Умереността е сигурен ориентир, че не преминаваме границата на човешките възможности

Никак не е нужно винаги да стоим на предела на силите си за концентрация. И не само, че не е нужно, но и не бива да бъде така, защото това ще доведе до преумора, изтощения, напрежение, сковаване и други признаци на преумората

Умереността е добра ориентация, когато пристъпваме към медитативните си практики.

Така казва Лао Дзъ в неговата книга Дао Дъ Дзин:

„Който се повдига на пръсти, не може дълго да стои. Който прави големи крачки, не може дълго да върви..“

И с медитацията е така, и с прилагането и в живота също е така. Ако човек е прекалено амбициран да практикува, със сигурност ще се появи усилие и напрежение. Прекомерното напрежение може да породи главоболие, болки в гърба и ставите, учестяване на пулса и много други неприятни придружаващи медитацията симптоми. 

Това е причината понякога невежи в медитацията хора да казват, че тя е вредна или че на някой не му действала добре. Също би трябвало да се знае, че ако практикувате по-дълго време може да настъпи умора. Тези неприятни усещания е възможно да се елиминират като се отпуснете, или като временно намалите медитативната си практика, или като я замените с разходки сред природата. Никога не бива да се забравя, че практикуваме посредством нашите човешки умения – внимание, концентрация и способностите на тялото и ума да работят на физическо ниво.

Ние сме обусловени и ограничени заради човешките си параметри и не бива да се опитваме да ги премахваме, прехвърляме или нарушаваме. Няма как да избягаме от човешките си възможности и не бива да се опитваме да надскачаме сами себе си.

Затова казвам, че умереността е сигурен ориентир. Разбира се, има моменти, в които щем или не щем, ако искаме да запазим връзката със Себе си, се налага да повишим концентрацията си и вниманието си. Но след отпадането на необходимостта, е правилно, веднага да се завърнем към обичайното си естествено и непринудено състояние.

Друг фактор, който може временно да затрудни или да се отрази на медитацията и да предизвика някои негативни преживявания, това е очистването – катарзисът.

През живота много от приетите в тялото патологични енергии или токсини влизат в клетките и може да се задържат там с години. Когато предприемете очистване, преди да бъдат отстранени от тялото, те започват да циркулират и е възможно да предизвикат неприятни усещания, болки, кризи. Тези активизирани отрови чрез медитацията или другите форми на очистване предстои да бъдат изхвърлени от тялото ви, но докато това стане е възможно да имате някакви неразположения.

Просто е добре да знаете какво да правите в такива случаи и това е да намалите силата на концентрацията си, т.е. леко да отстъпите, за да може процесът на очистване да стане по-лесен.

Има хора, които поради невежеството си започват да се паникьосват, да се държат боязливо, да се суетят, безпокоят и дори да се откажат от медитативната си практика.

Нищо страшно няма, вие като чистите в къщите си, нали се вдига прахоляк и нали, за да изхвърлите боклуците ще се наложи да се поизцапате и поразхвърлите временно. Ей това се получава и с очистването на тялото и ума – възможни са някакви временни симптоми или влошаване на комфорта, но това е за ваше добро – след това да сте чисти и здрави.

В ежедневната медитативна практика и в прилагането и в живота, умереността и естествеността са показатели за разумно прилагане на медитацията. Ако някой е прекалено напрегнат или пък отпуснат чак до степен на разложение, това не е естественост и не е умереност.

Непринуденото, не обременено и непроменено естествено състояние ще ви води по правилния път.

Както казва за медитацията една Дзогчен поговорка:

„Нащрек, нащрек, но спокойно, спокойно.“

Това трябва да се запомни завинаги: Искате ли да имате качествена медитация и да я прилагате в живота, не бива да напускате вашето естествено състояние. Не е добре дълго време да стоите напрегнати и не е добре да преследвате прекомерно големи амбиции. Нека всичко да се получава по естествен начин.

Когато медитирате, наблюдавате мислите си, но без да се захващате за тях. Леко, фино внимавате в ума си, като сте нащрек да не се въвлечете в мислите. Това будно състояние ще ви помогне да не захранвате паразитните мисли и да не им давате от жизнената си енергия. Няма да се опитвате да гоните мислите, не бива да искате да ги променяте и не е добре да се стремите да не мислите за нищо – Не! Просто щом не давате участието си на мислите и не им помагате да се развиват, те ще утихнат от само себе си и умът ви ще се успокои. Ще навлезете в Пустото, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа, ще Я познаете и ще Я последвате. Това следва да става по съвсем деликатен, естествен и непринуден начин, а не със създаване на напрежение.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на своята Буда Природа, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита медитативна практика!

Успех!

7 thoughts on “Умереността е сигурен ориентир, че не преминаваме границата на човешките възможности”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.