Не напускайте Живота в себе си

Още откакто свят светува, човекът бива възпитаван и може да се каже, че характерът на всеки бива формиран и направляван от средата, в която е израснал – от родителите, учителите, приятелите и т.н. И ние сме по-малко или повече продукт на заобикалящия ни свят. Ако жизненото ни пространство е било сред добри и нравствени хора, то ние също бихме се уподобили на тях. Или пък ако социалната ни среда е била отровна, тогава тя би създала същите токсични черти в манталитета ни. И може да се каже, че ние сме се превърнали в подобие на действителността, която ни е съпровождала по време на детството, юношеството и живота след това. Определено средата формира и бъдещето ни поведение. Но…

Но има и една друга истина стаена дълбоко в нас. И тази скрита реалност е сърцевината на съществото ни – на живота проникнал в организма ни, а и съответно вън от него.

Не, не бъркайте жизнеността в тялото, с живота в него. Едното е енергия, която може да се увеличава и намалява според начина на живот и зареждането. А животът в нас това е Духът вложен от Безграничната Вселена в съществото ни.

Когато човек живее природосъобразно, тогава енергията му се увеличава и вмешателствата нямат силата да се намесят в работата на организма. Сега знам, някой дървен философ пак ще попита: „Кое е природосъобразен живот, че не разбирам?“ – Ами какво да обяснявам, ти не, че не разбираш, а искаш да дадеш някакъв нов смисъл на природосъобразния живот.

Когато човек живее близо до Майката природа и по начин, който да слива тялото и съществото си с Нея е природосъобразен живот. И това не е непременно дали ще консумираш месо или не. Не е и дали ще се вместваш в писани и неписани закони и правила. Да водиш живот единен сред природата, означава преди всичко да можеш и да следваш природата в Себе си.

Има различни залитания, които са придобили едва ли не природосъобразност. Срещал съм хора, които фанатично повтарят, че всеки ден трябвало да изпиват по 5 или не знам по колко литра вода. Ей, хора, нали знаете, че дори водата, когато е в прекомерни количества може да ви отрови. Да, точно чистата и животворяща вода може да ви убие, ако прекалите с нея следвайки „дървената философия“ на някой измислен експерт. Това в медицината се нарича водна интоксикация или хипонатриемия.

С всичко е така, дори хлябът, плодовете, зеленчуците, даже протеините, мазнините и другите нутриенти без които животът на земята е немислим, ако се прекалява с тях могат да се превърнат в причина за болести и смърт.

Човекът, който може да следва природата Вътре в Себе си такива грешки не прави. Щом си се насочил в Първоначалната си Същност и като Я следваш неотклонно, такива фалове са изключени.

С всяко нещо е така, особено в нашето съвремие, в което е пълно с „експерти“ по всичко. Един ми обяснява как се правели мускули, без обаче да има идея дали това е полезно или пък не чак толкова. Друг ми говори за водена медитация, без да има и нотка разбиране, че един такъв вид внушение прави медитиращия лабилен, податлив и лесно подлежащ на външни влияния. Трети се вманиачил да учи хората на духовност, без да му е ясно, че да си духовен е преди всичко практика и способност да преминаваш през всякакви изпитания и чак след това идват уменията чрез енергията и духа.

Има и „вещи“ радиестезисти – техните умения са да въртят едно махало и да отгатват с „да“ и „не“ на всякакви належащи въпроси. Върти тъпакът махалото и си въобразява, че е открил ключа към Вселената.

Ех, глупави хора. Ами нали, за да можеш да проникнеш в Истината най-напред трябва да можеш да я понесеш. И как като не можеш да се отърсиш от пристрастия и отвращения, от страхове и щения, от желания и панически бяг от действителността как искаш да я познаеш. Ти ще копнееш неистово да ти се сбъднат бляновете и ще въртиш махалото в тази посока, макар реалността да е точно в обратната. И как като се ужасяваш от нещо, как ще можеш да го предвидиш като твоят импулс е да си затвориш очите и да се скриеш от тази евентуална възможност.

Срещал съм и екстрасенси, които виждат през „пространството и времето“ или пък изваждат Акашови записи. То не, че не е възможно – реално е, но…

Но… ако пристрастията в теб говорят, най-често ще виждаш желаното като реално. Или пък ужасяващото те като невъзможно.

Други пък правят регресии и по същите причини се виждат като принцове и принцеси в миналото. Един бил цар, друг бил голям военачалник, трети някаква ярка историческа личност бил… Били сте, ама на куково лято, защото това са само вашите розови сънища, мечти и несбъднати сънища.

Разбира се, в безбройните прераждания може да сте били всичко и всякакви, може да сте били дори отвъд представите си в момента. Но пристрастията раждат „златните пеперуди в розова мъгла, а отвращенията ви внушават „зли духове“, дебнещи демони или пълзяща към вас смърт.

Казвам ви всичко това, за да знаете, че дълбоко във вас има една скрита неизменна същност, която е божествена. Има и един повърхностен ум, който ви заблуждава и ви води към лъжа, измамно мислене и объркване.

Природосъобразния живот може да имате, ако следвате Живота в Себе си, който ще нарека „Центъра“

Центърът или Духа във вас не може никога да ви подведе във ваш ущърб или вреда. Следвайте го.

И когато ви говорех за възпитанието и вкоренените навици от детството, юношеството, средата и стереотипите, имах предвид, че преди тях вие сте една неизменна Същност, която е вашият характер.

Преди всеки, преди всичко, преди обществото, света, порядките, законите, преди възпитанието, преди ползата и вредата от действията ви, има един Център, на който би следвало да дадете незаменим, недосегаем приоритет.

Ето вървите сам или в колектив – преди всичко и всички следвайте Вътрешната си природа.

Или когато ви сполети радост, любов, щастие – добре, супер, но въпреки всичко следвайте Живота – Центъра в себе си.

И когато дойде и другата страна от живота – тъгата, отхвърлянето от хората, мъката – добре, нека да идва това, което има да дойде, но въпреки всичко и всички вие следвайте Центъра в себе си.

А и когато дните са уравновесени, хармонични, приятни – добре, нека да са, но вие не напускайте Центъра в себе си.

Има хора, които си мислят, че като потискат едно или друго чувство, или различните емоции, или тласъкът на умствените конструкции, това е себе владеене. Не, не е.

Истинско себевладеене може да има само, когатоа сте Единни с Центъра си, всичко друго са компромиси, които рано или късно ще ви се наложи да заплатите солено –  със здравето си, със съдбата и дори с живота си.

Центърът – от Него трябва да започва всичко. От Центъра следва да се съпровожда и накрая пак всичко следва да завърши чрез Него.

И дори да не сте имали подходяща среда в детството, в юношеството или в живота сред колегите, ако се стремите да сте Единни и да не се отделяте от Центъра си, характерът ви ще се уподоби на Него, ще се преобрази и ще се съедини неделимо с Изначалната ви природа – Духа ви.

Много неща се говорят, но малко от тях бият в целта. Може да срещнете техники за самоконтрол, програмиране и създаване на определени навици, но всички те са само „патерици“ – те са само временен заместител или са спасителен пояс. Има нужда понякога от тях и те също могат да са животоспасяващи.

Но да стоите стабилни в Центъра си и да не се поддавате на тласъците да Го напуснете, това е истинското майсторство.

Едни подтици могат да бъдат позитивни, примерно необуздана и приповдигната радост, веселост, удоволствие, подем на психиката и ума и други подобни, които ви издигат в небесата и се отдавате на топлия въздух да ви носи. Внимавайте в такива моменти, защото ако се отклоните от Центъра си, е вероятно да попаднете във вихри, които да не овладеете и така неусетно да се окаже, че това са небесата на Ада, от които трудно ще излезете и страданията ще ви държат оковани и несвободни.

Внимавайте и в моменти на тъга, мъка, потиснато настроение, депресия. Такива мисли пък могат да ви внушат безпомощност, безсилие, безсмислие, отчаяние и други подобни настроения. Тогава тези демонични нагласи лесно ще ви внушат, че животът е черен, зъл или без всякакъв смисъл. В такива моменти  стойте стабилно насочени в Центъра си и ако издържите достатъчно дълго време да не излизате от Него, ще видите, че тези отрицателни емоции ще се превърнат в хармония, стабилност и психична устойчивост и сила.

Това искам да ви кажа днес – Стойте винаги в Центъра си, независимо дали се намирате в подем или угнетение.

Превърнете се в Центъра си и на воля или дори на инат, не отстъпвайте от Първоизточника си – Духът, който Майката природа е вселила в тялото ви.

И нека нагласата ви винаги да е такава:

Ще дойде щастие – Нека, аз ще стоя в Центъра си и няма да помръдна от Него.

Ще дойде трудност, неволя, гнет – Нека, въпреки гадостите, аз няма да наруша принципа си да съм Себе си и няма да изляза от Духа си.

Научете се винаги и въпреки всичко да стоите на твърдата и непоклатима основа – върху Центъра си – Духа или вечната непроменима същност, която сте.

И тогава, когато се научите да не помръдвате, дори да не потрепвате ще можете без усилие да оставате в Себе си недосегаеми и неуязвими от никого и от нищо.

И фактори като неблагоприятно детство, разни сблъсъци и загуби в битието ви няма да могат нито да ви влияят, нито да предопределят кармичните ви събития. Кармата е подчинена на Духа, и следвате ли го, господарят ще сте вие.

Пожелавам ви да се научите никога и за нищо на света да не напускате Центъра си!