Непривързването

Животът много прилича на сън. Първо имаме някаква представа за него и за бъдещето си, общуваме с едни хора, после с други. С едни тепърва се запознаваме, другите ги забравяме и сякаш преживяното никога не се е случвало. Остава спомен за известно време и след това и той изчезва заедно с нас.

Това казва и древният Дзен майстор Падмасамбхава: “Този живот преминава така бързо, както есенни облаци; семейството и приятелите приличат на минувачи, които преминават през пазар; демонът на смъртта приближава, като сянка в мрака; това, което бъдещето носи е като полупрозрачна риба в мътни води; удоволствията от сетивата са като въображаема забава. Безсмислените, напразните, действия са като вълни плискащи се на повърхността на водата.”

Ние хората често се вкопчваме в нещо. Такова привързване може да е към някой човек, към материалното си благосъстояние, към любимата или любимия, към децата си, към заобикалящата среда, родителите, кариерата и прочие. И често не си даваме сметка, че животът е много кратък и преминава като лъх… Да, неусетно като лек повей.

Какъв извод да си направим от това? Примерно, че не трябва никой и нищо да обичаме ли?

Това е едно много грешно тълкувание на непривързването. Напротив, трябва да обичаме всички и всичко…, а и да се наслаждаваме на живота. Единственото нещо, което е правилно да правим, за да не се привързваме, е да не възприемаме хората или предметите като наша лична собственост! 

Иначе, всички те – ситуациите и хората, с които сме били през живота си и с тези, с които ще бъдем, са отделни частици от Безграничния. Те са отделни частици, но същевременно са неразривно свързани с Абсолюта и ще останат такива завинаги в Единното Цяло.

В основата на привързването, което пък е причина за страданията, е чувството за собственост и че нещо ни принадлежи безусловно и завинаги. В дълбокия смисъл, в духовен аспект, неразбирайки, че ние всички сме едно неразделно Цяло и това е точно така и имайки заблудата, че ние притежаваме нещо или че някой ни принадлежи, ние страдаме.

Напълно излишно е едно такова самоизмъчване, защото винаги, всеки и всичко принадлежи на Абсолюта, на Безграничния. Ако осъзнаваме, че и ние също сме част от Него, както и всичко останало и че нищо не може да изчезне безследно, да бъде изгубено и обезличено, страданията от привързването ще изчезнат.

Разделянето с близките хора не може да бъде завинаги, защото има един изначален модел на мирозданието, който винаги следва първообраза си. По-скоро може да се каже, че разделите са временни. Вечното няма как да е временно. Първообразът на живота също не е мимолетен, той е непроменим, неразрушим и ненакърним.

Или казано по друг начин Изначалното, Вечното – Оригиналната ни Природа, е прототип на временния, на сегашния, на този покварен свят. 

Не, не, че изначалното е покварено – не! Просто, преминавайки от духовното чисто и неопетнено състояние в материалния живот и материалното съществуване, той малко по малко, следвайки сетивно-чувствените удоволствия, той се изменя, покваря, замърсява, извращава. И поглеждайки към материалния свят е трудно даже да го разпознаем, че той е послеобраз на Съвършеното, Вечното, Неопетнимото състояние на Безграничния! 

Да, но колкото и хаотичен, объркан, замъглен, покварен да е този свят, той в началото си е тръгнал от Изначалното състояние. Превъплъщавайки се в материалния свят, той ще премине през определени лабиринти, безпорядък, падения, но после неминуемо ще се завърне отново в Него – в Съвършеното.

Както е светът, така сме и ние хората – в нас винаги присъства Неопетнимото, Непроменимото, Изначалното Себе и същевременно покварения, вечно променящ се и непостоянен материален свят, чийто изражение е нашият маймунски ум. 

Ако вървим след материалното, объркано и илюзорно разбиране на ума, ние ще пребиваваме в света на покварата, привързаностите, желанията, пороците зависимостите и … страданията.

А ако следваме Божествената Същност вътре в нас, ние ще се върнем назад, в Първообраза – в Изначалното, Благородното, Неопетненото и Вечно състояние, т.е. ще се завърнем в Нирвана.

Превръщането ни в тези, в които сме и завръщането ни в Истинската ни Природа, ще ни направи да осъзнаем, че не може да изгубим никой и нищо и че всички тези “загуби” са само в нашето материално битие.

Във Вечното загубите са невъзможни и разделите не биха могли да се състоят, защото Онзи свят е непроменим и Той е прототипът на Този свят. Ако сегашния ни свят следва първообраза си, той неизбежно ще се превърне в Изначалното си райско състояние – във вечно Самадхи!

Сега да ви напомня техниката за медитация, която може да ви доведе отново до дома ви – до Изначалното, Вечното и райско състояние:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще възникват в него. Мислите ще се опитват да ви обземат, да ви управляват и да доминират. Важно е да се запомни, че не бива да се борите с мислите си. Не бива да се опитвате да ги изгоните от ума си, да ги промените или моделирате. Няма никакъв смисъл от моделиране на ума, когато целите завръщането му в Истинската му Природа, в Първообраза му.

Изначално умът принадлежи на Духа – на Себето и опитате ли се да го променяте, вие само ще го отклонявате все повече от Истинската му Природа. Не бива да се опитвате да го правите позитивен, радостен, оптимистичен или какъвто и да е друг. Той си има специфика и същност и вие просто не бива да му пречите.

Стоейки в медитация, без да вземате участие в мислите, те ще утихнат и няма да пречат на отразяването на Истинската Природа на ума. Така ще познавате, ще се слеете и ще следвате Вътрешната си Същност – Себето.

Този, който следва Себе си, той следва Изначалния, Вечния, Божествения Път. Той не може да сгреши и не може да си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате определените си цели!

2 thoughts on “Непривързването”

  1. Браво,Нед! Много ми помогнахте!Имах нужда точно от тези писания! Благодаря Ви от сърце 💓❤️💓

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.