Трудните моменти

Каквото и да се случва, в никакъв случай не се оставяйте да бъдете обзети от униние и отчаяние. Работата не вървяла, парите свършили, в семейството нещата не били наред… причини безброй.

Нормално е, животът е такова нещо, че дори да постигнеш всичките си цели и да го подредиш както в мечтите си, той няма да стои все така нагласен. Той е променлив и няма как всичко да е поставено в ред като по конец. Едно нещо ще се уреди, друго ще се развали, така върви животът.

Знам, понякога трудните периоди са много дълги, продължителни и не стихват лесно, но ако се оставиш на негативните състояния да те обсебят и вследствие на това да се разочароваш и отчаеш, тогава няма да имаш никакъв шанс да изплуваш отново на повърхността.

Всичко може да се случи – може приятели да те предадат, може съдбата да ти изневери, може да станат такива обрати, за които никога не си предполагал, че е възможно да те сполетят, да, и то точно на теб да се случат, но… уви, случва се.

В младостта си човек почти винаги е на върха на щастието и е с нагласата, че лошите неща може да се случват на другите, но ние някак си сме почти застраховани от тях. Едва по късно, когато ни възседнат проблемите, разбираме, че и ние не сме изключение. Ще има неприятности в живота, ще има черни, зли, гадни моменти, но какво от това? Какво от това, че ще ги има?!!

Щом човек е настроен не само за позитивното в живота, но и за негативните и лошите моменти, тогава той може да преодолява всичко. Когато човек излиза на улицата, вън от вкъщи, би било добре да осъзнава, че в действителност не е застрахован от нищо и че може всичко да го сполети. Ако сме с такава нагласа, че би могло да има и криви неща в съдбата ни, тогава ние сме в състояние да можем да превъзмогнем лошите удари на съдбата. 

А ако като “влезем в джунглата на живота” и имаме настроението, че всичко и всеки ни е длъжен, че не може съдбата ни да бъде превратна, и че ще сме сред “златни пеперуди в розова мъгла”, тогава ние ще сме слаби, малодушни, уязвими, раними и неспособни да се изправим пред едни евентуални неприятности. И когато те ни се случат, ние трудно ще се окопитим и всичко ще е много мъчително за нас – така човек е с нагласата, че съдбата му е изневерила. 

Може да звучи брутално, но има една поговорка (вече забравих от каква националност е), която казва: “Животът е кучка, ожени се за нея и умри.”

Всичко може да се тълкува всякак, но когато човек е подготвен, той не се срива от най-малката неприятност, не унива и не се отчайва. Просто е така подготвен психически – емоционално и в чувствата си, че нищо не може да го учуди, да го разстрои до такава степен, че да загуби вяра в себе си. Той е способен стоически да понесе и най-силните, най-гнусните и отвратителни удари, които животът или хората могат да му поднесат и нищо няма да може да го сломи. 

Ето така човек трябва да е готов, за да навлезе в живота и по този начин той може да мине през всички препятствия, несгоди, трудности и превратности на съдбата. 

Ако някой влизайки в живота си мисли, че винаги всичко ще му тече “по мед и масло”, жестоко се самозалъгва и сам се омайва. 

Може да си осигурен в нещо и много неща може да са ти уредени, било като късмет от съдбата, от родители, приятели, от щастливата случайност, но далеч не всичко и съвсем не винаги нещата ще са изрядни. Затова, човек е добре да се подготви и да има нагласата, че трябва да може да се справя с всички изненади, които съдбата може да му поднесе. 

Така няма да губите вяра в самите себе си, няма да унивате, да се отчайвате и да се отдавате на самосъжаление и психиката ви да се склонна към обезверяване и сривове. Щом дойде труден момент, просто ще се мобилизирате, ще съберете силите си и ще преминете през него, ще го преодолеете, ще извлечете опит и полза от поуката, която ви носи даден проблем. 

Наред с трудностите, проблемите носят и евентуални възможности, поуки, мъдрост… Стига обаче да разрешавате проблемите и да реализирате възможностите, а не да изпадате в униние и отчаяние! 

Най-добре това се постига, когато човек не се отделя от Центъра си – от Изначалната си Природа. Тогава той е в състояние да победи и да излезе победител от всяка трудност, проблем или тежък период от живота си.

Ще ви припомня техниката за медитация, която ще ви помогне да сте Себе си и да следвате Изначалната си Природа:

По време на медитация наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще ви спохождат. Не отдавате значение на мислите, не ги развивате, не ги гоните, не ги оценяват на добри и лоши, не ги моделирате и не се опитвате да замествате една мисъл с друга. 

Да блокираш, да отпъждаш, да заместваш мислите и да ги променяш може да е добра психологическа техника понякога, но не и по време на медитация! В медитация само наблюдаваме ума и не вземаме участие в него. 

Внимаваме в ума си, без да се захащаме с него и без да му позволяваме да ни въвлича във мислите. Стоим и гледаме дотогава, докато умът утихне и влезе в състояние на спокойствие, пустота, умиротвореност и безмълвие. 

Така ние може да отразим Истинската си Природа такава, каквато изначално е – непроменена и неповлияна от живота.

Този, който може да следва Себе си, той следва Пътя на Безграничния – той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате поставените си цели!