Медитативна Техника за Изчистване на Съзнание и Подсъзнание

Когато медитацията е качествена, вие се свързвате с Вътрешната си Същност.

Хората често се питат, дали техниката им се получава или не се заблуждават. Този въпрос е един от най-лесните. Ако във вас се е настанила тишината, спокойствието и ако овладяването ви се отдава без особени усилия, вие сте на прав път. 

Също, ако след като сте си направили медитацията и във вас не възникват плашещи мисли – емоции, подтици, тенденции, може да сте сигурни, че техниката ви се е получила. 

Обикновено в началото, по време на медитация, може да ви изплуват най-различни спомени, мисловни асоциации, идеи, различни интерпретации на случки от живота ви. Това се случва, докато още не сте очистили ума си. Не бива да се плашите, защото умът попива всичко, което сетивата му доставят – картини, разни небивалици, филми, музика, обонятелни, вкусови усещания, допир… 

Щом умът не е центриран в Същността си, той се лута, скита от обект на обект и понякога успешно се справя с реалните тълкувания, но често пъти “забива”, обърква се и… греши. 

Умът може да е незаменим приятел, но ако е объркан, суетен, паникьосан или пък алчен, егоистичен, нетърпящ възражения, горделив, самонадеян.., той ще се обърне в най-злия ви враг. 

Всъщност умът не е враг. Но умът, подобно на тялото, в което сме се въплътили и чрез което живеем на земята, следва да е здрав, подреден, центриран в Същността и да е в кондиция. Ако тялото е болно, примерно, ако кракът ми е болен, аз няма да мога да се придвижвам. Ако имате някакъв здравословен проблем на ръцете, няма да можете да работите. Същото е и с ума, но тъй като той е един много чувствителен орган, лесно се поддава на разстройване, внушения, объркване, лутане.

Когато пристъпите към медитацията си – да наблюдавате ума и да не се въвличате в мислите, ще разберете, че е трудно дори да останете седнал и неподвижен за кратко време. Щом преодолеете тази пречка, умът ще продължи да ви досажда с разни случки от живота, спомени от близкото или далечно минало, с идеи, с разговори, разсъждения…

Когато устоите и преминете и през това препятствие, може да се появи някакво далечно, неопределено чувство или настроение. То може да е на гняв, самосъжаление, неудобство, срам от изминали събития, неудовлетвореност и прочие. Тези неща идват от подсъзнанието. 

Ако продължите да наблюдавате ума си, без да се солидаризирате с тези вътрешни настроения, те ще се избистрят в ума ви и вероятно подсъзнателната мисъл, която ги е предизвиквала, ще се прояви, т.е. ще разберете коя точно мисъл е подтикнала ума ви към далечното чувство, което ви тласка към объркването. 

Щом не се поддадете и на този препъни камък, идващ от ума, той може отново да се върне в някое от трескавите интензивни разсъждения. Все едно, така или иначе, бързо или бавно, щом се научите да се дистанцирате от ума и само да го наблюдавате, той рано или късно ще започне да утихва. 

Ако медитацията ви е била качествена, във вас трайно ще се настани тишината, невъзмутимостта и силата да преодолявате всевъзможни препятствия, преживявания, трудности в живота. Когато човек се е свързал с Вътрешната си Същност, той се уподобява, превръща се и става единен с Нея. Не е присъщо на Духа да се плаши, не е и негово качество да се притеснява, тревожи, безпокои. Също, Духът няма такива черти да се обезсърчава или отчайва, независимо какво ще предстои да се случи в живота. 

Разбира се, понякога, особено при начинаещите, се изисква време, докато умът се освободи от тревогите и навикът да поражда верига от мисли и емоции. Важно е практикуващият да не бърза. Няма да си казвате: “Ето, практикувам, а спокойствието не идва и не идва, дали съм на прав път..?” 

Това е, защото дълго време сте били с объркан, тревожен или суетен ум и ще е необходимо търпение, докато се приучите да не влизате, да не се въвличате във вихрите на ума. 

Дали медитацията ви е качествена, ще разбирате по това, че вие старатено внимавате и гледате да не участвате и да не се захващате с мислите. Нищо, че умът ви ще скача от една мисъл на друга. Нищо, че ще се появяват във вас различни чувства, емоции, идеи, подтици. И нищо, че тишината няма да е плътна и непрекъсната. 

Няма проблем, ако внимавате да не се въвличате в мисленето, всичко ще бъде наред и медитацията ви със сигурност ще е качествена.

Като напреднете в практиката, отдръпването ви от ума ще става по-бързо и по-лесно, без да правите големи усилия на вниманието, но в началото ще се наложи да се постараете.

Веднъж успеете ли да пребивавате във Вътрешната си Природа, всичко ще придобие друг смисъл, тъй като няма да следвате приумиците си и вложените отвън стереотипи на ума, а ще сте директно, пряко продължение на Същността си.

Когато сте свързани с Вътрешното, не сте пристрастни, но и не сте безразлични. Не сте страхливи, но и не игнорирате опасностите, а Отвътре знаете перфектния ход за дадената ситуация. Когато сте в едно с Божествената си природа, няма от какво да се страхувате – от всякакви дяволи, сатани, зли и гневни духове, защото ще сте над тях, не сте в техния свят, недосегаеми сте. 

Щом сте слети с Изначалната си Същност, вие продължавате да имате желания, но всички те са под ваше абсолютно подчинение и владеене. 

Естествено, нищо човешко не ви е чуждо, но владеенето е изцяло под властта на духа. Така че не се притеснявайте като казвате: “Ами как ще живеем без желания, без мнение, без близки отношения с роднини, приятели, любими хора?” 

Както казах, щом сте единни с Вътрешната си Природа, всички тези неща и отношения ще са напълно в реда на нещата. Това, което е различно е, че Господарят на живота ви ще е Същността ви – Духът, а не пристрастният ви и объркан ум. Воденето ще е от Божествената ви Природа, а не от случайните хрумвания, пристрастните действия, лошите навици, порочните подтици или унищожителните зависимости.

Да си в едно със Себе си, не означава да спреш да живееш качествено, а значи, че в теб взема връх и управлява Вечната – Буда Природата.

Когато пристъпваме към медитация, само наблюдаваме ума, без да вземаме участие в него. Внимаваме да не се захванем за мислите, които ще възникват, ще стоят  и ще отминават. Не се опитваме да спираме мислите или да ги моделираме. Не заменяме негативните мисли с позитивни. Не ги развиваме и не им отдаваме значение.

Стоейки без да участваме в ума, той постепенно ще утихва и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ни Природа. Ще се слее с Нея и ще Я последваме винаги и навсякъде.

Този, който е единен със Себе си, той върви в пътя на Безграничното, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!