Намиране на пътя към Пътя

А има и хора, които поради задръстения си, невеж ум, даже още си вярват, че този свят е без Господар. Мислят си, че просто ей така, Земята се върти в нищото, и че Слънцето си свети, щото – ей така, просто светнало и без какъвто и смисъл, си грее, ама то това по случайност било. И нищо, че виждат обсипания небесен свод с милиардите, трилионите, безбройните Слънца и различни други чудатости в Космоса – Черни дупки и безкрайното многообразие от планети и други светове, но… това нямало било значение – било си просто съществуване на материята… Е, да, имало там някакви космични закони, ама те тези закони били просто някаква физика и всичко било предвидимо, ако си бил напреднал в науката. 

Какво да кажа: “Прости думи на прости хора!”… Това е белегът на невежеството, а то пък е падението на съществата и най-големия порок, който неминуемо води до заблудите, илюзиите, вкопчването, страданията. 

От това, че някой дълбоко в себе си има вътрешен конфликт, той е формирал такова неведение в себе си, че само ако някой дори леко спомене за някаква Вездесъща Сила, и това произвежда в него гняв, негодувание, възмущение, желание за спор, направо война. 

Как един проницателен, един интелигентен човешки ум може да си представи, че светът, галактиката, вселената, мултивселената може да бъде въпрос на случайност. По-скоро въпрос на случайност може да бъде мрачният му, задръстен, замъглен и невеж ум, но Безкрая не е случайност!

            И така, ние дълго време игнорирахме, не желаехме да разберем, че има закони, правила, повеления дадени ни от Безкрая чрез духовните хора – пророци, духовни майстори и учители или древни учения и религии. 

            Щом като си бяхме благоденстващи – нищо друго не беше важно и даже много пъти сме говорили, тук, в група Дзен, че не може удоволствията и приятните моменти да бъдат смисълът на живота ни. 

Много пъти съм влизал в сблъсък със заблудени хора, които са се опитвали да се налагат и да диктуват дисциплината и посоката към която да върви група Дзен. Важно било да ни e хубаво и да сме се наслаждавали на живота и с това се изчерпвал смисълът на живота и духовните занимания. Другото било излишно и заблуда.

“Нет ребята, всë не так – всë не так ребята…” пееше Висоцки в една негова песен. Духовното е дълбоко до мозъка на костите. Не, не дотам, а много по-дълбоко, обхващащо самата същност и из основи материята, битието, съществуването и несъществуването, времето и безвремието, пространстовото и непространството, живота и смъртта. 

Не ви съветвам да се заигравате и да се опитвате да извличате лична изгода чрез него, защото освен, че Изначалното е любов, То е и ненарушим, ненакърним, неумолим ред и справедливост! Реши ли да накаже някой, ще има писъци до небесата, но помощ от никъде няма да дойде! 

Не си мислете, че в днешната си Дзен проповед съм се увлякъл от религиите идващи от Близкия Изток, защото няма никаква разлика в същността на никое велико учения или религия. Различията се появяват заради, традициите, манталитета, нивото на интелектуално развитие, емоционалността, от желанията за контрол над масите, интересите на интерпретаторите им. Няма разлика в дълбоката им същност и смисъл между Дао, Дзен, Християнство, Ислям, Юдеизъм или каквато и друга религия се сетите.

Сега, може някой да му се иска сега да подскочи от възмущение, но това няма да промени нещата. 

В една дзен поговорка, се казваше: ”Ако разбираш нещата, те са такива, каквито са. А ако ли не ги разбираш, те пак си остават същите.“

Пак ви казвам, че сблъсъкът, противоречията, войните между отделните религии и духовни учения идват или от тълкуването и неразбирането на дълбоката им същност, или от някаква меркантилност, или от някакви интереси за облагодетелстване, използване и власт. В Същността им няма никаква разлика – тя идва от Корените на самия Живот.

Нехаехме дълго време, поемахме по най-лесния път и си правехме свои планове, без ни най-малко желание да се запитаме, дали това е добре според Вечната ни Същност.

Ето сега дойде тази не дотам жестока болест COVID – 19. Казвам “нежестока”, защото има много по-тежки и агресивни болести, които отнемат не хиляди и десетки хиляди животи, а милиони! Има и други природни бедствия и катаклизми, които могат да са унищожителни и да разстроят и изличат живота на земята и да засегнат тотално цялата цивилизация. 

Идват интересни времена и ние ще бъдем свидетели на разразилия се гняв на Майката Природа. Тези хора, които са разумни и са били винаги близо до Духовното, ще знаят как да се ориентират, а за другите не мога да кажа.

Когато някой последва разцентрования си и заблуден ум, тръгва по грешни пътеки, които го водят към ада, към все по-големи страдания и скитане в самсара.

За да можем да намерим пътя към Пътя, е крайно необходимо да се научим да медитираме и да поддържаме редовно медитативната си практика. Щом се устремим към Себе си, ще можем да усещаме, да знаем, да се сливаме и да следваме Вътрешната си Природа. 

Ако сте свикнали в ума си всичко да го превръщате в цифри или във финансови сметки, ви съветвам да изоставите този много вреден и лош навик. Защото парите са важни в живота, но те не са конвертируеми и не могат да са ви от помощ, когато трябва да отговаряте пред Вездесъщата Вътрешна Природа. Добре е да се знае, че те са средство в нашия живот, но само дотам. Те нямат никаква стойност, когато общувате или следвате Изначалната Пустота. Това, което може да ви помогне, е да се научите да медитирате, за да се вдигне мъглата в ума ви, да познаете и да последвате Истинската – Буда Природата си. Само така ще можете да следвате точно законите и повеленията на Първоизточника.

Ето пак техниката:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще изплуват в ума ви. Не се опитвайте да ги спрете насила или да ги блокирате, защото дори и да го постигнете, това няма да е успех към намирането на Истинската си Природа. Не пробвайте да моделирате мислите, да ги променяте или заменяте. Просто само стойте и наблюдавайте ума си дотогава, докато той утихне сам – от само себе си. Внимавайте да не участвате в мислите и да не им позволявате да ви въвличат в тях. Така постепенно и с дългата практика умът ви ще утихне, ще стане пуст, безмълвен, добронамерен към всички и всичко и ще навлезе в естественото състояние на Истинската ви Природа и ще можете да я последвате във всичко. 

Този, който следва Вътрешната си – Буда Природата си, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

9 thoughts on “Намиране на пътя към Пътя”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *