Проверка в моменти на Изпитания

Във време на изпитания се виждат истинските резултати, които сме постигнали. Ако нямаше изпити, не би имало и възможност да знаем как и доколко сме научили учебния материал и дали сме го затвърдили така, че да можем реално да го прилагаме. Иначе всеки може да говори много да обяснява, да парадира, но прилагането на наученото най-ясно се проявява и се проверява в трудни времена.

Чисто теоретично всеки може да се научи да говори. За един човек, незапознат с материала, е невъзможно да прецени, дали говорещият е подготвен наистина или обяснява нещата повърхностно, механично, папагалски.

Едно нещо е усвоено, научено добре, когато можеш да го приложиш винаги. Лесно е, когато ти е комфортно да медитираш. Стои си човек на топло, тихо, приятно и наблюдава ума си. Няма предпоставки да се въвлича прекалено в мислите. Да, не е изключено, но когато сте в мир и съгласие с живота и всичко тече като по мед и масло, медитацията и тя ще е такава – спокойна, непринудена, лесна.

Обаче влезем ли в някакъв “филм” и когато положението се усложни, тогава наистина можем да проверим до каква степен сме постигнали успех. Казано образно, точно в такива сложни и трудни ситуации се появява Мара Изкусителя. Естествено, че никой не очаква демоничното да се появи в кръв и плът, но като енергия, която създава или допълнително усложнява и без това достатъчно сложния живот, съществува.

И какво се случва? Този, който надълго и нашироко обяснява духовното, но е лишен от способности, които да прилага на практика, веднага ще попадне в мрежите на Изкусителя. Иначе, говорейки красиви и силни фрази, той трудно може да бъде разпознат наистина, но дойде ли “видов ден”, т.е. моментът да покаже знанията си в действителност, веднага си проличава.

Примерно, гладът е много силно изкушение. Ако човек не е свикнал да го преодолява, лесно може да възроптае и да се разбунтува в ума си затова, че няма достатъчно храна или напитки.

Или изпаднал в някаква немилост или в унизително положение, той лесно може да се откаже от всичко, което е говорил или проповядвал.

Също, ако има реална опасност за живота му, тъй като инстинктът за самосъхранение е много силен, е много вероятно човек да забрави мъдрите мисли и клетвите с които се е клел, че ще служи на Духа.

Да не говорим пък, че ако се влюби, е в състояние да забрави майка и баща, приятели и благодетели и да се втурне към обекта на чувствата си – този случай също е предпоставка да се откаже от висшите си занимания и ценности.

Ако у човека е силно развито чувството за корист и алчност, почти сигурно е, че ще се отклони от пътя и ще последва Изкусителя. Пълно е с такива примери, в които дори известни духовни учители са се поддавали и са тръгвали след слабостите си.

Често виждам тук, в интернет пространството, да се говори, че нищо не е необходимо освен “Да Бъдеш”. Добре звучи, но когато дойдат изкушенията, мизерията, глада, униженията и загубата на репутация, дали ще е възможно това “Да бъдеш”. Вероятно да, но е много трудно да бъдеш Себе си, а по-лесно е “да бъдеш” това което те изкушава, което е лесно, приятно, но което те води към самсара, т.е. към ада и страданията.

В моменти на изпитания ние самите проверяваме Себе си. Няма смисъл да се заблуждаваме, че Абсолютът ни проверява. Можем само да си въобразяваме, че той ни изпитва, за да ни разбере. Той няма нужда от това, защото Изначалната Пустота е Всезнаеща, Вездесъща. По-скоро ние самите имаме нужда, за да се самоопределим – или да затвърдим знанията и уменията си, или да видим къде са ни слабостите и грешките и да работим за тяхното отстраняване.

Сега, само да не се самозалъгваме, че трябва да надграждаме и да усъвършенстваме характера и психиката си. Вътре в нас е нашата Изначална Същност. Тя е вечна, непроменима, изградена и Тя няма нужда от самоусъвършенстване. Това, от което ние имаме нужда е да премахнем пелената от невежество, която ни пречи да виждаме и да следваме Същността си.

Нямаме нужда от изграждане на чиста психика и характер, защото е достатъчно да се вгледаме в Себе си, да пуснем всичко, което ни отклонява и замъглява. Така ще можем да отразяваме всичко такова, каквото то Изначално Е от Вътрешната ни, Истинската ни Природа.

Когато сме към края на пътуването си и когато се завърнем в Истинския ни дом, ние ще сме Себе си. Така или иначе, ще се наложи да изоставим всичко, което сме изграждали и надграждали. Ще пуснем всичко, което сме научили като знания, опит, преживявания и ще последваме Себе си.

Може да възникне въпрос: “А дали Себето ще знае това, което ние ще изоставим, като знания, опит, умения, информация?” Себето е пусто, но то съдържа цялото знание на света. Едновременно в него няма нищо и в него е всичко. Което от двете твърдения да кажеш, ще е вярно.

Безпределни са силите, уменията, знанията на Изначалната Пустота. Затова не се опасявайте по време на медитация да изоставите всичко, което идва в ума ви. Така вие ще пуснете всичко, което е чуждо и несвойствено за вас, за да можете да приемете и да се слеете с Вездесъщата си Буда Природа.

Ето пак техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но не се захващате с мислите, които ще ви се появяват. Не ги оценявайте, не се опитвайте да ги спирате или да се очиствате, като ги изхвърляте от ума си. Само ги наблюдавайте, те сами ще утихнат и умът ви от само себе си ще влезе в естественото, пусто, умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Така ще си спомните Себе си, ще се слеете с Изначалната си Същност и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безпределната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

4 thoughts on “Проверка в моменти на Изпитания”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.