Единствено тези знания, които идват и са продължение на Вътрешната Същност са истинни.

Изградените през живота представи, мнения, нагласи, концепции, опит и въобще всички ментални конструкции ни пречат да виждаме, да знаем и да следваме Истинската си Природа. 

Ето, например, да речем, че съм чел много духовни книги и съм си изградил някакво мнение за духовността, ако някой действа в единство с Истинската си Природа – с Духа си, аз няма да приема това за истинска духовност. Защото ще знам от книгите, че духовност е това, което пише в тях.. Макар всичко да произтича и да е точно отражение идващо Отвътре, някой който има концепция в главата си за духовност, той няма да е съгласен с това, което произтича от Духа. Той фанатично ще признава само неговата си представа за духовност, и всичко друго ще бъде отхвърлено, а и може би ще е заклеймено като демонично, сатанинско. Така е, когато възприетите отвън представи не съвпадат с Истината. Или пък, ако съм приел, че нещо е добро, и ако не се случи точно така както съм си го представял, най-вероятно в ума ми ще се върти, че  случващото се е лошо.

Обикновено това е причината хората да роптаят, недоволстват, когато нещо не се развива според техните представи и очаквания.

Ние не си даваме сметка, че всичко което се случва е проекция от нашите действия в миналото. 

 Хулят, злословят, ругаят Съдбата, Господ и всичко, което се изпречи на пътя на капризите и желанията им и ги възпрепятства да ги бъдат доволни според така формирания им ум. 

Всичко обаче е следствие. Да, може да е минало много време, може всичко – може цялата информация за това, какво сме натворили да е потисната, да е дълбоко вътре в нас, и да не сме в състояние да я извадим и да си я спомним, но проекциите от нашите действия в миналото, са създали Съдбата ни.

Може да имаме нагласа, че сме правили само добро, че сме обичали всичко и всички безрезервно, безусловно, но записът си е запис и проектираното е неотменимо, а и единствено Вътрешната ни Същност знае истината. Нагласата си е нагласа, и реалността си е реалност! 

Няма как да заблудим госпожа Карма. Каквото си и поръчал, тя това  записала и това ще ти сервира. И накрая ще си платим според поръчката, защото това са били нашите искания! 

Също, чрез примитивния, маймунския си ум може да имам опит, логика за нещо и да съм сигурен в резултата за решението на даден проблем. Не, не бива да се бърза, като правиш сметката сам. По-добре е всичко да е изчислено според Истинската Мяра – мярката на вездесъщото Себе. 

Когато сме отделени от Истинската си Същност, ние хората сме много ограничени същества. Мислим, умуваме, преценяваме, ама доколко…?! 

Колкото е капацитетът на един обикновен човешки ум.. 

Виж, ако можем да действаме в единство с Безграничната си Същност – Вечния ни и Непроменим Дух, това вече би било друго нещо..

Това е да вървиш и да действаш в Едно с Природата. И тогава няма да има нерешими или недорешени проблеми, задачи. За безграничната ни Същност вътре в нас невъзможни неща няма. 

Пречат ни изградените ментални формации. По някаква причина сме си формирали ума и вече “знаем” нещата със сигурност и като че ли всичко ни е ясно.. 

По-добре би било да можем да пуснем, да освободим всички свои и чужди мнения, всички съвети и очаквани тенденции. Да не се държим за концепциите и опита, който имаме. Най-добре би било да се насочим, да се вгледаме дълбоко в Себе си – в Истинската си Природа и да уловим импулсите – Ритъма идващ от Нея. Ако се научим да виждаме Истинската си Природа, да се сливаме и да сме в едно с Нея и да Я следваме, то ние ще следваме Пътят на Безграничния. Затова защото Вътрешната ни – Истинската ни Природа е продължение на Безграничния. Тя е непогрешима и вездесъща.

Техниката на медитация я казвам почти всеки ден, и ще продължавам да го правя, защото медитацията е методът, който най-бързо да ви доведе в истинския ви дом – Себето:

Наблюдаваме ума си как работи! Как мислите възникват в него, как се развиват и как отшумяват. Не се съпротивляваме на мислите, не ги оценяваме на “добри” и “лоши”, не заменяме едни мисли с други и не се опитваме да накараме ума спре или да работи. Само го наблюдаваме. Важното в техниката е да не участваме в мислите, и да не им позоляваме да ни въвличат в тях! Наблюдавайки ума и непозволявайки да ни увлича в мислите, ние не им даваме енергията си. Така постепенно с времето, умът ни утихва от само себе си. Става безмълвен и можем да уловим Ритъма на Истинската си Природа! И вместо да сме в плен на конвенционалния си човешки ум, той ще стане послушен и точно ще отразява импулсите идващи от Вътрешната ни Същност!

Много от хората са свикнали някой да им казва кое е правилно и кое грешно, Също какво е добре да правят и какво не. Отвсякъде ни залива информация с определена насоченост, т.е. да ни навежда и внушава мнение. Уж поднасяните ни новини са неутрални, но всъщност формират в умовете ни мнение и позиция. И ето, ние може да си мислим, че всичко което знаем е в резултат на собствените ни разсъждения, но уви не е така.

Затова човек практикувайки медитацията си се освобождава от натрапените знания, мнения, позиции на ума, и насочвайки се навътре към Себе си постепенно ще трансформира знанията, добитата отвън информация по начина, по който интуицията му посочва. Лесно е да се поведем по разни концепции и възприемайки ги все повече, това да промие мозъците ни и блокира главите ни. Медитативната практика ще превърне всичко което сме получили като информация в знания от Вътрешното – от Духа.

С всичко е така, човек е склонен да приема за истина, това което мнозинството поддържа и приема за вярно.

Дори целия свят едновременно да скандира една лъжа, когато медитиращият навлезе в медитативната си практика, истината ще изплува от Нищото. И тогава целият свят ще се разтопи, ще изчезне в Пустотата, а интуицията ви ще ви даде правилния възглед.

Лъжем се, заблуждаваме се, приемаме невярното за вярно, лъжата за истина, фалша за оригиналност, но това не никъде другаде освен в нашите си собствени заблудени маймунски умове.

Ако искаме да сме реално продължение на Истината живееща вътре в нас, тогава не бива да пропускаме ежедневната си медитативна практика. 

Само така чрез Вътрешната си Природа ще можем да коригираме умовете си – мненията, концепциите, представите и всичко друго което умът ни е формирал и възприел, постепенно ще се превърне и ще бъде реално продължение на Нея – на Истинската ни Природа.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

Успех!      

10 thoughts on “Единствено тези знания, които идват и са продължение на Вътрешната Същност са истинни.”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.