Какво е медитацията

Раздвоеният ум ражда противоречия, докато един спокоен, умиротворен, добронамерен ум много по-лесно се завръща в своето Изначално пусто състояние.

Добре е човек да се наблюдава и щом се улови, че е станал недоволен, съмняващ се, изразяващ несъгласие към всичко и е готов да спори с целия свят, това означава, че е дошло време за медитация. Да, не е изключено през главата ни да минат най-различни мисли. Някои от тях сме изработили ние, но много от мислите, които се появяват в ума ни, са продукт на различни биополета, преминаващи през тялото ни.

Срещал съм хора, които казват: “На мен медитация не ми трябва, аз си имам други начини да живея и да очиствам ума си…” Може, но аз не вярвам в това. Не вярвам, че човек може да се завърне в Истинската си Природа без медитация. 

Да, разбира се, той може да не осъзнава, че медитира, може да си мисли, че просто работи или се разхожда, или твори някакво изкуство. Тя, медитацията, не е непременно винаги в седнало положение с кръстосани крака. Може да работите любимата си работа и неусетно да медитирате.

Всъщност, какво е медитацията? Без значение дали ще използваме някоя класическа техника за медитация или ще я правим по някакъв свой начин, ако крайният ефект е завръщане в Същността си, то това е медитация. Има най-различни похвати – един се съсредоточава в дишането си, друг използва някаква мантра, трети му идва отвътре да пее или да танцува, четвърти следва себе си като работи или се движи по определен начин, или чрез хобито си и т.н.

Всеки начин, който ви води към сливане с Истинската ви Природа е вид медитация, независимо дали ще я наричате така или по някакъв друг начин.

Има хора, които използват някаква дрога, опиати за да достигнат до Себе си – до Изначалното състояние. И каква полза от това, че вземат наркотици? В един момент те усещат Себе си, а в следващия толкова се отдалечават от Същността си, че си навличат карма и забравят кои са за много дълго време. А и това са много неестествени начини да постигнеш нирвана. 

Първо, това което постигат не е нирвана, а много далечен спомен за нея. Второ, те стават силно зависими и привързани към дрогата, че са в състояние да забравят всичко само и само да си набавят наркотици. Трето, деградацията, замъгляването и отчуждаването от Себе си, са толкова силни, че те наистина попадат в ада, в пъкъла на зависимостите, желанията, страстите, привързаността и отвращенията…

Другият вид хора, които се отдалечават от Истината са тези, които виждат противоречивост във всичко, ако то не е построено или ако не функционира, така както те смятат за правилно и редно. Обикновено в тях се крие някакъв личен мотив, конфликт, сблъсък или с представители на някоя от религиите, или зависимост от някакъв вид интереси… Такива хора стават заклети атеисти. Те, с грубото си материалистично мислене, с нежеланието и неохотата да допуснат, че би могло да има и някакви други сили, разум или съществуване, са готови да отхвърлят всичко и всеки, който прояви някаква склонност към разсъждения в тази посока.

Без значение какъв е мотивът за спор, противопоставяне, омраза или разграничаване, ако човек може да постои малко време, но без да се отдава на мислите и без да се захваща с това, което умът му го тласка, той ще се успокои. Ще се уталожи и умиротвори, защото това е естественото състояние на всеки човек, на всяко същество – Буда Природата, която във всеки от нас е животът. 

Умът и енергиите, които го обладват са само обвивката – външното проявление. Умът и енергиите са временни, променливи, податливи на внушение и обработка отвън. Когато има в нас противоречивост, съмнения, възмущение, ненавист, гняв, алчност или другите пороци, всички те са от ума. 

В Същността на Съществото ни няма противоречия, няма бунтуване, няма и желания за противопоставяне и за надмощие. Там, в Изначалното, има един ненарушим ред, който никога не може да бъде променян или изместван.

В религиите, идващи от Близкия Изток, вездесъщата сила се нарича Господ Бог. В даоизма се нарича Дао.В будизма се нарича Буда Природа. В Дзен се нарича Пустота. Едно и също нещо, назовавано с различни имена.

Знам, знам, че сега ще има хора, които ще подскочат и ще ме заклеймят с най-различни имена… Хахахах…и сякаш чувам думите им: “Как може, ти не можеш да направиш разлика между будизъм и християнство, между тамилска йога и просветление, объркваш понятията, представа нямаш, не можеш да разграничиш фалша от истината… Вземи да прочетеш малко и да разбереш за какво иде реч…! Какъв админ може да си ти?” и още, и още.

И какво от това, какво? Да…, нямам нищо против да ме наричате, както си искате, но ако се вгледате в Изначалната Природа на думите, ще намерите само една Пустота, от която произлиза абсолютно всеки смисъл, макар и често изопачен и изкривен от двойнствеността на ума. Така че съгласен съм с вас, както и да ме определите, такъв нека да съм. 

Връщайки се в Първоизточника, ще намеря началото, следствието, края и смисъла на всяка една от думите.

Сега нека пак да ви припомня техниката на класическата медитация:

Наблюдавате ума си и мислите, които ще се появяват. Няма да им отдавате значение, няма да искате да ги изхвърлите от ума си или да ги моделирате. Не делете мислите на добри или лоши, на благоприятни или неблагоприятни, на свети или светотатствени. Само стоите и наблюдавате как умът ви работи. Постепенно мислите ще утихнат и ще навлезете в естественото, пусто и умиротворено състояние на Първоизточника на ума – Истинската ви Природа. Така ще Я познаете и ще се слеете с Нея. 

Този, който е единен със Себе си, той следва Пътя на Безграничната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

7 thoughts on “Какво е медитацията”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.