Проницателността – изкуството да различаваш истината от заблудата

Хубаво нещо е теорията, защото тя обяснява логическите взаимовръзки, принципите и как въобще се случват нещата в дадена област. Не бихме могли да се учим, ако я нямаше.

Обаче пък, ако имаме само теория, без да навлизаме в практиките, тя може да се окаже само една дървена философия. Дрънканици без край и нищо в действителност.

Практиката е целенасочената дейност, чрез която прилагаме това, което знаем от теорията. Ако теорията не е проверена на практика, то тя ще бъде едно съмнително знание, тъй като не е доказана чрез проверка.

И тъй, в наши дни има много духовна теория, но практиката куца, защото всичко остава написано, записано, отпечатано, но това са само книги, компютри и образи.

Духовният човек не събира знания отвън. Всъщност, в самото начало той събира, анализира, вярва, но тръгне ли веднъж по Вътрешния си Път, всичко натрупано или компилирано отвън трябва да изчезне.

Защо, защо трябва да изостави всичко научено отвън ли? – Не, далеч не всичко трябва да бъде опровергано или захвърлено, но би било добре, ако всичко бъде пресято през ситото на Вътрешната същност.

Разбира се, че е хубаво да слушаме съвети, наставления, напътствия от вещи в тази област хора, но още по-хубаво би било, ако можем да пречупим наученото и да го уеднаквим с Дълбоката си природа. Иначе теории има всякакви. Една е вярна и истинска, а друга е полувярна и полуистинска. Може да е полуфалшива и полуизопачена, т.е. измамна.

Често ще срещнете фрази като: „Така каза гуруто…“ или „Това не е духовно…“ Да, може наистина да го е казал някой си гуру, но всичко артикулирано е за определена ситуация в дадено време или при специфичен случай. Не може да поставяш в рамка действията си само заради това, че го е казал учител. Вероятно прав е бил учителят да го каже, но той го е обяснявал на едни други хора, в едно друго време и в определен контекст. Не може да вземаш думите му като някакъв оригинал и да искаш всеки винаги да се води от тях, просто защото на различните въпроси се отговаря по различен начин според истината.

Гледам едни голобради „учители“, скоро излезли от пубертета и разпенили се да обясняват духовна теория. Малко ми е смешно това, най-малкото защото един човек на около 40–50 години знае далеч повече от някой малък самозабравил се хлапак, който си е внушил, че притежава знания и способности, без да има необходимия житейски опит, практически умения и реални постижения, за да ги подкрепи.

Или пък някой друг, който е „узрял“ единствено на години. Да, уж узрял, обаче недорасъл на ум и объркал натрупването на информация с придобиването на мъдрост, а образователната си степен погрешно припознал като доказателство за житейска и интелектуална зрялост.

Сега се сещам за един стар рефрен, в който се повтаряше: „Слез от коня, човече, слез от белия кон…“ А белият кон е само в представите му и никъде другаде.

Та, не се увличайте от празнодумци и от хора, чието илюзорно самочувствие е подхранвано от майките и роднините им. Игнорирайте ги, защото те не само че нямат нито уменията, нито силите да ви посочат Пътя, но и самите те не го познават. Дори нямат знанията, за да осъзнаят собствената си немощ.

Това, което е нужно, за да се върви по духовния път, са постоянството, волята, дисциплината и най-важното – да сте насочени към собствената си Дълбока природа. Учителите са до време. Молитвите са до време. Теоретизирането също е до време.

Това, което не е до време, е вашата Истинска природа. За Нея няма време, срокове или промени. Също така за Нея няма карма, няма написано или ненаписано, нито пък има за Нея нещо непостижимо.

Колкото и да постигнете в ерудицията си, това няма много общо с мъдростта. Колкото и да сте осведомени и информирани, това не е зрялост на ума. Колкото и да сте начетени, това не означава, че притежавате дълбочина на мисълта.

Най-големият проблем на един самозванец не е, че знае малко. Проблемът е, че не разпознава колко малко знае. Опиянен от гордостта си, той не вижда границите на оскъдните си способности, няма и бегла представа за немощта си.

Приятели, слушайте всички, събирайте знания, но най-важното е събраното да го пресеете през ситото на Себето си. Истината може да бъде дори в лъжата, стига обаче да можете да я разпознаете. Защото лъжа може да има и в най-искрената и чистосърдечна истина, и нея също следва да можете да разграничавате.

Този, който се води от Вътрешната си природа, не зависи нито от лъжата, нито от истината. Да, даже истината може да ви подейства като заблуда.

Единствено вашата Дълбока същност може да разпознава безпогрешно всеки нюанс на неточността, фалша и привнесеното към истината изопачаване.

Но за да достигнете до подобна проницателност, не е достатъчно просто да натрупвате знания, а трябва да надмогнете собствените си предубеждения или пък потребността да демонстрирате превъзходство. Няма как да можете да разпознавате фалша у другите, ако не сте развили способността да го провиждате в себе си.

Защото Истинската проницателност е да можете да прониквате отвъд формата, да вниквате в основанията, да проверявате привидното и да виждате отвъд това, което другите ви представят за меродавно. А също и да различавате онова, което действително знаете, от онова, което само си въобразявате, че знаете.

Точно тук се вижда разликата между познавача и самозванеца: познавачът търси истината, дори когато тя – реалността – опровергава собствените му убеждения; а глуповатият самозванец търси потвърждение на собствената си значимост, дори когато за целта трябва да изопачава истината.

Не бъдете като невежите, приятели! В източните традиции невежеството е най-големият порок, защото от него тръгват кармичните последствия. От невежеството следва горделивостта, а тя пък е път към падението и смъртта.

И завистта е невежество, и ревността, и алчността, и всички други пороци.

Пътят към Истинската ви природа съм ви го казвал безброй пъти – това са отречението и медитацията. Ще попитате защо ви е отречение?

Ами защото, за да можете да победите всеки свой порок, зависимост, лош навик или друго препятствие, вие следва да можете да се откажете от него. Често пъти тези пречки са свързани с най-скъпите или незаменими за вас предмети или хора. И ако не можете да се откажете, те винаги ще стоят на пътя ви и ще ви спъват.

А медитацията ви трябва, за да можете успешно да опознаете Вътрешната си природа. Вглеждайки се в Себе си, постепенно вие ще можете да различавате истината от фалша и необходимото от ненужното. Така неотклонно ще следвате своята Вътрешна природа.

Волята ви трябва, за да отстоявате това, което сте предприели.

Дисциплината ще ви води през препятствията, дори когато сте изчерпили силите си.

Обръщам внимание на фалша, защото така или иначе всички ние следва да можем да го изличим от характера си и да се освободим от него. Това не е причина за война, а е необходимост от сливане със Себе си и Абсолюта. Пречките, които са пред нас, следва да бъдат технично преодолени и елиминирани.

А врагът, който е невежеството, следва да бъде претопен или ликвидиран!

Пожелавам ви успешна и неотклонна духовна практика!