Струва ни се, че ние сме едно, а другите хора са нещо съвсем различно и несъответстващо на нас. Това е така, но и същевременно не е съвсем правилно. Все едно да кажеш, че ти си дясната ръка от едно тяло, а някой е с диаметрално противоположно стоене. И двете са верни. Не ви се вярва ли?
Ние сме свързани в един обединяващ ни цялостен организъм – организмът на Безкрая. И точно тук се крие механизмът на кармата. Различни сме, така е, но сме и едно и също нещо. Ако ние сме едната ръка, някой е другата. И можем да си мислим, че сме най-важните, но в действителност това не е така. Всички са важни, абсолютно всички. И колкото повече сме в противоречие със себе си, точно толкова сме и в конфликт със заобикалящата ни среда и въобще в света.
И няма никой и няма нищо в света, което да е неправилно. Да, неправилно е от конвенционална човешка гледна точка, но ако вникнем в дълбочина, ще установим със сигурност, че всичко – абсолютно всичко – е в единство, в синхрон, в хармония със случващото се в миналото, в настоящето, в бъдещето.
Някой ти бил враг и ти го мразиш до мозъка на костите си. Ами замисли се, какво ти говори онзи единен организъм – Вселената, и проникни в това, което ти казва. Може да ти казва да промениш курса си на поведение. А може да ти говори и че трябва да прегазиш неприятностите и да доведеш нещата докрай. Би могло това да е изпитание, но би могло и да е нещо, от което да се откажеш час по-скоро. Никой не знае и не би могъл, защото ние, хората, сме различни и имаме различни призвания и поръчения, които да изпълним тук, на земята.
Едно нещо за един човек може да е безусловна забрана, а за друг – настоятелна препоръка да бъде извършено. Това е, защото ние, хората, сме различни и имаме разнородни мисии в живота си. Един е лекар и спасява животи, друг е войник и неговата функция е да пази или да убива. Ако лекарят убива, ще е престъпник, нали така? А ако войникът не защитава и не убива, ще е никаквец. Я си представете, че вашата имунна система, чиято задача е да умъртвява бактерии, вируси, паразити, се окаже „пацифист“. Нали разбирате, че много скоро заради такива уклони организмът ви ще намери смъртта.
Ние сме един цялостен организъм и не бива никой никого да мрази, иначе можем да го представим като едно автоимунно заболяване, в което собствените ни сили поразяват не когото трябва, а самите себе си. Всяко нещо, което съществува, има своя смисъл, мисия и съответствие. Разбира се, че има и клетки от организма, които са се отклонили, изродили и заслужават да бъдат очистени. Добре, но омразата, ненавистта, злобата, чувството за мъст са невежество. А едно невежество е слепота, тъмнина, неведение, което води към разделение и унищожение.
Хората на Духа знаят, че безусловно няма някой или нещо на този, Онзи или на който и да е свят, което изначално да е излишно, ненужно, маловажно. Има неща или същества, които не са на коректното си място и това е в основата на всяка дисхармония. Но нашите действия отекват като ехо в цялостния вселенски Организъм и създават кармични отговори.
Ето, бил си не на мястото си и си направил някакви простъпки, това веднага произвежда съответните реакции в цялостния вселенски Организъм. И като резултат ще получиш своята награда. Тя може да е хубав подарък, но може и да е съвет или корекция, от които се нуждаеш.
Страданията не ги поражда Господ, когото често хората хулят. Мъките ги поражда самият материален живот. За да има живот, е нужно винаги да има две сили – негативна и позитивна. Те са заложени в самото материално съществуване.
Съвсем друг е въпросът дали при изпитването на негативната или позитивната сила ти ще се поддадеш и дали ти ще се отклониш от пътя на Себето – Буда природата в теб. Изначално и заради самото естество на живота ти ще преминаваш през черни (негативни) и светли (позитивни) периоди в живота си. Това е неминуемо, ако искаш да си жив. Дори когато изпитваш негативни емоции, трябва да се радваш, защото така животът ти се продължава. Когато негативните преживявания спрат завинаги, това означава, че животът също се прекратява. А когато преминаваш през приятни преживявания – удоволствия и наслаждения, тогава ти не бива да забравяш, че и тези състояния също са преходни. Минус – плюс. Това е животът.
