Точното Място и правилната Дозировка

Подобно на призма, през която преминават слънчеви лъчи, е и умът ни. Светлината е живот, сила, просветление. 

Ако едно стъкло пропуска или отразява светлината, зависи до колко чисто, адекватно и хармонично, то я променя. Същото е и с ума. Истинската Природа излъчва определена информация, когато тя преминава през ума, той я променя подобно на призма. 

Когато умът е чист, недеформиран и свободен от представи, концепции, знания или други ментални формации, той ще може точно да отрази Истинската си Природа. Ако умът е замърсен, изкривен, отклонен от Същността си, той ще променя всичко, което преминава през него. По принцип, в нас няма нищо излишно, има неща, които са променени, изопачени и не са на точното си място и дозировка.

Ето например, едно чувство на предпазливост си има много точно предназначение, но ако то се преувеличи и изкриви ще се превърне в страхливост, в паника, в ужас. 

Или да вземем за пример болката или болестта. Болката е дадена от Майката Природа, за да ни покаже, че нещо не правим както трябва и с нещо би следвало да се съобразим. Основоположникът, бащата на медицината Хипократ, казва: “Отстранете причината – тогава ще изчезне и болката”. Затова е болката, за да ни покаже къде грешим и премахвайки грешката, няма да има предпоставки да е болен човек.

Със страданията е същото. Гаутама Буда в Дхаммапада посочва: “Ако срещнеш мъдър човек, който ти казва къде се намират истинските съкровища, който посочва какво да се избягва и който порицава грешките, последвай го! За тези, които вървят след него, това ще донесе не вреда, а полза.”

Всяко нещо има своето точно предназначение и когато то се спазва, всичко ще е ясно и подредено като небето. И обратно, дори и най-голямата добродетел и най-благородното дело, ако се изопачат и придобият комерсиален характер, те ще изгубят блясъка и смисъла си.

С емоциите също е така. Те са, за да направят живота ни жив, неподправен, действен, но ако емоциите често преминават в истерия, ако са нестабилни или предизвикващи някакви страдания – зависимост, привързаност, отвращения, нервност, проблеми със здравето, това означава, че те са изгубили първоначалния си облик и подлежат да бъдат коригирани. 

Така е и с гнева, който би трябвало да ни влее сили да се борим срещу определен недостатък в себе си или срещу някой друг, но ако го оставим, без да можем да го контролираме и владеем, той може да се превърне в много голям проблем, който да порази вътрешните ни органи или заради него да направим някаква поразия, беля вън от нас – в живота си. 

И характерното за нашите географски ширини чувство на завист – то също си има благордно предназначение във вид на стремеж, сила за успех, за просперитет, за да ни даде импулс да борим и да напредваме в дадена област и да се усъвършенстваме, но когато това чувство се изроди и дефектира, тогава то се насочва във вреда на самите нас и към тези, към които е проектирано.

Въобще “пътят към ада е покрит с добри намерения”. В самото начало всички неща на този свят са на точното си и вярно място и в точната им дозировка. Но пречупени през призмата на порочния ум, те губят същността си, израждат се дотолкова, че не могат да бъдат разпознати. 

Ето, ако се замисли човек, опсс…! Не, не да се замисли, а да медитира върху тези неща, ще види, че всичко е нужно, че няма нищо излишно на този свят. Нито умът е излишен, нито емоциите, нито правилните действия. 

Ако в медитация успеете да разпознаете природата, същността на нещата, ще видите, че всяко нещо е започнало – е тръгнало от чистотата, било е непокварено и божествено и когато премине в ограничения човешки материален живот, то се изопачава, изкривява, покварява и изгубва първоначалния си образ и смисъл. 

Дълго можем да продължим с разглеждането и тълкуванието на нещата в света, но не такава е целта ми тук, в този пост. Важното е да се проникне в смисъла и същността на нещата, а след това всеки, медитирайки, сам може да стигне до корените, до верния, до изначалния смисъл.

За да може човек да разпознава Същността на ума е необходимо да се научи да медитира и да практикува ежедневно медитацията си:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите. Не им отдаваме значение, не ги изследваме, не се опитваме да ги изхвърлим или да ги наложим в ума си – Не! Само ги наблюдаваме, без да им позволяваме да ни въвличат в тях. 

Не бива да се напрягаме прекомерно, за да не се блокираме от пренапрежение. 
Не бива и да сме прекалено отпуснати, за да позволим умът ни да ни въвлече в мислите. Ето този баланс е добре всеки да намери в себе си. Нито напрегнати, нито разсеяни!

Ако практикувате медитацията търпеливо и без да очаквате бързи резултати, ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Така вашият ум ще може да отразява всичко такова каквото то се излъчва от Истинската ви Същност. 

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да се заблуди и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

6 thoughts on “Точното Място и правилната Дозировка”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *