Законът и Пътят

Възгледът ни към света определя отношението и подхода ни към хората, животните, природата и живота като цяло. 

Вярно е, че в наши дни светът е корумпиран, покварен и порокът се шири навсякъде. Истина е, че хората не са в Себе си и поради тази причина те тънат в заблуди, неведение, невежество. Няма как да не видим, че омразата, презрението, жестокостта и желанието за мъст са чести спътници в живота в съвременния свят… И също, повсеместно са се настанили горделивостта, отчуждението, егоизмът, алчността, агресията. Но…! Но това не означава, че възгледите ни за живота и света следва да се определят от това какво се шири по земята. 

Така е, развратът, бездушието, егоизмът, безсърдечността, могат да бъдат наблюдавани в различните религии, сред свещенослужителите и дори сред най-високите им санове. Да, светът се е отклонил от Същинската си Природа и върви към илюзиите, страданията – към ада. 

В никакъв случай, обаче, ние не бива да се увличаме в ума си и да приемаме това положение с нагласа за осъждане, мъст и възмездие. Начинът, по който гледаме на хората и света, би следвало да бъде с разбиране и съчувствие. Да, с разбирането, че всеки участник в живота дълбоко в Себе и изграден от Буда Природа. Божествената Същност е в абсолютно всеки от нас. 

И какво като светът е извратен, ние нали не сме?!! Ако се поддадем на общото настроение да гледаме с отчуждение на света, да го ненавиждаме, мразим, презираме, тогава ние с какво ще сме по-различни от него. Светът е жесток и ние също. Светът е озлобен, и ние така. Светът е егоистичен, и ние още повече и по неговия начин. Уж нещо не харесваме, искаме да го поправим да не е така, а всъщност позволяваме омразата, ненавистта, пренебрежението и чувството за мъст да се настанят в умовете ни… Нещо неадекватно подхождаме, нали?

Един адепт, напреднал в медитативните практики, не гледа на света с омраза, не го презира, не желае страдания на никой човек и не копнее всеки да получи възмездие. Светът е така устроен, че независимо дали желаем някой да страда или не, ако този човек се е отклонил от Вътрешния си Път, то той ще страда. Ние не можем нито да го тласнем в страданията, нито да го изведем от тях, ако той не иска. Единственият път, чрез който могат да бъдат прекратени страданията, болките, мъчителността, това е да не нарушаваме законите на Живота – на Вселената. 

Няма как някой да върви против себе си и буквално сам да си наврежда, неосъзнавайки това, и и да е щастлив. В Дхаммапада, Буда казва следното: “Подобно на току-що издоено мляко, злото не се пресича изведнъж. То следва глупеца, тлеейки като огън, покрит с пепел.”

Така или иначе, всеки, който нарушава Закона, той сам влиза в страданията и това ще продължи до тогава, докато той не стъпи отново на Пътя.

Кой е Законът и кой е Пътят? Неизменната и Вечна Божествена Природа, която е във всеки от нас е Законът. А единството, синхронът с Нея е Пътят.

Неправилни възгледи към света са да го мразим, ненавиждаме и да желаем час по-скоро възмездието да го връхлети. Възгледите, които би следвало да имаме, са да приемем света като себе си. Независимо кой с какво сгрешил, какви мерзости и прегрешения има, знанието, че вътре в самия него е Буда Природата и чрез Нея ние сме пряко, директно свързани с него означава, че би било правилно да работим за неговото очистване и за завръщането на съзнанието му в Първоизточника – Буда Природата му.

Никак не е добре, ако заради това, че някой е заблуден, корумпиран, извратен, зъл или жесток, ние, желаейки мъст, също да придобием неговите черти и да се уподобим на него, т.е. уж нещо не харесваме и искаме да го поправим, а същевременно ние ставаме – превръщаме се в негово подобие. Не е добре, нали?!

Посветеният в медитативните практики знае, че възгледът, който би следвало да има към хората и света, трябва да е снизходителен, всепроникващ, разбиращ. Да е осъзнаващ причините, довели го до това положение и последващите неминуеми страдания. Възгледът следва да е всеопрощаващ, състрадателен и водещ към помощ. 

Разбира се, че всяко нещо е правилно да е на точното си място и по начина, който му подхожда, за целта за която е предназначено. Но с омраза нищо не се постига, нито с бързане, нито насила. 

За да се върне човек в Пътя на Същността си, е нужно безкрайно търпение, разбиране и подходящата конкретна към самия индивид помощ. Знам, има хора сега ще подскочат и ще кажат: “Ама как може, те така се отнасят към мен, пък аз да ги разбирам, че да съм и толерантен, и разбиращ??!!”

Да, отнасят се, защото са заблудени, болни, невежи. Би ли се разсърдил, ако някой душевно болен, луд, не на себе си човек, те обиди?! Не, разбира се, защото той не знае какво прави, не може да се контролира и не разбира нито думите, нито постъпките си. 

По същият начин са и хората, напуснали Себе си. Донякъде са нормални, донякъде са прави, донякъде са разумни, но… само донякъде. Ако те бяха на Себе си, никога не биха имали неадекватен, обиден, жесток или егоистичен подход към никой!

Медитативната практика ще ви даде и възгледът, който е продължение от Вътрешната ви Същност – толерантният, съчувстващ, безкрайно търпелив, разбиращ и състрадателен поглед към абсолютно всички хора и светът като цяло. Затова медитативната практика не бива да отсъства от нито един ден от живота ви.

Когато медитираме, ние наблюдаваме ума си, но не се захващаме с нито една от мислите, които ще изплуват в съзнанието ни. Не се опитваме да спрем ума да не мисли, не подбираме мислите и не ги моделираме. Не ги развиваме и не им отдаваме значение. Стоейки така, без да участваме в мислите и без да им позволяваме да ни въвличат в тях, умът постепенно ще утихне и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Вътрешната си Природа, той върви в Пътя на Безграничното, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!