Обаче когато ти се въвлечеш и се отклониш поради негативните или позитивните чувства, емоции и преживявания, тогава това е предпоставка да изоставиш чистата си Вътрешна Изначална същност. Това води към кармични отклонения и последствия за в бъдеще. Това е кармата.
Ако искаш да се освободиш от кармичните си наслагвания и товари, тогава изостави всяко въвличане и отклоняване от Същинската си вътрешна Буда-природа. Тук трябва да се разграничим от различните тълкувания:
Не си цялостният ти, когато изпитваш негативни или позитивни чувства и емоции. Или поне не си Изначалното си същество. Това е пътят на материалния живот.
Не си цялостният ти, когато влизаш в лабиринтите на разсъжденията и мислите. Откъснатите от Цялото мисли са продукт на материалния ни ум, който не е Същността.
Не си ти, когато страдаш! – Това е само материалното същество в теб, но не е Дълбоката ти същност.
Не си ти, когато се отдаваш на удоволствия – това е тази част от душата ти, която е свързана с грубото материално човешко същество.
Не си ти, когато си затъмнен, замъглен, помрачен – това не е твоята Дълбока същност, а това е само умът и енергията на съществото ти, свързано с грубото материално съществуване.
Не си ти, когато генерираш кармични натрупвания – това е помътненото съзнание на грубата част от твоето същество заради отклонението от Същността ти.
За да стигнеш до Същността на съществото си, медитирай.
Да медитираш, означава да игнорираш и да не се захващаш с откъслечния ум на грубото материално същество.
Когато медитираш, ти леко насочваш вниманието си към Дълбоката си Изначална същност и същевременно игнорираш всички набези, опити или игри, идващи от грубия материален откъслечен ум.
Прилагайки медитацията в турбуленцията на ума, ти изоставяш мислите, идващи от ограничения ум, и се насочваш в „Пустотата“ на Изначалната си Буда природа. Когато дълго време не се хващаш за това, което кармичният (грубия материален ум) генерира, тогава той утихва. Така ти лесно ще можеш да видиш всяко насочване от Истинския ти – Голям Ум (представен от Изначалната ти същност).
Сега аз съм далеч от извода, че всеки, който прочете този текст, ще може да го усвои и практикува. Обаче има хора, които почти са стигнали до себе си – завърнали са се от дългото лутане и объркване. За тях това ще е полезно.
Иначе има различни духовни течения, практики, традиции, с които много търсещи се занимават. Няма лошо, но те са заобиколни пътища. Нищо, не всеки е устроен така, че да върви директно към върха. Повечето хора търсят пътя на зигзаг. Наляво, надясно, леко нагоре и пак наляво, надясно, а често пъти и се отдалечават назад.
Това е директният път към Пътя. Който е готов за него и е решил да бъде безкомпромисен, безпощаден – твърдо решен да стигне до Истинския си Дом – за него е този път.
Не искам да давам съвети на всички, тъй като ние сме разнородни, неповторими индивидуалности, които имат различна специфика. Нека всеки сам да реши кое е за него и кое не е.
Ако обаче не искате да се мотаете и да губите времето си в лутане и бавене – това е начинът. Напишете си план, в който всеки ден да медитирате, но и да прилагате медитацията в живота. Без да интегрирате духовната си практика в ежедневието си, ще приличате на хора, които тренират „на сухо“, но попаднат ли в реална битка, губят ума и дума и се отказват.
Опитах се с малко думи да ви обясня есенцията на човешкия ум. Изначално той води съществуването си от Дълбоката Вътрешна същност. Но когато се отклони поради отдаване на пристрастия и бягане от отвращенията, той губи Себе си и отива в пътя на други същества. Те – другите същества – също са част от нас, но това е техният живот – призвание, мисии, а не наши.
Това е за днес, приятели! Има много духовни учения, религии, традиции, но преди всичко те са, за да доведат практикуващите до Истинския им дом.
Не си губете времето в излишни приказки, обсъждания, теории. Насочете се в Себе си и бийте шут на ума, вървящ към всичко излишно, купешко, изкуствено, несвойствено и нагласено от хора с интереси.
Пожелавам ви упорита и систематична медитативна практика и скорошно завръщане в Истинския ви Дом – Буда природата ви.