Щастието и Законът на Вселената

Където е пристрастието на човек, там е и умът му. А където е умът, там ще са и сигурността, и надеждата, и щастието. Ако държите прекалено много на материалните неща и богатството – умът ви ще бъде обсебен от тях. Ако сте прекалено пристрастени към човек някой човек, то щастието ви също ще е в тази пристрастност. Ако си мислите, че сте изградили някаква сигурност тук, на земята, също ще бъдете обсебени от тази сигурност. 

Въобще всичко, на което отдавате вниманието, привързаността, приоритетите си и мислите за ценно, ще притежава вниманието ви и ще стане смисъл на живота ви. 

Знаем, че богатството е временно – най-много можете да го притежавате, колкото ще са дните на живота ви. Със сигурността е същото, защото днес може да си представяте, че сте непоклатими, но често пъти съдбата има друго предвид и благоденствието може да изчезне яко дим.

И с любимите хора е подобно. Може да са ви много на сърце, но знаете колко често се случва да сте били с някой много близки, а сега да се разминавате по улицата като непознати. А и дали ще сте заедно ще определи съдбата, понякога е писано единият да напусне скоропостижно белия свят. Въобще, ако щастието ви лежи върху нещо, което е временно, то и самото щастие ще е временно. 

Най-добре е устойчивостта, сигурността, богатството ви да са там, където не могат да бъдат уязвени, подкопани или компрометирани. Добре е, когато човек е богат, но умът не бива да е обзет от богатството. Хубаво е да имате любим човек, но умът ви също не бива да е обсебен от него. Не е лошо да сте си изградили сигурно бъдеще, но спокойствието ви не е добре да почива върху такава сигурност.

Истинското щастие е, когато не сте се отклонили и когато следвате Вътрешната си Същност. Само тогава човек може със сигурност да разчита на бъдещето си. Истинската Природа не може да изчезне, няма как да ви изневери и не може да бъде подкопана, уязвена, подкупена или променена във ваша вреда. 

Някой бил събрал несметни богатства и искал още и още да има. Да, всичко това той го прави, за да има някаква сигурност, но е напразно – илюзия е. Днес ще го имаш, но не знаеш какво ти е приготвил утрешния ден. Хората сключват договори, планират, предпоставят нещата в живота си, но… колко трае един човешки живот – един миг, докато се обърнете и… край. А после не знаете какво ще е… Няма как да се запасите със средства за след смъртта си. И казва ли ви някой дали след като приключи сегашното ви съществуване, няма да отидете да живеете в противниковия лагер – там накъдето сте били обърнали злобата си и сте им правели най-големи пакости…

Всичко ще се изпари един ден и той няма да е много далеч. Богатството ще остане на други хора. Роднините, близките, приятелите също са временно на тази земя и на тях също им предстои трансформация. Как може да се заблуждава човек, че всичко е во веки веков? 

Няма как да правите злини, да ощетявате другите и да сте сигурни, че на вас такива неща не могат да ви се случат? Напротив, ние чрез действията си проектираме бъдещето си. Каквото направим, това и ще имаме занапред. 

Законът на Вселената е неумолим – както постъпвате към другите, това ще имате за в бъдеще. В него не става въпрос само за действията ни в този живот, а за много години след като го напуснем, т.е. със сегашните си постъпки пишем бъдещето занапред. Не е добре човек да уязвява другите, защото ще ги срещне някой ден. Може да не са в същия си вид и облик, и духовете им може да са се въплътили в съвсем други хора, но няма избягване от кармата. Тя е толкова сигурна и ще ви чака някъде по пътя, точно както е сигурна смъртта. Никой никога не е избягал от смъртта и никой никога няма да може да избяга или да измами кармата.

Щом човек е единен с Вътрешната си Природа и щом Тя го води, той не прави действия против другите и съответно против себе си. Да действате чрез бездействие, означава да течете заедно с голямата река на Живота. Когато Животът действа, това се нарича “нещо да се случи от само себе си”. 

Не го разбирайте погрешно този закон. Той не означава да сте бездейни, лениви, равнодушни или апатични, а значи да действате в едно с неумолимия Ритъм на Безграничното. Често да действате чрез бездействие се възприема, че ако стоите безучастни, животът ще ви поднесе всичко сам и наготово, но това изобщо не е така. Единствено синхронът с Духа ви може да гарантира правилното му прилагане.

И така, където е богатството ви, там е пристрастието и там е и умът. Единственото непреходно богатство е Истинската Природа, която е във всеки от нас. За да можем да Я видим, да се слеем и да сме в единство с Нея, начинът е да се освободим от илюзиите, заблудите и невежеството.

Умът следва да бъде единен със Същността си, а не да е вторачен в каквото и да е друго – богатства, сигурност, хора, предмети, събития и прочие. За да центрирате ума в единство с Истинската му Природа, ще ви помогне медитативната практика:

Когато медитираме, само наблюдаваме ума, но без да се захващаме с мислите, които ще преминават през него. Не отдаваме значение на мислите, не ги развиваме и не ги моделираме. Не ги подбираме, не ги делим на негативни или позитивни. 

Просто стоим и наблюдаваме ума, но без да участваме в него и без да се поддаваме на влиянията му. Стоейки така, без да се въвличаме в мислите, умът ще утихне и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Пребивавайки в Нея ще се слеете и ще я последвате завинаги. 

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничното. Така той не прави грешки и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!