Нивата на Посвещение са различни

Вкопчването, без значение в какво, води към едностранчивост и духовна слепота. Това е подобно на вид сектантство. Дори и в някоя от главните религии или духовни учения да се вкопчиш, пак мислите и действията ти ще клонят към фанатизъм.

Често могат да се срещнат хора, които казват: “Само моята църква или само моята вяра или моето учение е право.” Или само християнство и нищо друго, или само будизъм, или само определен вид техники и занимания. 

Добре, може на теб да ти допада точно това, но е доста нелепо да обявяваш, че само твоят път е правият, а всички други са маловажни или погрешни. Нивата на посвещение на различните хора са различни, начините на мислене и възгледите им са други, наследените традиции са си само техни. Когато влезеш в християнска църква, често ще чуеш, че трябвало да следваш Христа като спасител, иначе си щял да гориш в Ада, ако отиде човек да се поклони в джамия, там също се казва, че правият път е само да последваш исляма. И в будистки храм да отдадеш почит, също ще се говори само за Буда и никой друг няма да за подражание. Въпреки, че всички религии са основани на едно и също – на Първоизточника. И нищо, че посветените в религиите са малка част от цивилизацията, те винаги са с психическата настройка, че те са правоверни, а другите вървят към ада. 

Има истина в това, което се говори, но далеч не е цялата истина. Защото всеки вътре в Себе си носи частица от Безграничния и това, което се изисква и спазва в религиите, той го притежава и то е част от неговата природа. 

Често се казва: “Ще гориш в ада”, без обаче да се знае къде и какъв точно е адът. Подобно на приказките за малки деца, всеки си представя ада по различен начин. Истината за ада е, че когато човек продължи съществуването си, той ще последва кармата, т.е. ще преживява това, което той сам си предпоставил и натворил в предишните съществувания. Под “вечно” се има предвид, че когато веднъж се омотаеш в паяжините на самсара, после трудно ще се очистиш и освободиш без външна помощ.

Вкопчването не е добре и за самите Дзен занимаващи се. Ако човек се стреми фанатично към нещо, той не може да разпределя силите си и вместо да разчупва граници и да върви към духовното си освобождение, той ще влезе в задънена улица.

Какво би се получило, ако съм се привързал към седящата медитация? Просто животът и удоволствията ще са свързани със сядането за медитация, вместо да я практикувам във всеки момент.

А какво би се получило, ако се привържа към медитацията и практикуването във всеки момент? Би се получило така – ако аз съм фанатично и до последните си сили настроен да медитирам, много скоро ще изчерпя потенциала си, ще се изморя, и няма да мине много време и сам ще блокирам психиката си – от изтощение, сковане, оставане със съвсем оскъдна енергия.. Ето това ще се получи, ако човек е роб на желанията си и ако е вкопчен и привързан.

Ако искам нещата да се случват правилно, то е разумно те да следват своя естествен ход. Да, ще практикувам редовно медитация, но това ще става според преценката за моите сили, издръжливостта ми и въобще според възможностите си.

Не е добре да се вкопчваш в някакво желание, дори и то да е желание за просветление. Ако се подчиниш и последваш една такава мисъл, то тя ще те обсеби изцяло, ще те направи сляп и едностранчив. 

Борейки се за просветление е възможно да пожелаеш да минеш през всичко, дори през труповете на тези, на които ти трябва да помогнеш. Просветлението не е самоцел, а е комплексно постижение. Ако някой го желае само заради удоволствието от душевния комфорт и блаженството, то ще се отдалечава от него така, както ако той върви, по който и да е друг погрешен път. 

Единното цяло е непостижимо, когато мислиш егоистично, себично, меркантилно. Може да не се бориш за някакви материални богатства, но ако целта ти е с цел лична облага, няма да можеш да постигнеш Духа.

Ето примерно, имам в ума си мисъл за просветление, без да ме интересува никой друг и нищо друго, а само достигането на нирвана – на блаженството. Тогава то няма да може се случи, защото “нирвана” означава да си слят с Единното Цяло. Слят ли си с Единното Цяло, то ти няма как да нехаеш и да не зачиташ нуждата от помощ към другите хора.

Не е добре човек да се вкопчва, защото то заслепява ума и ни прави да не виждаме нищо друго освен намислената си фикс идея. Вместо вкопчване е добре да сме настроени за редовна медитативна практика, но без да се заслепени от желанието за техниката.

Вместо привързване, човек е добре да може да даде свобода на себе си и на другите, иначе има риск да се превърне в тиранин, в деспот, който трябва да бъде слушан безпрекословно. Или също, поради привързване към човек, обект или цел е възможно да спреш, да не си в състояние нито да виждаш, нито да чуваш, нито да мислиш. Всичко това ще бъде заменено от вкопчването в обекта.

Медитацията е много полезна, много точна техника, но тя трябва да се прилага без да се вкопчваме в нея. Иначе няма да се нарича медитация, а ще е пристрастност.

По време на медитация ние пускаме всички мисли – пристрастия, вкопчване, привързаност, емоции, подтици, идеи, концепции, доктрини – всичко. Наблюдаваме ума си и оставяме той да генерира каквито си иска мисли, но без да им отдаваме значение, без да ги развиваме, без да ги подменяме или да ги оценяваме. Важното е по време на медитация да не се въвличаме в мислене, а само да стоим и да не се захващаме с мислите.

Така, с практиката и с времето, умът ви ще утихне, ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Същинската си Природа, той следва ходовете на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни практики, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!