Да си винаги буден!

Да постигне човек спокойствие в медитацията е много важно, но да можеш да прилагаш качествено медитацията в ежедневието си е същността на освобождението.

Едно нещо е да достигнеш до Себе си, а съвсем друго е да можеш да си Себе си навсякъде и във всеки момент. Стоейки в медитация, ние пускаме – освобождаваме мислите да възникват в ума ни, да стоят и да отминават. Така достигаме до непромененото естествено състояние на ума. То е безпристрастно, безметежно, невъзмутимо, умиротворено. Щом станем от постелката и навлезем в обичайното ежедневие, би било добре да можем да останем будни и наблюдаващи, както по време на медитация. Разбира се, не бива да се пренапрягаме и изопваме вниманието си до такава степен, че това да поражда напрежение или дискомфорт. Спокойно, умерено продължаваме да наблюдаваме ума си. Малка ще е ползата, ако по време на медитация останем невъвлечени в мислите и невъзмутими, а след това да загубим постигнатото. Важно е, постоянното пребиваване в състоянието на медитация – в Истинската си Природа. Особено важно е да сме будни в моментите и различните ситуации, които провокират в ума ни гняв, агресивност, гордост, алчност, завист. Всъщност, ние няма как да сме будни само в тези моменти на проявите на егото. Будността би следвало да е постоянна, защото ако „заспите“ с намерението да се пробудите точно в тези критични моменти, много вероятно е да ги пропуснете.

Знам, че много от участниците в група Дзен са християни, и точно затова ще цитирам думите на Христос в един стих от Евангелието на Марко: „Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.“Правилно е, човек винаги да е буден и да внимава накъде го тласкат обстоятелствата и най-вече собственият му ум. Това което сме постигнали по време на медитация следва да го поддържаме винаги. В медитация сме постигнали успокояване, умиротворяване на ума и добронамереност към всички и всичко. В действителност, на нас не се налага да постигаме това, защото то е нашето Изначално и Вечно състояние. Просто, когато не участваме във възникващите мисли, те утихват и остава само То – състоянието на Истинската ни Природа. 

Веднъж като умът е очистен и умиротворен, е разумно да го поддържаме в това състояние през цялото и ежедневие. В живота има много провокативни моменти – има дразнители и нагли провокатори, които могат да навлязат директно в личното ви пространство, могат да нарушават правилата и да издевателстват на нервите ви. Нищо, когато човек е буден и внимава да не напуска Истинската си Природа и да не се въвлича в провокациите и мислите, които ще възникват, те ще се опитват и може би ще продължават да упорстват в опитите си да ви отклонят от Същността ви, но в крайна сметка няма да успеят.

Много лесно човек се поддава на мисли, които внушават: „Ама това не е никак справедливо…“, „Този човек не стига, че нарушава всякакви правила, но прави това нахално и директно пред очите ми и това не може повече да се търпи..“

Няма никакво значение кой какво прави и как го прави. Щом веднъж сме решени да отстояваме позициите си и да сме Себе си, нищо друго не е важно и не може да има приоритет. Дори някой да е несправедлив, нахален, нагъл и безцеремонен, той не бива да може да ви изведе от будността ви – от наблюдението и осъзнаването на дадената ситуация.

Иначе, какво ще се получи? Ами просто ще му дадем да разбере, ще му натрием носа и ще го поставим на място, но ще изгубим много – ще загубим Себе си. Ще изпуснем наблюдението си, ще си отвлечем вниманието и осъзнатостта си, само за да дадем урок на някой си наглец. Кой ще спечели в този случай? Дори и да сме победители от конфликтната ситуация, ние ще се окажем загубили будността си – Себе си и сме се въвлекли в клопката на маймунския си ум. Не си струва това, ама никак това.Не бива човек да се разсейва и да губи бдителността си. Както се казва в онази древна бойна клетва: 

„Аз нямам дом;
Направих Будността мой дом.

Аз нямам врагове;
Направих небрежността мой враг.

Аз нямам закон;
Оставането в Аза е моят закон.“

Важно е това, за което говорим днес и то е основополагащ принцип в Будизма – да си буден, за да си винаги Себе си.

Този, който следва своята Буда Природа, той върви в Небесния Път, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники.

Успех!