Разкарай се от собствения си път

Най-често ние си пречим сами на себе си. Пречим си в живота, пречим на здравето си, стоим и объркваме своето собственото си щастие. Една Дзен поговорка гласи: ”Разкарай се от собствения си път.”

Когато правим нещо, което е вредно или противоположно на здравето си, ние би следвало да спрем да го правим, ако може незабавно! 

Вместо да нехаем за мисленето си – прекомерната си чувствителност и погрешните си действия, и когато последствията от тях се появят във вид на болести, ние се стремим да възстановим здравето си чрез медикаменти.

Първото нещо, върху което следва да се замислим е защо се е получило така или какво би било добре да направим, за да не продължаваме да сме болни. Не може някой да се тревожи постоянно и вследствие на тези тревоги да се разболее – от диабет, проблеми с щитовидната жлеза, надбъбречните жлези… и да си представя, че може да продължава да живее с тези тревоги, с този напрегнат, объркан ум и да иска да коригира всичко чрез прием на лекарства. Да, те, лекарствата може понякога и да помогнат, но ние би следвало да си направим правилните изводи – да осъзнаем защо се е получило така.

В най-общи линии, хората казват: “Имах тежък период от живота, изпълнен със стрес, тревоги, притеснения и страхове и това отключи заболяването ми…” Добре, на всеки може да му се случи да попадне в някоя черна серия от събития в живота и може да премине през период, който да се отрази зле на здравето му. 

Важно е обаче, да можеш да се насочиш към основната причина за здравословния проблем. Примерно, ако съм имал такъв етап от живота си, в който съм се притеснявал много, ще е добре да се насоча към ума си и да го успокоя. Да си вдъхна спокойствие – да въведа емоциите и чувствата си в покой. Това е на първо място и чак след това да премина към възстановяването на пораженията от стреса чрез билки, лекарства или други средства.

Или ако заради объркания си ум съм нанесъл поражения на външния си свят – влошил съм отношенията си приятели, близки и средата, в която живея, на първо място би следвало да поставя ума си в хармония – да изчистя ума си от омраза, ненавист, завист, ревност, злоба и егоистични чувства и едва след това би било добре да тръгна да изглаждам общуването си, иначе полза няма да има, тъй като причината за конфликтите ще си стои, а аз опитвайки се да възстановя разрушените и отровени отношения, ще генерирам вътре в себе си (а и навън от себе си) нови и нови конфликти.

Въобще, ако се поддаваме на маймунския си ум, ние ще мислим като него и ще се държим по подобен начин. Така това ще се отрази на здравето на тялото и психиката ни, но и същото това мислене ще излиза вън от нас – в отношенията с хората и в заобикалящата ни среда.

После се чудим защо имаме автоимунни болести – автоимунните заболявания са нарушения на имунната система, водеща до загуба на толерантност към собственото тяло, т.е. собствената ни защита е объркана и атакува собствените ни клетки, тъкани, органи или функциите им.

Защо е така, науката още не е изяснила това напълно. Науката може и да не го е изяснила, но за духовните закони всичко е ясно и то много отдавна! Когато се обърнеш против природата и Себе си, твоите собствени клетки също се объркват и не знаят кой в тялото е враг, кой е приятел и отиват в разнобой!

Ето до това води, когато човек се отклони от Истинската си Природа и последва суетите си, илюзиите си и фалшивите си представи за щастие – това води до объркване, какафония и хаос! И след това той прави отчаяни опити за да възвърне здравето си или да поправи живота си.

Не можеш да хвърлиш всичко в пълно безредие и после да си въобразяваш, че с козметични, медицински, фармацевтични средства можеш да възстановиш реда в тялото си – психика, органи, функции и прочие. 

Начинът да поставяш ред в ума си може да се постигне като се завърнеш в Собствената си Природа и възстановиш реда на Вселената вътре в теб! Това можеш да направиш чрез редовни практически медитативни занимания:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се захващаме за мислите си. Не се опитваме да внесем ред в ума си, не се опитваме да го поправим или моделираме по какъвто и да е начин! Единственото, което правим по време на медитация, това е да наблюдаваме и да внимаваме да не се въвличаме, да не участваме в ума. Не развиваме мислите, не им отдаваме значение и не ги разделяме на добри или лоши.

Наблюдавайки и невъвличайки се в мислите, те постепенно ще се разредят и ще утихнат. Така умът ви ще стане спокоен, умиротворен и добронамерен към всичко.

В това състояние на пуст и безмълвен ум, вие ще можете да се насочите и да осъзнаете вашата Истинска Природа. Ще се слеете с Нея и ще я последвате във всичките си действия в живота си. Следвайки Вътрешната си Природа няма как занапред да обърквате приоритетите си или да си пречите – така вие “Ще се разкарате от собствения си път…”

Този, който следва Себе си, той следва хармонията на Безграничната Вселена – той не може да сгреши или да генерира карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате набелязаните си цели!