Утихване на ума

Когато сте имали някакво разтърсващо събитие и когато умът ви работи трескаво, на бързи обороти и прескача от една мисъл на друга, трябва да сте внимателни! Тогава преди да седнете за медитация, може да си направите една разходка на чист въздух, за да се поуспокоите, но ако преживяването, което сте имали е вълнуващо, съдбоносно или травматизиращо, то умът ви ще продължи да работи превъзбудено.

В такива случаи заставайки в медитация и започвайки да наблюдавате ума си, би трябвало да сте по-внимателни, т.е. да сте концентрирани и с повишено внимание върху ума и мислите, които се опитват да го обземат. Ако сте старателни и мобилизирани да не се увличате в мислите, които ще нахлуват в главата ви, то умът ви ще започне да се успокоява и утихва.

В противен случай вероятно ще изгубите много време, тъй като умът ви ще ви премята от една тема в друга, отново и отново възбудено ще ви връща в преживяното и във вероятните възможности.

Щом сте нащрек и не се впускате в мислите, те по-бързо ще се разредят, ще станат по-спокойни и по-смирени. Сложите ли началото на успокояването, тогава можете да намалите силата на вниманието, т.е. концентрацията на вниманието към мислите.

С утихването на ума, вие ще можете да намалите и усилието към наблюдение – да достигне до отпуснато, свободно, непринудено и естествено състояние.

Това може да се оприличи с обяздването на див кон. Когато конят е буен и необуздан, тогава и юздите са натегнати и го държат здраво, за да не отиде в някоя пропаст. Така е и с ума, когато е буен и необуздан – вниманието – наблюдението и невъвличането на мислите е по-внимателно, по-концентрирано, за да не ви хвърля в излишно безпокойство, страх, паника и хаос.

Щом конят се поукроти, не подскача и не буйства, тогава можете да отпуснете юздите и да не прилагате толкова сила. Щом умът ви се поукроти и стане по-кротък и послушен, тогава можете да отпуснете юздите на вниманието си и да не влагате такова внимание върху невъвличането в мислите и ума като цяло.

Сега, знам някои ще кажат: “Ама, нали по време на медитация ние сме отпуснати, с полуусмивка, релаксирани и без напрежение?”

Да, би било добре да е така. Би било прекрасно да можехме направо да пристъпим към отпуснатото, релаксирано, кротко и обяздено състояние на ума, но в действителност ние не сме настанени в манастир и животът около нас е бурен, агресивен, арогантен, див и изпълнен с насилие. Това няма как да не рефлектира върху цялостното ни емоционално състояние и ума. Няма как да не се отрази върху нервната ни система и да не повлияе на ума ни.

Ето, затова казвам как би било добре да се постъпи, когато сме превъзбудени, екзалтирани, изтръпнали от ужас, паника или от някакво друго преживяване. Отначало сме внимателни, концентрирани и се стараем да не участваме, да не се увличаме в посоките, в които умът ни ни запраща. А щом умът ни се поукроти, тогава и ние можем да преминем към отпуснатото, релаксирано, разхлабено, комфортно и без никакво напрежение състояние. Тогава можем да стоим в себе си с полуусмивка, реейки се и без излишна сериозност.

Иначе, ако тръгнете накъдето умът ви ви хвърля, там вариантите и ситуациите, с които той ще ви занимава са безбройни. Те нямат свършване и са един от друг по-гадни, ужасяващи, объркващи, тревожни, плашещи, отчайващи.

Един объркан ум може да бъде унищожителен, съсипващ, поразяващ психиката и нервната ви система. После ще се чудите как така, след време се е появило някакво автоимунно заболяване, психическа травма или някаква друга гадост, която ще се стремите да излекувате с всички средства.

Това са посттравматични стрес, синдроми, и последствия от неовладения ум.

Моят съвет към вас е никога да не се оставяте на произвола на съдбата и на живота, да не оставяте ума – мислите, емоциите и двигателните си подтици, без да ги очистите, приведете в единство с Центъра си и да ги поставите в ред.

Само тогава ще можете да имате здрава нервна система и добре функционираща ендокринна система. Така вътрешните ви органи ще работят в синхрон, ще се очистват своевременно от неволно приетите токсини и ще можете да се наслаждавате на живота.

Нека сега пак да ви припомня как се прави медитация:

Обръщате се навътре към себе си и наблюдавате ума си. Наблюдавате как мислите възникват, как стоят и се опитват да обземат съзнанието ви и отминават. Важното е, да не вземате участие в мислите, да не ги развивате и да не им отдавате значение. 

Не се опитвайте да селектирате мислите на добри и лоши, на божествени и дяволски, на свети и светотатствени. Нали знаете, че мислите могат да изглеждат едни, а всъщност да са със съвсем други последствия. Затова не ги подбирайте, а само ги гледайте, без да се захващате с тях. Щом не им давате от енергията си и щом не се въвличате в тях, мислите ще се разредят, ще отслабват и ще утихнат. Така ще станете неподвластни и свободни от паразитните, нехармоничните мисли и объркващите състояния на ума.

Точно това тихо състояние на ума благоприятства да познаете и да следвате Истинската си Природа. Само че, не го целете, то би трябвало да дойде само от само себе си, а не да спирате ума си насилствено или изкуствено. Само естествено успокоеният ум може да ви доведе до състоянието на Пустота и безмълвие. Щом умът утихне, той ще стане умиротворен, добронамерен, благороден и добросърдечен към всичко и всички (без значение дали някой е престъпник или светец).

Всички идват от Вселенския Дух и абсолютно всички ще се завърнат отново в Него! Да следваш Истинската си Природа е Пътят на Абсолютната Реалност!

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничния и не може нито да сгреши, нито да генерира карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники за да сте Себе си и да сте в състояние да постигате предначертаните си цели!

1 thought on “Утихване на ума”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.