Смисълът на живота

За всеки от нас смисълът на живота е различен. Има само едно нещо, което ни обединява и придава стойност на живота ни и то е да се завърнем в Истинския си Дом – в Себе си.

Всеки би могъл да си каже сега: ”Ами аз така или иначе съм си аз, защо трябва да се завръщам…?”

Разбира се, че всеки е себе си, но докато сме зависими от желанията, привързаностите, страстите или пороците си, ние не принадлежим на Себе си. Колко пъти сме си задавали въпроса: “Как съм могъл да мисля или да направя такава постъпка, това сякаш не съм бил аз?”

Щом в нас вилнее маймунският ни ум, той може да ни запраща от една крайност в друга и от един полюс на мислене към противоположния. Задейства ли се в нас страстта, ставаме неузнаваеми. Под нейно влияние ние мислим, планираме и пристъпваме към осъществяването на дадена цел, без това да бъде одобрено или наставлявано от Вътрешната ни Природа.

После се питаме: “Абе, аз сляп ли бях и къде са ми били очите, че съм избрал този човек или че съм тръгнал по този унищожителен за мен път?”

Да, слепи сме, когато в нас се надига страстта и когато ние не можем да ú се противопоставим и не можем да не я последваме. Тогава в нас не говори Вътрешната ни Същност, а говори тя – страстта!

Или ако сляпо следвам някакво желание, без да искам да видя какви ще са последиците от сбъдването му и без да ме интересува, какво ще ми струва постигането на това желание, това също не е следване на Вътрешната ни Природа, а е вървене след желанията.

Има една много хубава поговорка, която казва: “Няма по-сляп човек от този, който не иска да види и няма по-глух от този, който не иска да чуе.”

Наумил си нещо, набил си го в главата и върви, независимо, какво ще му коства това. Един отдава живота си на някаква кариера, нищо че това ще му отнеме здравето и цялото време. Друг посвещава живота си на някой човек, които никак не струва – нито като морал, нито като лоялност, но нищо няма значение, когато в теб говори привързаността или удобната ситуация.

На първо място обаче не бива да бъде нито комфорта, нито удобството, нито материалната обезпеченост. Този, който се е посветил на Абсолюта, т.е. да върви в ритъма и Пътя на Изначалната си Природа, не поставя нищо преди това посвещение.

Така би следвало да бъде и с всеки, който е решил да намери Себе си и да се освободи всичко, което може да го отклони от Пътя му – да узнае истинския смисъл на живота си.

След като човек може да следва Себе си, да принадлежи на Себе си, той ще знае, какъв е смисълът на живота му. Но този смисъл няма да произтича от илюзиите на маймунския му ум, а ще е идва от дълбините на Себето – на Истинската му Природа. Иначе, всеки може да си измисли – да си нагоди някакъв смисъл според неговите си желания или пристрастия, но това няма да е истинският смисъл на живота, а ще е смисълът на изпълняването на желанията си, страстите, невежеството и неотделянето от обекта на привързаността.

Когато следваш Изначалното в теб, това вече наистина има смисъл, наистина е божествено и стойностно. А когато вървиш след страстите си, след желанията, привързаностите, невежеството и маймунския си ум – това недостойно, пошло и мерзко.

За да може човек да знае, какъв точно е смисълът на живота му, той трябва да може да се освободи от всичко странично, чуждо и отклоняващо го от Същинската му Природа.

Медитативните техники улесняват разбирането на Вътрешната ни Природа и освобождаването ни от илюзиите и невежеството, които водят към самсара – лутането в страданията.

Ето отново техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да участвате в мислите. Не ги развивате, не им отдавате значение и не им позволявате да ви въвличат в тях.

Наблюдавайки, вие не разделяте мислите на добри или лоши, на порочни или светотатствени. Само ги гледате, като не се опитвате да ги моделирате или променяте. Целта на наблюдението е, като не се захващате с мислите, те постепенно да отслабват и да утихнат.

Но не бива да бързате с резултата или да сте припрени! Когато – тогава, няма да искате да се успокоите час по-скоро. Щом не участвате и не се въвличате в мислите, умът ви ще се успокои – ще стане пуст, умиротворен, добронамерен и безмълвен.

Именно това състояние ще ви позволи да знаете смисъла на живота ви – да се слеете с Истинската си Природа и да Я последвате.

Този, който следва Истинската си Природа, той следва Пътя на Абсолюта – той не може да бъде замъглен от невежество и илюзии, не може сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да следвате смисъла на живота си!

2 thoughts on “Смисълът на живота”

  1. Благодаря!!!
    Поздравления за мотивацията, Нед! За качествената информация, за посоката и окуражаването от твоя страна спрямо всеки човек!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.