Това, което поставиш в ума си, то ще управлява живота ти.

Тревогите, страхът, безпокойството се пораждат от концепциите, представите, менталните формации, мненията, които сме изградили в ума си. 

Имайки един определен формиран модел, ние се стремим точно да го обслужваме. Ако обаче нещо не е според, както сме го моделирали в главите си, често се случва да впрегнем всичките си сили, за да доведем нещата докрай – според както ние си представяме всичко.

Ето например, някой е решил синът му да стане лекар, нищо че той няма дарба за лекар, а за актьор. Родителят е готов, ако се наложи да направи държавен преврат, но синът му да бъде лекар, игнорирайки всичко – и липса на природни заложби, и възможности, и желание и каквото се сетите. Но така или иначе природата си казва своето – синът клони към изкуствата, а не към медицината. И какво се получава – от стресът, който се ражда в главата на родителя, че синът му не може да стане лекар се зараждат тревоги и безпокойство. Родителят си знае и държи с цената на живота си, това което той някога си е намислил. Ето една представа, която може да причини болести и страдания на родителя. Да не говорим за отраженията върху сина или върху бъдещите пациенти.

Друг си изградил мнение каква трябва да бъде сигурността му. Ако няма поне сто – двеста хиляди евро, той се чувства несигурен и се безпокои за бъдещето и живота си.

Без да обръща внимание, че има достатъчно средства, за да живее съвсем спокойно, той се хвърля в разни начинания, в различни рискове, в които наистина ще изгуби и сигурността си и здравето си.

Въобще, това което поставиш в ума си, то ще управлява живота ти.

Големите очаквания, амбициите, необузданите неоправдани стремежи, желанията, пристрастията, преследването на внушените представи за успех и моделите, по които да живеем са причините за разочарование, безпокойство, тревоги. От това, че няма да можем да успеем да ги постигнем или да се обезпечим с тях идват и страховете ни, а в последствие и болестите.

Щели сме да станем като отхвърлени в очите на обществото – еее, и ? Много важно!

Щели сме да останем с малко средства, с които да живеем? – Да, баба знае 2 и 200, все някак ще се оправи човек, но ако постоянно живее в притеснения и страх, това няма да доведе до добро и до дълголетие.

Ама нямало да мога да постигна, този план, който имам в главата си – Добре, нека да видим, какви са плановете на Съдбата и на Майката Природа.

Умът има едни намерения, но Духът други. 

Ако умът ни е единен с Вътрешната ни Същност, ние не бихме се разминавали между мислене и това, което предстои да се случи.

Хубаво е човек да може да пусне всичките си представи, всичките си мнения и намерения и да се вгледа в своята Истинска Природа. Мислим нещо, стремим се към него с всички сили, даваме мило и драго то да се случи и то само по начина по който лично ние си го представяме и одобряваме. Всичко това без да сме сверили часовника с Майката Природа и със съдбата.

Едно е да мислиш и да желаеш нещо, а съвсем друго е да имаш погледа на Духа си върху нещата, за да си в състояние да прецениш, дали твоят ум е наистина рационален и дали това към което искаш да се домогнеш може наистина да се осъществи.

После, когато нещата не потръгнат или пък се разпаднат, сме готови да обвиним целия свят – този е виновен, ама ако оня не беше направил така, как пък можаха така точно в моя вреда да се променят събитията и още безброй роптаене, упреци и недоволство и хули.

Така е, когато човек слуша откъснатия от Цялото – ограничения си човешки ум, така се получава.

Ако нямаме мнения и неправилни очаквания – няма нито да се подвеждаме, нито да имаме и разочарования, когато те не се сбъднат според представите ни.

Добре е, човек да може да пусне и да освободи всички свои представи за добро и лошо, за да влезе в Истинската си Същност и тогава чрез Нея наистина да осъзнае кои ходове са божествени, и кои плод на маймунско-човешкият ни ум.

Тогава няма да има почва нито за тревога, нито за страх или безпокойство.

Приемайки модела на Вселената на предстоящото да се случи, ние ще можем да коригираме нашите действия и поведение спрямо него. 

Иначе ще се окаже, че сме градили пясъчни кули, които ще бъдат много скоро заличени от някоя малко по-голяма вълна. Само в нашите представи тя е можело да стои, но реалността е друга.

Така е и с живота. Не бива да гледаме на живота с очите на желанията, с утвърдените представи, с внушените отвътре или отвън, и формираните в ума си планове за бъдещето.

Животът е такъв, какъвто той дойде и какъвто е! А не какъвто ние неистово желаем.

Този, който се е посветил на Вътрешната си Природа, е готов винаги да приеме това, към което Тя го води. Нищо друго не е важно и никакви други земни цели нямат чак толкова голямо значение.

Тревогите, страхът, безпокойството няма да могат да ви навредят, ако сте готови да приемете всеки вариант, който Съдбата или Майката Природа ви поднасят в живота.

А дори и да не го приемете, вие няма да можете да му повлияете и освен да разрушите здравето си, нищо друго няма да постигнете.

Това е подобно на медитативно състояние, защото когато медитираме ние наблюдаваме ума си, но не се захващаме с мислите, с мненията и представите, които ще възникват. Само ги гледаме, като внимаваме да не се въвличаме в тях. Не се опитваме да се отървем от злите мисли. Не желаем в ума ни да има само позитивни мисли. Не развиваме мислите, идеите, спомените които се появяват. Стоим и наблюдаваме ума си дотогава, докато те започнат да намаляват, да избледняват и да изчезват. Така, не поддавайки се на ума, той ще утихне, ще се успокои и умиротвори и ще навлезе в естественото, пусто и безмълвно състояние на Истинската ви Природа. 

Тогава ще можете да Отразявате всичко такова, каквото вашата Буда Природа излъчва – това са ходовете на Безграничното.

Този, който следва своята Изначална Същност, той следва пътя на Небето, той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!