Правила и Закони

Това, което е нужно на съвременните хора, е живо разбиране за Себе си и за света около тях. Жизнено важни са били всички духовни учения и религии през вековете, но в днешно време светът е много динамичен, многообразен, многолик. Ако хората разчитат само на едни определени правила и закони, те биха били ограничени, твърди, негъвкави, неприложими в модерния свят, а и той не се подчинява на никакви догми. Още повече, че Духът не е нещо, което да е твърдо определено, ясно и непроменимо. Изначалната ни Същност не би могла да се вмести само в някакви принципи, правила и ограничения.

Всички знаем, че законите, дадени ни чрез Свещените писания са само ориентир, по който можем да се водим, но те никога не са били спазвани изцяло. 

Как можеш да спазиш заповедта: “Не убивай!” по време на война или когато трябва да спасиш много хора,отнемайки само един живот, или ако погледнем по-задълбочено ще видим, че нашата имунна защита непрекъснато убива бактерии, вируси, паразите, за да запази здравето на тялото ни и съответно живота ни.

Как можеш да спазиш заповедта: “Не лъжи!”, когато се налага да успокоиш болен и вследствие на това той да възвърне, да съхрани съпротивителните си сили и да се възстанови от болестта. В другият вариант, ако му кажете самата истина за болестта, той би се разстроил, би се обезсърчил и като следствие ще изгуби битката, заради отчаянието. 

Сами знаете колко превратно може да се тълкува заповедта: “Не прелюбодействайте!”, защото ако трябва тази заповед да се спазва сляпо, праволинейно, тя ще ограничи свободата ви, ще ви наложи да робувате на определена грешка от миналото и ще ви диктува поведение против волята и воденето от Духа ви. 

Разбира се, всяка заповед си има място, в което е подходяща и задължителна да се прилага, но има и варианти, в които не би било нито справедливо, нито целесъобразно, нито разумно заповедта да бъде спазвана. Затова съвременното общество, хората, би следвало да се завърнат към корените на първоначалната религия и духовните учения – към Изначалната си Същност. Ще се окаже, че човечеството е направило една голяма обиколка траеща няколко хиляди (а може би много стотици хиляди) години, само за да се завърне там, откъдето е тръгнало в началото. Истинското духовно водене не би следвало да се опира и да се контролира от заповеди, правила, закони, принципи. Реалното сливане с Духа, би трябвало да бъде водене – мислене, емоции, действия, поведение, само от Него – от Вътрешния Пилот – от Духа.

Развитото съвременно общество и извисеното съзнание на днешния човек не биха могли да бъдат вмесени и подчинени на едни ограничения във вид на заповеди. Човечеството следва да се върне към корените си. Щом хората се свържат със Същността си и щом винаги се водят от Нея, от правила и заповеди няма да има повече нужда, защото те се съдържат в Изначалната ни Природа. Те, правилата, законите, заповедите са извлечени от Вътрешната ни Същност, но са само за това, за да не ни позволят да се отдалечим много от Себе си. А колко по-добре и по-правилно би било да следваме Вътрешната си Природа и така едновременно да съблюдаваме всички правила и заповеди, без да бъдем ограничавани и поставяни в рамки от някакви определени, наложени канони.

Бъдещата религия (ако въобще може да се нарече така) това е следването на Вътрешната Същност. В действителност това не е някаква нова религия или учение, а това е връщане към Първоначалното състояние на живота. В смисъл най-новата и модерна религия, ще се окаже, че е най-старото и вече почти забравено духовно учение и практика.

И друго, тази прастара религия не конфронтира с нито една друга религия, учение или духовна практика, защото всяка една от тях е само един аспект, един различен ракурс, поглед, тълкувание на Единното Цяло. Едни наричат Безграничното Цяло “Господ Бог”, други му казват “Аллах”, трети го произнасят “Дао”, четвърти,сливайки се Него наричат това състояние “Дзен”, пети.., стотни.., милионни… го назовават според техните си езици, традиции, вярвания, но то е едно и също за всички хора. Е, според практиката, разбиранията, преживяванията и представите, всеки ще го определи или ще му придаде различни качества, но то е Неизменното, Нероденото, Неумиращото и това, което не може да бъде назовано.

Новото духовно учение за цялото човечество е неговото полузабравено старо духовно учение и практика. Все повече разбиранията на хората са разкрепостени, ефирни и проникващи в Истината. Затова ограничените стари догми повече няма да могат да бъдат нито актуални, нито приложими в съвременното развито интелектуално съзнание и те от само себе си ще станат неприложими.

Това, което предстои да бъде прието, прилагано е следването на Изначалната Природа, която е във всеки от нас. Да, за едни хора това няма да е голям проблем да се научат и да знаят Себе си. Като всяко нещо в началото ще бъде трудно, но така или иначе те ще успеят. Ще има и други – закостенели, втвърдени, задръстени хора, които ако искат да продължат да добруват на земята и да се възползват от живота си, ще им се наложи да поработят повече върху Себе си, за да могат да бъда адекватни към предстоящите събития на земята.

Това е, или хората ще успеят да се приспособят към новия – стар духовен Път, или просто друг вариант няма да има. 

Виждате, че всичко на земята е объркано и води към хаос. Ето примерно – за морските птици няма риба и те се въртят около казаните за боклук. Дивите животни са ограничени от магистралите и пътищата на хората – нарушена е миграцията им и естественото им съществуване. Горите се изсичат поголовно. Океаните са пълни с пластмаси. Хората…, хаха, хората са станали като дяволи! Но това повече няма да продължава, защото при Майката Природа си има ред и ако той не се спазва, ще ни бъде наложено да го спазваме.

За да не се лутате в търсене на Пътя, ето ви отново техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Оставяте ума си да мисли, така както си иска. Няма да спирате ума си, няма да моделирате мислите. Няма да развивате мислите и няма да им отдавате значение. Това, което е необходимо, е само да ги наблюдавате, като не им давате участието си и не се въвличате в тях. Така умът постепенно ще се успокои и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате във всичко.

Този, който следва Вътрешната си Същност, той ходи в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Правила и Закони”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.