Закон за Синхроничността

Представяйки си, че всички ние сме отделни същества, това е истина, но е само едно външно разбиране. Не само, че не сме разделени един от друг, а сме и в постоянна взаимовръзка. 

Често пъти се ядосваме сами на себе си, че сме взели някакво погрешно решение или че не сме направили нещо както трябва. Когато сме в мир със себе си, сме в състояние да разбираме и да знаем причините за нашите постъпки, независимо дали те са добри или лоши. По същия начин имаме упреци и към другите заради неадекватно поведение или неразумни постъпки. Всичко това е едно и също, защото ние сме едно Цяло неделимо същество. Този неразривно свързан безкраен организъм си взаимодейства между отделните частици, комуникира и всичко е в тясна взаимовръзка. 

Всеки знае, че когато имаме нужда от нещо, огромното Цяло му дава точен отговор чрез някоя друга своя част, това е законът за синхроничността. Нещо се получило уж случайно, уж е някакво невероятно съвпадение, но всъщност е точен отговор на това, върху което мислим и сме си блъскали главата. Да, случайно е, но само за един откъслечен и ограничен ум, който не може да си обясни взаимовръзката на всеки с всичко. И съвременната квантова физика също ще ви каже, че на субатомно ниво частиците ни са буквално едно цяло.

Казвам това, за да напомня, че след като ние сме едно цяло, то когато негодуваме или отправяме омразата си срещу някой, то ние на подсъзнателно ниво се обявяваме срещу самите себе си.

Дали ще негодуваш и ще се сърдиш на самия себе си или ще влизаш в противоречие с другите, това е почти едно също. Когато човек е недоволен от себе си, той е недоволен и от другите хора. И обратно – когато си в хармония със себе си, тогава ти можеш да разбереш, да осъзнаеш и да вникнеш в постъпките и на всички.

Знаем, че когато мразиш някого, то ти проектираш тази омраза и към самия си теб и като последствие от това не те чака нищо хубаво. Когато в теб има разбиране, съчувствие, съпричастност към хората и света, тогава всичко това се връща като енергия към самия теб.

Сега някой ще каже: “Не, аз не съм съгласен с унищожаването на природата, с избиването на невинните животни, с променянето на климата на планетата заради активната човешка дейност, и затова аз не съм като другите!”

Добре, съгласен съм, но ако твоят организъм се е разболял от някаква болест, нали няма да си склонен да си ампутираш за нищо някой крайник или без време да изрежеш и да изхвърлиш от тялото си някой важен орган. Това, което ще направиш, е да се опиташ да се излекуваш, без да има някакви драстични последствие за никоя част от тялото ти за в бъдеще.

Не всички клетки в един организъм са болни, но ако те искат да оцелеят, не може да се отнасят към другите частици с неразбиране. Това, което здравите клетки е разумно да направят, е да осъзнаят каква е причината за болестта и да се опитат да я премахнат. Ако хората се обърнат към Вътрешната си Природа или казано на наш език – към Духа си, той най-добре знае начинът за решаването на тази сложна задача. 

По начало всички болести и лошите стечения на обстоятелствата идват от бездуховността. И разрешаването и ликвидирането им може да стане пак само като живеем и вървим в единен Ритъм с Духа си!

Думата ми днес е за това да не си мислим, че ако някой е болен, това нас не ни засяга. Засяга ни и още как, защото ние сме неразривно свързано цяло. Или ако някой има проблеми, другите защо да вземат участие в разрешаването му? Естествено, че следва да вземат участие, точно защото това ни касае косвено.

Някой бил угнетен – ние не можем да игнорираме това, защото макар и да не забелязваме тясната връзка с него, тя съществува и причината за угнетението е на път към нас и скоро ще рефлектира върху нас самите. Или съм бил достатъчно богат, за да забравя, че другите съществуват и че те са в нищета. Да, но това е само привидно, скоро ще стане така, че нищетата на другите ще се пренесе и при мен, защото очите може да виждат ограничено, ушите могат да чуват слабо, тялото ни може да е разделено от другите, но духът ни – Не! Духът ни е неразривно свързан – неделимото Цяло ще проектира проблемите в бъдещето и нещастието няма да ни отмине и със сигурност ще ни сполети. Такава е Същността на света и затова такава е логиката на кармата! 

Ние и другите сме едно и също нещо и затова мислейки за другите, ние мислим за самите нас си. И отмъщавайки на другите и правейки им злини, ние правим това на самите себе си.

Най-често ние не виждаме това подобно на очите, които виждат ограничено пред нас, но светът не свършва с погледа ни до хоризонта. Постъпките ни не се проектират само в това, което можем да осмислим и да обхванем с ума си. Затова Дзен гласи това: “Това, което правиш на другите, го правиш на себе си, защото няма теб и няма други, всичко е едно неразривно Цяло.”

За да можем по-добре да разберем Себе си е наложително всекидневно и последователно да се упражняваме в медитация: 

Когато медитираме, ние наблюдаваме ума, но без да се захващаме с мислите, които ще се появяват. Не се опитваме да ги спрем или да ги потиснем. Не правим опити да ги променим или да ги изхвърлим от ума си – не! Само наблюдаваме всичко, което умът ни генерира, но без да му позволяваме да ни въвлича в него. Не се увличаме нито от спомени, нито от самосъжаление или гордост. Просто стоейки и внимавайки в ума, не участваме в него – не развиваме мислите и не им отдаваме значение! 

Така постепенно и с времето умът ни ще започне да утихва от само себе си и ще навлезе в естественото пусто, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската ни Природа, ще се слеем с Нея и ще Я последваме винаги и навсякъде.

Този, който следва своята Истинска Природа, той следва ходовете на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

4 thoughts on “Закон за Синхроничността”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.