На неопитните хора психиката им често е много крехка. Достатъчно е да попаднат на малко по-негативни и драматични събития и вече започват да клонят към депресия. Това може да се наблюдава и сред част от младите хора днес. Когато човек има по-малко опит в преодоляването на трудности, понякога му е по-трудно да се справя с болката, разочарованията и житейските изпитания.
Една от възможните причини е, че през последните двайсет – трийсет години в много отношения животът стана по-удобен и достъпът до редица блага се улесни. Когато човек рядко се сблъсква с трудности или винаги има кой да ги преодолява вместо него, може да пропусне възможности да изгради своята издръжливост и самостоятелност. Ето един нагледен пример, в който се вижда, че доброто не винаги е добро, а трудните, лошите времена не винаги са лоши. И както беше казал един велик пълководец: „Лесните времена раждат слаби хора…“
Освен че лесните времена могат да създават хора с по-слаба психическа устойчивост, те понякога насърчават и лекомислието. Човек може да започне да си мисли, че „морето му е до колене“. Но това е само половината поговорка, а другата половина гласи: „А локвата му е до ушите“. И не стига, че понякога липсват издръжливост, воля и дисциплина, но самочувствието може да бъде до небето. Защо е така ли?
Понякога причината се крие и във възпитанието. Когато родителите постоянно уверяват детето си, че е по-умно, по-способно и по-успешно от останалите, без да го учат да оценява реалистично собствените си възможности, то може да изгради самочувствие, което не винаги съответства на действителните му умения. По-… ама на куково лято. Това са фантазии, изградени в главата му, когато липсва реална преценка за собствените възможности.
Знаете ли как се гради силна, устойчива психика и как човек се научава да има хъс и потенциал?
От малък е добре човек да се приучава към трудности. Полезно е да преодолява различни препятствия, пречки и изпитания, като постепенно развива способността си да се справя и с по-тежки предизвикателства. Тогава по един естествен начин подрастващите добиват сигурност в себе си. Увереността в собствените сили идва с постигането на различни цели, а не само с помпозното и приповдигнато настроение на мама и тате, че си велик и изключителен. Велик и изключителен – но само на думи.
Ако искате някой да има несломима психика, необходимо е да го поставяте пред трудности, с които постепенно да се научи да се справя. Така той ще развие силна душа, неподвластна на житейските обстоятелства.
Иначе може да порасне и пак да очаква някой да се грижи за него и да го предпазва от всяко затруднение. В детството това са мама, тате и близките, които винаги го подкрепят, а когато порасне, това може да е някоя спокойна службичка, в която да се крие и да получава сигурна заплата. Идва месецът и хоп… в картата му дошли едни хубави парички. Добре, но животът рано или късно ще поиска от всекиго да се изправи пред собствените си изпитания. Не можеш ли да отстояваш здравето си и нямаш ли стабилна психика, скоро може да се окажеш неподготвен за предизвикателствата, които животът ти поднася.
Силният Дух, силната психика, несломимият характер и душа се упражняват, докато станат силни и недосегаеми. Затова, който тръгне по Пътя на Духа, първо преминава през серия от изпитания и едва когато постигне необходимата закалка, може да се каже, че е станал адепт и посветен.
Иначе може да си постваш, колкото си искаш, насърчителни мисли, ободрителни настроения и духовни наставления. Поствай си, но знай, че това са енергии, предадени ни от посветени хора, които успешно са преминали през изпитанията на Духа – Абсолюта.
И не бива да мрънкате, когато навлизате в трудни периоди от живота. Не роптайте, не хулете, не недоволствайте и не правете прибързани заключения. Защото именно трудните моменти могат да се превърнат във възможност Духът да ви направи силни и неподвластни на изкушения и изпитания.
В противен случай, ако само се залъгвате като онези глуповати хора Дънинг – Крюгерите, т.е. с мисли и емоционална приповдигнатост внушени отвън, и самоувереност дадена от мама и тате, когато дойде Изпитващият – може да е дявол, може да е демон, сатана или какъвто и да е вътрешен или външен противник – ще се окажете неподготвени и скоро ще се провалите. Който не може категорично да се откаже от слабостите, изкушенията, съблазните и страховете си или не може да овладее привързаностите и отвращенията си, бързо ще попадне в капана на Изпитващите. Наричам ги така и ги пиша с главна буква, защото изначално те идват от Абсолюта. Може самите Изпитващи да са низши духове или пропаднали същности, но като цяло те не могат да ви нападнат без разрешението на Безграничния. А Той пък никога не би допуснал някой да се опитва да ви въздейства, ако нямате реална слабост към нещо или някого… Когато нямате рана на ръката си, тогава отровата трудно ще ви атакува. И така, научете се да устоявате на всякакви набези – изпитания, съблазни, страхове, привличания и отблъсквания.
Също се научете да преминавате през всякаква „угар“ и през трудни за прекосяване терени. Когато това стане, вие постепенно ще престанете да изпитвате желание да роптаете, да хулите или да таите злоба към нещо и към някого. Трудностите ще ви направят по-способни, по-силни, по-издръжливи и по-неуязвими.
А хората, които все още не са готови да поемат по този път, оставете да вървят със собственото си темпо или, както е казал Христос: „Нека мъртвите да погребат своите мъртви…“ Не се занимавайте с тях насила. Оставете ги да извървят своя път. Всеки рано или късно се изправя пред последствията от собствените си избори.
Затова са страданията – тези, които страдат, в крайна сметка често стигат до заключението, че трябва да променят нещо в себе си. Иначе страданията могат да продължават още, и още, и още. От самите тях зависи дали и по кой път ще поемат.
Не бягайте от трудностите, приятели. Те могат да ви дадат ценни уроци, а не само да ви причиняват неудобства. Най-голямата награда, която можете да получите, е осъзнаването на Дълбоката ви Вътрешна същност. Няма по-голяма заслуга от това.
Тренирайте уменията си да се овладявате и да сте неподвластни на всякакви изкушения, страхове, привързаности и отвращения. Когато добиете умението да оставате безпристрастни в Себе си въпреки всичко и всекиго, тогава ще принадлежите на самите Себе си. И тогава никой няма да е в състояние лесно да ви изкуши, манипулира, изнудва или заблуждава. Това е възможно, когато стоите в Дълбоката си същност и нищо външно няма власт над вас.
Разбрахте ли, приятели, защо са трудностите? Осъзнахте ли го? Това не е, защото някой е садист или защото сами сте си мазохисти. Не е и заради прищевките или капризите на някого.
Трудностите са вашите тежки гири, щанги и тренировъчни атрибути, чрез които да влезете във форма и да не позволявате на външните обстоятелства да ви изместват от Центъра ви.
Не бягайте от упражненията за душевна сила, психическа издръжливост, неподвластност на характера ви и единство с Абсолюта. Те са, за да ви изградят като непобедими, недосегаеми и способни да се развивате и да напредвате във времето. Успешното преодоляване на всички трудности ще ви изведе извън обсега на кармата, а единството с Духа ви ще ви отведе в Истинския ви Дом.
Това е, приятели, за днес!
Дано да съм успял да ви обясня защо трудностите и периодите на неблагоприятни събития са полезни и необходими, за да станете по-устойчиви и неподвластни на въздействието на демони, дяволи, сатани и другите низши духовно-енергийни същности.
Пожелавам ви успешна и безотказна работа по пътя към Себе си!