Противоречията

Склонни сме да търсим вината в обкръжаващата ни среда, в хората, с които работим и въобще във всичко друго, но не и в нас самите. Не, че другите нямат вина – вероятно имат, но винаги е по-удачно човек да разбере себе си, да промени, да центрира своя ум в Същността си, отколкото да се занимава с корекцията на другите хора. По-скоро е добре да осъзнаваме всичко и да можем да приемем хората, с които работим такива, каквито са. 

На този свят нищо, само по себе си, не е идеално. В една Дзен история се разказва:

“При дзен-учителя дошъл ученик и попитал:

– Защо някои хора са красиви, а други грозни? Някои са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог е създал едните и другите такива, каквито са? И не ми говорете за карма и че всичко това било заради минали животи. Откъде се е взела разликата в самото начало, когато миналото още не е съществувало?

Учителят го завел в градината и казал:

– Това дърво е голямо, а това малко. Често съм седял под тях и съм мислил защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна и самият въпрос. Сега знам, че това дърво е голямо, а това – малко. И няма никакъв проблем!”

Противоречията по начало са само в умовете ни. В природата противоречия не съществуват. Или това, което ние възприемаме в ума си като противоречие, в природата е само допълнение към общата картина. 

Често пъти се случва някой да недоумява, казвайки: “Ама как така, нали вие казахте едно, а сега казвате противоположното. Кое е вярното?”

Ами кое?! Цялото е вярното. Просто, когато нещо ви изглежда съмнително, несъвместимо, противоречиво, опитайте се да напуснете ума си и да наблюдавате нещата от позицията на вашата Изначална Същност. Когато умът не се блъска в стени и щом не се лута от една възможност в друга, тогава ще можете да прозрете, че това което ви изглежда противоречиво, всъщност са различни обекти от една и съща картина. Няма нужда нещо да се изключи, за да остане другото. 

Така е и с хората. Един ви изглежда особен, друг добър, трети лукав… така е. Всички хора са си такива по начало. Не би могло, а и не би следвало да се опитваме да ги превърнем в наш образ и подобие, затова защото всички те по начало са по образ и подобие Божие. Или казано на езика на Дзен: те такива са излезли от Пустотата, такива ще бъдат през живота си и накрая такива ще се завърнат в Изначалното. 

Някои дребни неща могат да бъдат коригирани, но Същността на човека не може! Тя трябва да бъде приета такава, каквато е! И да се пукнем през гърба, пак не можем да променим Изначалното, защото то такова се появява от Първоизточника – от Извора. 

Това, което е разумно да направим, е както при медитация – да не искаме да променяме мислите – в случая дадената ни от Природата ситуация или хора, а да можем да я пуснем, да я освободим от ума си, за да бъде такава, каквато си е – непроменена. Щом не се вкопчваме в една ситуация, и щом не желаем да я променяме, то умът ни няма да се фиксира в нея и ще е свободен.

Голяма грешка е, да, грешка, от която само ние страдаме, е да се опитваме да нагодим външната ситуация спрямо разбиранията на ума си. Това е все едно да искаш от камъка да направиш вода и обратно… Много по-лесно да приемеш, че камъкът си е камък, а водата си е вода. 

И с хората е същото! Ами просто ги приемете такива каквито са. Грешките, които си мислим, че те са направили, вероятно изглеждат такива само в нашите очи и според нашия си суетен ум. Успеем ли да погледнем с “очите” на Изначалната си Природа, много бързо ще прозрем, че всяко нещо е на точното си място, с точното си предназначение и смисъл. Правилното е да пуснем от ума си всички образи, представи, клишета, модели и внушени ни отвън морал, правила и закони. В природата има само един морал и той е: “Всяко нещо да бъде такова, каквото си е Изначално в първообраза си на Извечната си Същност”. 

Да, това е моралът на Майката Природа и всеки натрапен или изискан друг морал е невалиден и недействителен! Може на някой със закоравял, закостенял ум това да не му се нрави, да подскача, да се ядосва и освирепява, но това е Законът на прототипът на Вселената – да бъдеш Първообраза си. 

Сега, нека пак да ви припомня на техниката на медитация, чрез която ще можете да се върнете в Първоизточника и да сте тези които Сте, а и да можете да приемете всеки и всичко така, както то е Изначалното:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате за която и да е мисъл. Само стоите и гледате мислите, които ще се появяват в ума ви. Няма да отдавате значение на мислите, няма да тръгвате след тях и няма да ги избирате. Само внимавате да не ви въвлекат – да не започнете да развивате някоя мисъл или да се опитвате да ги моделирате според разбиранията си или според някакви съвети дадени ви отвън. 

Щом не се впускате след мислите и щом не им давате силите си, те ще утихнат и умът ви ще се умиротвори, ще стане добронамерен към всички и всичко. В това състояние на пуст и безмълвен ум, вие ще можете да отразявате Истинската си Природа, да се слеете с Нея и да Я следвате във всичките си действия през живота си!

Този, който следва своята Истинска Природа, той следва Пътя на Изначалното – той не може да сгреши и да си създава карма. 

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате набелязаните си цели!

1 thought on “Противоречията”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.