Продължение от темата „Някои основни правила и принципи при използване на психичната енергия“

Продължавайки темата от вчера, съм длъжен да спомена и другите правила, с които трябва да се съобразяваме прилагайки Вътрешната енергия.

Шестото правило е да не бързаме. Би било добре да се заредим с търпение и да преследваме целите си разчетено и упорито. Постигането на цели чрез Вътрешна енергия често пъти изисква търпеливо постоянство. Представете си, че се налага пеш да изминете голямо разстояние. Нали се сещате, че ако тръгнете да бягате на спринт, няма да отидете много далеч. А ако прецените темпото си според силите си вероятно ще стигнете крайната точка. Така че търпеливост и постоянство са необходими!

Седмо, разумното разпределяне на силите е от съществено значение. Примерът по-горе с покриването на големи дистанции, ще ви даде светлина и за това правило. Дзогчен майсторът Миларепа е можел да пробяга много големи разстояния в рамките на едно денонощие. Разбира се, той е правел това чрез мощните си медитативни умения. Разпределянето на силите е много важно от една страна да не рухнете от преумора и изтощение. А от друга страна да сте достатъчно умели, силни и способни, за да сте в състояние да постигате целта си.

Осмото правило е за насочването – фокусирането на енергията. Примерно, ако имате някакво заболяване и искате да се освободите от него, е разумно да атакувате точно този център, който е поразен или който не функционира правилно. Защото, ако разпръсвате енергията в цялото си тяло, ефектът също ще е такъв – разпръснат – разсеян. Едно е да ударите с цялата си енергия си в определена точка, а съвсем друг ще е ефектът да въздействате общо върху цялото си тяло. В този случай ще насочвате енергията си в различните точки и центрове, които нямат голяма нужда от помощ.

Това е подобно на един сноп лъчи – ако са разпръснати ще светят навсякъде, но слабо, а ако са фокусирани ще сесветят много ярко и ще превърнат в лазер.

Девето, винаги трябва да знаете ресурсите, силите и възможностите и навреме да се възстановявате от умората и изтощението. Близкият контакт с Майката Природа и усамотението ще ви зареждат и ще помагат за почивката ви. Ако прекалено се изтощите има опасност сами да си навредите. Това е една от основните грешки, които допускат практикуващите. От прекалена амбиция искат да постигнат целта си бързо, брутално и докрай. Нямате ли обратна връзка с организма и енергийните си резерви, ще минете разумната граница и после някой друг ще трябва да лекува вас.

Има хора, които започват да генерират енергия и толкова се обвързват емоционално с крайния резултат, че не си дават време за отдих и възстановяване. Това е огромна грешка, защото вместо да въздействат с Вътрешните си сили върху конкретните обекти или цели, те напразно – без енергия и без полза повтарят отново и отново едни и същи ритуали или похвати. Така те се изтощават до краен предел и последват сривове в психиката им.

Десето, добре е винаги да си създавате подходящи условия за зареждане, работа и почивка от работата с Вътрешна енергия. 

Например:

да консумирате храни, течности, въздух и да сте в среда, които са подходящи за вас и дейностите ви, които ви зареждат и не ви натоварват. 

Да имате непосредствен контакт с Майката Природа.

Да не се впускате и да извършвате излишни или несвойствени за вас дейности, които отнемат от силите ви. 

Да тренирате тялото си в нещата, които са ви необходими. 

Внимавайки, вие сами можете да изследвате себе и да установите си кои неща са подходящи и кои са противопоказани за работата ви с Вътрешна енергия.

Ето, една техника която ще ви помогне да се справите със студа, а ако сте се поразболели да се възстановитенавреме:

Вдишвате въздух през носа и бавно издишвате. С издишването насочвате Вътрешната си енергия към участъците от тялото, които са най-уязвими на студ. Примерно, ако се разхождам бос и краката ми са в непосредствен контакт със заледената земя, аз издишвам през тялото – към стъпалата. Това се прави бавно и напоително. Вдишвам през носа и издишвам през краката. Тъй като при ходене бос зимно време, най-уязвими са пръстите на краката, издишвам през тях като се стремя енергията, която преминава да покрива плътно целите пръсти. Най-плътна следва да е енергията отдолу, тъй като там те са подложени на най-силно въздействие на студа. 

Винаги следва са сме внимателни към експериментите, защото ето какво би се случило ако: 

Ако изляза при минусови температур и не прилагам Вътрешна енергия, краката и пръстите ми бързо ще измръзнат. Първо ще зачервят, после ще станат бели, след това жълти като на мъртвец и накрая ще започнат да почерняват – това се получава, когато няма достатъчно енергия в тях. После, дори постепенно да се затоплят, краката ще се покрият с мехури и рани. Естествено има и по-тежки случаи.

Ако обаче съм вещ в прилагането някоя от енергийните или дихателни техники, в зависимост от възможностите и уменията ми, може да дълго време да прекарам в разходки в гората, но краката и стъпалата ми ще са напълно здрави и розови. Разбира се, че дългогодишна медитативна практика е от значение. 

!!!Не ви препоръчвам изведнъж да правите експерименти със себе си, защото това може да се окаже опасно и дори трагично! 

Не бива да бързате и не е разумно да рискувате!

Майсторството изисква постоянство, упоритост, дисциплина и посвещение върху практиката.

Първо упорити тренировки – после експериментите. 

Упражнявайки се, постепенно, последователно и внимателно вие можете да започнете да прилагате техниките.

Друга техника е, когато генерирате във вас гореща енергия. Поемате въздух и издишвате в корема си. Едновременно с това, визуализирате в корема си една гореща огнена топка, която постепенно се разширява изпращате към необходимите места – тези участъци, които са изложени на студ. Това изисква повече практика, но можете просто внимателно да го опитвате. 

Не бързайте, това е като всяко изкуство или умения – не става ей сега и изведнъж! 

Ще ви припомня, какво казва майсторът Миларепа, когато през зимните бури е медитирал в смразяващите Хималаи:

– Зимната буря воюваше с моята памучна туника на върха на бялата планина!, – описва усещанията си тибетският монах Миларепа, смятан за най-големия майстор на медитацията по доктрината тумо. Едва паднал върху мен, снегът се изпаряваше, ледът под мен се топеше, виелицата шибаше тънката ми дреха, изпълнена с огнена жар!“

Много мощни са дихателните и енергийните техники, но изискват посвещение и тренировки. Те ще ви се отблагодарятза упорството. Практиките изискват посвещение, но пък могат да ви дадат всичко – и здраве, и дълголетие, и щастливо съществуване. Зависи, за какво ще ги насочите и използвате.

Знаете основната медитативна техника. Практикувайте я, защото тя ще ви отведе в Истинския ви Дом – техниката за наблюдение и не въвличане в ума ще ви отведе до Истинската ви Природа. Така ще Я последвате винаги и навсякъде. 

Всички правила, които описах са важни и са валидни за всички. Тези, които така или иначе практикуват енергийни техники е добре да ги запомнят, защото така ще избегнат много неприятности свързани със здравето, загуба на усилия и време.

Пожелавам ви упорита практика!

Успех!