Медитативна Техника за Неутрализиране на Външни натрапници в Тялото и ума

Вътрешната ни Природа е неизчерпаем източник на сили и умения, но човешките възможности за сливане с Нея са ограничени. Себето може да се оприличи на безбрежен океан, докато ние като хора сме съвсем ограничени и сме една малка частица от него. 

Добре е всеки да си направи разчет докъде му стигат възможностите, защото тези, които са се устремили към Себе си, често пъти допускат една и съща грешка – да прекаляват с медитацията. 

От една страна, да сте разсеяни не е добре, защото умът лесно може да ви тласне в някоя от безбройните си илюзии. От друга страна, ако прекалявате с напрягането на вниманието си, за да уловите синхрона с Вътрешното, е вероятно да претоварите психиката си и като резултат, ще имате дори по-малък успех за единството със Себе си.

Добре е когато всичко е правилно премерено, дозирано и естествено. Недостигът на внимание към ума със сигурност не е добро състояние, защото така ще бъдете подвеждани, подлъгвани и разигравани от маймунския ум. Прекомерното внимание и фикс идеята да наблюдавате ума си до такава степен, че да се претоварите или блокирате психически, също ще доведе до подобен резултат, защото така в крайна сметка пак ще доминира външното – човешкият ум. 

Да имате правилна преценка е трудно и е много деликатно. Има хора, които неглижират вниманието и контрола на ума и те много не се вторачват в него, те са по-големият процент. Има друг тип хора – перфекционисти, които стремейки се да не правят никакви грешки, се напрягат, пресилват вниманието и психиката си и в крайна сметка рухват от собствените си усилия. Нито едната крайност е добра, нито другата. 

Това, което е необходимо, е човек винаги да знае възможностите си и правилно да разпределя силите си. Да вземем за пример една болест. Ако в мен влезе някаква патогенна енергия и здравето ми започне да се влошава, и ако не внимавам какво се получава, болестта може да ме обземе, да проникне дълбоко в мен и закъснявайки много с неутрализирането ú може много да пострадам. Ако неглижирам вниманието в Себе си, точно това ще се получи. Един вирус, бактерия, паразит ще започне размножаването в тялото ми и докато се усетя, силите ми ще са наполовина или още по-зле. Пристъпя ли към силната концентрация и започна ли да работя за енергийното или съответно телесното си очистване, сразяването на натрапниците в организма ми ще бъде почти мигновено. 

Но да погледнем другия вариант на прекалената постоянно – прекомерната концентрация, то ние ще забележим, че от престараване сме преполовили енергията си – изконсумирали сме я. Така организмът ни ще заприлича на разграден двор, в който всеки натрапник може да влиза и да прави каквото си пожелае. Тъй като ще сме самоизяли енергията си, ние ще сме без възможност да неутрализираме евентуалните агресори във вид на вируси, паразити и др. 

Нито единият вариант е добър, нито другият. Какво е добре да се знае и как следва да се процедира? 

Постоянното наблюдения върху тялото следва да бъде такова, че да не обременява организма ни – вниманието и психиката ни. То е добре да бъде с такъв интензитет, че по никакъв начин да не ни извежда от обичайното човешко естествено състояние. В смисъл ние наблюдаваме ума си, но силата и вниманието, с които си служим не бива да са извънмерни, пресилени – всичко трябва да е непринудено и естествено. И веднага щом усетим някаква енергийна или друг вид намеса в тялото ни, трябва да усилим вниманието си и да задействаме медитацията си и съответно някаква друга дихателна или енергийна техника, за да можем своевременно да унищожим натрапниците в тялото ни. 

За да неутрализираме един вирус примерно, ще са необходими 5-15 минути. Хайде, ако сте начинаещи, може и малко повече да е, но веднага щом се справите с опасността, би било правилно и на място да намалите силата на концентрацията си и да я сведете до обичайното естествено наблюдение.

По същият начин се постъпва, ако искате да неутрализирате някаква мисъл – емоция, желание, пристрастие, зависимост, привързаност. Имате си едно леко, фино, ненатрапчиво наблюдение на ума, което не ви обременява или натоварва. В момента, в който усетите, че е необходимо да усилите вниманието си, за да удържите или да възвърнете психичното си равновесие, увеличавате силата на вниманието, за да не се поддадете на появилата се провокация. 

Примерно усещате, че във вас нахлуват някакви натрапчиви мисли, емоции или подтици и имате нужда да запазите стабилността си, тогава усилвате вниманието си върху наблюдението на ума, за да не се въвлечете в него. Държите така усиленото си внимание известно време, докато овладеете положението и след това веднага щом нуждата отпадне, релаксирате до естествено, непринудено състояние – леко, фино, необременяващо психиката положение.

Много мощна, могъща е психичната енергия у човека, но ако се използва правилно. Психичната ни енергия може лесно да се разправи с всеки натрапник в тялото, стига да бъде мобилизирана, насочена, фокусирана в конкретната част или център на тялото и да се манипулира с нея според необходимостта. Никакви шансове нямат нито грип, нито каквито и да са други зарази – вируси, бактерии или паразити. 

Природата милиони години е работила върху нас и ни е създала с непобедим организъм, който, ако правилно поддържаме и не му пречим, ще е здрав и неуязвим. 

За да сме в състояние ефективно да прилагаме психичната си енергия, е наложително да тръгнем от една отправна точка – от Себе си. Основната техника е медитацията, след която лесно прилагаме и другите техники.

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се намесваме в него – оставяме го да генерира мисли, пускаме ги да възникват, да стоят и да отминават. Не се опитваме да спираме ума. Не правим опити да моделираме мислите или да ги поправяме. Не им отдаваме значение и не ги развиваме. Също, не вървим след мислите.

Когато не участваме в мислите и не се въвличаме в тях, умът утихва и навлиза в естественото, непринудено, умиротворено състояние на Истинската ни Природа. Щом станем в едно със Себе си, умът – мислите, емоциите, действията ни, ще са продължение на Вътрешната ни Същност. 

Този, който следва Вътрешния Път, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

2 thoughts on “Медитативна Техника за Неутрализиране на Външни натрапници в Тялото и ума”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *