Състояние на Не-мислене

Не-мисленето в Източните практики не означава липса на разсъдък. Много хора са склонни да го възприемат едва ли не като безумие, но това е само една първосигнална реакция или престорено схващане за Дзен състоянието.

Когато говорим за не-мислене, то е, че умът не се щура от една паразитна мисъл в друга и не се впуска в откъслечни и повърхностни разсъждения. Не-мисленето не е подобно на състоянието на един неодушевен предмет, а то е свързването на ума и по-точно с неговия Първоизточник. Щом умът е единен със своята Природа, той става много мощен, обхватен, проницателен, интуитивен. И като умът е такъв, мислите не се усещат като нещо отделно и различно от цялото ни същество. Затова изглежда, че тях ги няма.

Всъщност умът, когато е в единство с Центъра си, е в пълен покой, но тези, които са свикнали да търсят противоречия, ще сбъркат, защото пълният покой не е отсъствие на разум. Напротив, истинският разум е покоят. 

Дзен не може да бъде обяснен с думи, защото той едновременно е нищо и всичко. Необхватното е същевременно и покой, и разум, и чувства, и действия, но нито едно от тези качества на ума не е отделено от другите, т.е. всички те са обединени, неразделни в единно Цяло.

Не можеш да разграничиш покоя от разума, не можеш да отделиш усещанията от мисълта и не можеш да се ограничиш да имаш интуиция без верния импулс за действие. Всичко те са слети в Едно и всички те са продължение на Истинската Същност.

Ако човек си представя, че не-мисленето е липса на разум, ще изпадне в много дълбоко объркване, тъй като разделянето на единния и центриран в Същността ум поражда съмнение, двоумение и така се добива погрешна представа.

Не-мисленето не е подобно на неодушевените предмети. Ако целта беше да се превърнем в камък или дърво, то това би било лесно постижимо, защото би било достатъчно да напуснем чувствата, мислите или да се откажем от двигателните си подтици и да се умъртвим. Умъртвяването не паразитните мисли и състояния не е отказване от Себе си и от живота! Нищо по-погрешно няма от едно такова формирано мнение, че не-мисленето е подобно на безумие, равнодушие, безсърдечност, безчувственост или смърт.

Не-мисленето не идва от това да спреш мислите си или да се опитваш всячески да изхвърлиш мислите, за да останеш пуст, т.е да навлезеш в състоянието на Пустотата. Това би било една изкуствена пустота, която е точно толкова порочна и водеща към зависимости и невежество, колкото желанията – привързаността и отвращенията.

Пустотата не е липса на мисли и не води към равнодушие и безчувственост. Тя е Извечната Същност – Първоизточникът на всичко в света – на живота. Минало, настояще, бъдеще – всичко това е продължението, изразът на Пустотата.

Случва се някои новаци, които дори още не са проходили в медитативните практики, да дават мнения, че видиш ли, щом е не-мислене, то това е абсолютна липса на разум, нечовешко е, глупаво е и води към деградация и невежество.

Ех, салаги, (това не е пренебрежително отношение, а е дума, с която във флота се обръщат към новобранците), преди да изкажете мнението си и да се възмутите до дъното на душата си от не-мисленето, опитайте се да разберете за какво въобще иде реч! Не бързайте, защото Дзен не е като закуска, която майка ти е приготвила преди да се събудиш и сещайки се за нея, ти се каниш да излапаш на две на три.

Трудно е да бъде разбрана Истинската Природа, макар че тя винаги е била в нас и винаги се е проявявала, но умът е този, който внася различен привкус и ни обърква.

Още по-трудно е да разпознаете сигналите, идващи от Вътрешната ви Същност, когато сте в момент на някаква криза или в трудна ситуация. Тогава умът крещи с все сила – мислите излизат на талази, емоциите бушуват, а тялото ви тръпне миг по-скоро да направи съответното движение и да отговори на предизвикателството.

Не-мисленето е пускането на всички мисли да идват, да стоят, да съществуват (до колкото могат без наша подкрепа) и да отшумят. Тогава, когато паразитните мисли са утихнали, в ума наистина е Пусто, но това не от липса или недостиг на мисли, а защото Истинската Същност е Пуста. 

Но Тя както е Пуста, така прониква навсякъде. Както е Нищо, така е Всичко. И както в Нея няма нито мисли, нито идеи, нито намерения, така в от Нищото изникват обхватните и проницателни мисли и последващите неотразими действия и ходове.

Пустотата е не-мисленето. То е подобно на пусто пространство, в което ще се появи необходимото – точния отговор ще бъде даден.

Добре е да поддържаме състоянието на не-мисленето през цялото време, защото само когато човек не се влияе и не се поддава на паразитните мисли, може да използва целия капацитет и потенциал на ума си. Щом нищо не смущава ума – не го отвлича в странични мисли, емоции или подтици, умът ще може да работи с цялата си възможна сила – ето това дава не-мисленето!

Има моменти, в които умът е екзалтиран и трескав, в тези случаи е наложително да повишите вниманието, търпеливостта и стоицизма си, за да можете да преминете успешно през препятствието или изпитанието, без да може то да ви засегне или да повлияе на синхронизираните с Вътрешността си ходове. След което е правилно да се завърнете в естественото си състояние – в релаксирано внимание и непринудено, не натоварващо наблюдение на ума.

Медитацията, която ще упражнявате на постелката, ще ви даде настройката, която да следвате през ежедневието си. Когато медитирате, само наблюдавате ума, но без да се поддавате на мислите. Не участвате в тях и не им отдавате значение. Не ги променяте и не се опитвате да ги спирате насила. Оставяте ги да възникват, да стоят и да отминават. Щом като не се захващате и не се въвличате в тях, умът постепенно във времето ще утихне и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате завинаги и навсякъде. 

Този, който върви в Пътя на Вътрешната си Природа, той следва Пътя на Безграничното, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!