За Свободата и не свободата

Всеки сам е длъжен да заслужи свободата си. Ако някой разчита свободата да му бъде дадена от държавата, политическия строй, управлението или световния ред, той никога няма да бъде свободен.

И в най-свободната страна хората робуват на желанията си – на привързаността и отвращението. Целият им живот се диктува и протича под мисълта да постигнат или обслужват менталните си капризи.

Иначе много хора подскачат при мисълта, че някой може да отнеме или накърни свободата им. Не, колкото и другите да се опитват да ограничат свободата ти или обратно – да те освободят, те са безпомощни да го направят, защото свободата никой не може нито да ти я даде, нито може да ти я отнеме.

Как така ли? Ами ето, ако чисто физически ти ограничат свободата и те затворят някъде, ако умът ти не се подчинява на страданието, на ограничението, на болките и мъченията от не свободата, тогава какво от това, че тялото ти е блокирано да не може да се движи – ти няма да усещаш не свободата, защото бидейки в едно с Духа си ще властваш над физиката си.

Или обратно, ако някой ти даде цялата възможна свобода, но ако умът ти не е свободен и постоянно се тресе от желания, съмнения, раздвояване и неудовлетвореност, тогава… дали ще си свободен? 

Никак даже. Всичко зависи от това кой вътре във вас ще вземе превес.

Ако вземе превес ума, тогава ще сте затворници на вашите настроения, копнежите си, страстите, алчността, завистта, омразата, ненавистта си и никога не бихте почувствали какво е истинска свобода – какво е свободен полет на Духа.

Ако умът ви се слее с Първоизточника, тогава той би бил свободен като простора, като небето, като Безкрая и никой с нищо не би могъл да ви ограничи или да определя твоето мислене, емоции, действия…

А от друга страна, когато един ум е единен с Вътрешната си Природа, никой няма да е в състояние да му навреди по какъвто и да е начин, защото Вездесъщото Себе владее всичко в света. 

Често пъти в писанията или в книгите се казва, че “дяволът управлявал света“. Да, дяволът управлява само тези, които са готови да му се подчиняват и да го следват в извращенията му. Над един свободен и воден от Духа си ум, никой – нито дявол, демон, сатана или господар, не може нито да властва и да го управлява, да го изкушава с една или друга съблазън, да определя поведението му.

Свободата, приятели, се съдържа в самите нас. Когато я постигнем и започнем да се водим от Вътрешната си Същност, ще е детска игра да можем да постигнем и физическа свобода.

Много често хората не осъзнават какво точно искат. Някои викат “Демокрация”, други са готови да се самоубият заради това да сменят държавната власт, трети са настроени националистически, четвърти желаят да е анархия. Разни хора – разни идеали.

Само дето разните хора не се сещат, че свободата произтича Отвътре – от самите тях. И нямат ли свободата на Духа, т.е. не се ли водят от свободата на Вечното, на Безграничното, каквато и власт да дойде, тя винаги ще ги ограничава, ще определя поведението им и ще ги депресира.

Да, ще потиска желанията им, ще потиска намеренията им, ще ги възпира да угодят на недоволния, неудовлетворения и вечно претендиращ за нещо човешко – маймунски ум.

А когато човек живее в Единство с Безграничното в Себе си, той лесно би намерил начина, формата, строя и устройството на външното управление.

Светът се разкъсва от различни теории, философии, доктрини и разбирания за власт. Всъщност всичко е ясно отдавна и то не може да бъде оспорвано, както и няма нужда да бъде търсен някакъв универсален начин за управление или ред в света.

Толкова е просто и естествено всичко. Светът е един жив организъм, един цялостен организъм подобен на човешкото тяло и милиардите, трилионите клетки в него. Той функционира като всяка клетка – всяко нещо изпълнява предназначената си функция и същевременно се съобразява с всички и всичко останало. Няма противоречия, няма противоборство, няма егоизъм, няма желания, няма домогвания за надмощие и власт. 

Когато умът е центриран в Същността и той по същия начин управлява тялото, то е здраво, силно, хармонично, устойчиво и способно да се справи и с най-агресивните външни вмешателства.

Когато умът се е изгубил, той прави грешка след грешка, все път смятайки, че е взел правилното решение, докато накрая капитулира и пред най-незначителните препятствия. Така е и със света в днешно време.

Нека да спрем дотук с обясненията за свободата, защото това е тема, която би ни отнела месеци, години за да я изговорим.

Достатъчно е да знаем, че ако принадлежим на Себе си – ще сме свободни и това ще породи серия от реакции, от действия, които ще променят и чисто физическата свобода, в това число и външното устройство на света. Никога не е имало, няма и няма да има сила или власт, която да може да подчини Безпределното. Единството с Безграничното е и така бленуваната от всички свобода!

2 thoughts on “За Свободата и не свободата”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.