Отделени от Вътрешната си Природа

Ние хората, когато сме сами, в смисъл откъснати от Първоизточника, сме слаби и уязвими. Колкото и да тренираме способностите си, колкото и да се стремим да се усъвършенстваме, винаги ще оставаме в някакви затворени граници. Това важи особено за психическата ни, душевната ни сила и устойчивост.

Каквито и дихателни техники да тренираме, колкото и да е силна енергията ни в даден момент, ако сме отделени от Вътрешната си Природа, то усъвършенстването ни ще съвсем посредствено и повърхностно.

Съвсем по друг начин стои въпросът, ако всичките ни действия са съгласувани с Вътрешния ни Ритъм. Сега, тук не става въпрос да сме фанатични в някаква религия или да спазваме някакви свещенослужения. Няма нужда от тези неща, когато човек е във връзка със Себе си. Нито има смисъл да чете разни свещени текстове, нито да прави някакви жертвоприношения или действия за да се спечели благосклонността на Безграничния. 

Всички тези неща са полезни дотогава, докато те доведат до Същността ти – до Истинския ти дом. След това стават безсмислени и безполезни. Все едно да се прибереш вкъщи и да продължаваш да се оглеждаш за надписи, табели, упътвания или да даваш пари на някой, за да те насочва и води по пътя към дома ти. Няма нужда от всичко това, защото ти вече си си вкъщи…

Когато умът е спокоен и умиротворен, той може с лекота да отразява всичко такова, каквото е от Вътрешната ви, Истинската ви Природа. И щом тренираме или се усъвършенстваме в нещо, особено когато става въпрос за психическа устойчивост и сила, ние би следвало да правим всичко това в единен Ритъм с Вътрешното. 

Всички знаем колко слаба и уязвима е човешката психика и колко трудно е да стъпим стабилно на краката си, ако веднъж се сринем. Това е много трудно, ако човек се опитва да прави някакви обикновени упражнения и техники, защото така той работи само с обичайните си човешки възможности и сили.

Ще се изумите, колко лесно можете да възстановите душевното си равновесие, когато използвате духовните си сили. Едно нещо може да го правите с години, примерно да си казвате някакви фрази или да настройвате ума си чрез съвременните методи и средства, и ефектът ще е незначителен, почти незабележим и оскъден. Обаче започнете ли да работите чрез Вътрешната си Същност, ще се изумите, колко ефективно и колко продуктивни ще са резултатите. 

В самото начало може да ви се стори малко досадно, скучно да медитирате. Но след като преминете тази бариера и след като въведете ума си в пустото, спокойно, умиротворено, добронамерено състояние ще установите, колко лесно ще се получи всичко. Това е така, защото човешката сила е немощна, а силата на Духа е могъща и непобедима. 

Необходимо е само да успокоите ума си, за може умът ви да се прибере “в дома си”. Имайки единство между ума си и Духовната си Същност, ще бъдете впечатлени колко бързо психиката ви ще се възстанови. 

Ще остане само споменът от неприятните преживявания и лошите моменти и ще се чудите как е било възможно толкова дълго време да не сте съумявали да се изправите на крака.

Така е, отклоним ли се от Същността си, ние губим силите си и ставаме безпомощни, безсилни и пред най-незначителните препятствия или противници. Завърнем ли се в “Дома си” – Изначалната си Природа, ние придобиваме отново сигурността в себе си и ставаме могъщи и непреклонни пред каквито и да са препятствия или противници! 

Нека да обобщим сега. Два пътя имаме:

Единият е пътят на отклоненията от Истинската си Природа. А другият е Пътят в Единство с Нея. Коя опция ще си избере всеки, зависи от неговата си воля, свобода и решение. Нека всеки сам да си направи избора!

Сега нека да си припомним техниката за да стигнем до Пътя към Себе си:

Наблюдаваме мислите си, но без да се захващаме с тях. Не отдаваме значение на мислите си, не ги развиваме и не ги подбираме. Гледаме как мислите възникват, как стоят в ума и как отшумяват. Една мисъл, друга мисъл, трета мисъл…

Не бързаме с резултатите. Не се опитваме да моделираме мислите, нито да ги оценяваме. Наблюдаваме ги дотогава, докато умът ни се успокои и навлезе в пустото, безмълвно, добронамерено състояние. В това състояние ние можем да познаем, да последваме, да се слеем с Истинската си Природа и да сме в такт с Нея във всички моменти от живота си.

Този, който следва Истинската си Природа, той следва повеленията на Небето. Той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате определените си цели!