и резултатен, когато е неразделен от Вътрешната си природа.
Умът може да се синхронизира с Първоизточника си чрез медитация.
Видовете енергии, които са насочени волно или неволно към вас ще пораждат добри или лоши мисли. Ще инициират приятни или неприятни емоции във вас. И ще ви подбуждат към различни действия, които да направите.
Без значение какви мисли ще произведат в съзнанието ви най-добре ще бъде, ако не се въвличате в тях.
Една енергия притежава потенциал, с който ви въздейства. Ако спазвате духовните закони и правила е вероятно в голяма степен да се предпазите от тяхното въздействие. Понякога обаче една норма може така да ви ограничи, че вместо да направите добър ход или да се въздържите от възможното зло, то вие да направите по-голям пропуск или направо да изпълните пъкления замисъл на атакуващите ви.
Но… Но ако следвате Духа си, това е невъзможно и няма да има сила или способности, които да могат да ви навредят.
Щом Духът действа, карма не съществува. Умът, когато е откъснат от Първоизточника може да генерира жестока карма, от която да не може да се освободите дълго време.
Обаче, когато умът в единство с Духа, тогава кармата е обезсилена и няма вариант да натрупате кармично бъдеще.
Медитацията, приятели, е начинът да опитомите, възпитате и да очистите ума си от възможни отклонения.
Заставайки на възглавничката, наблюдавате ума си. В началото той може да ви тласка в една или друга посока, но постепенно щом не се въвличате в мислите, те ще отслабват и умът ви ще утихва. Едновременно с това, насочвайки се в Първоизточника в себе си ще реализирате единството с Него.
Да сте Себе си не е сложно, трудното е, когато се водите от заблудите и от чуждите енергии. Иначе да сте Себе си е най-обикновеното и достъпно състояние.
Външните установени мисловни конструкции, лошите навици, изкушенията, съблазните, страховете и отвращенията във вас са тези, които ви отклоняват от Пътя на Духа. Щом се научите да ги игнорирате и да не ги следвате, тогава без усилие ще можете да сте Себе си.
Да си Себе си е Пътят на Духа. Това е. Друго няма.
Пожелавам ви да сте непримирими и да вървите неотклонно към Пътя на Духа, т.е. към Себе си!