Няма същество, което да се родило и да не умре. Имало е много хора и същества преди нас живели и ще има още много след нас – безкрайно много. Вместо да се замислим за смисъла на живота и какво ще последва по-нататък, ние живеем така, все едно че сме безсмъртни.
Да, в действителност ние сме безсмъртни, само че не по начина по който си го представяме. Телата ни са временни, животът на земята е кратък като дъх и всичко което сме направили тук на земята ще остави своя отпечатък занапред. В смисъл, ако говорим за човешкия живот, той е строго ограничен и естествено, че всички до един сме смъртни. Ще живеем кой повече кой по-малко, но рядко някой надхвърля сто години. Толкова е предопределено да живеем в едно човешко съществуване и съответно предстои напускане на това тяло, което хората наричат смърт.
Не така стоят нещата обаче, когато говорим за Истинската ни Същност. Тя, Истинската, Буда природата в нас, е безсмъртна, непогрешима, непроменима, неунищожима…, не можеш да я уязвиш, да я нараниш или повредиш по никакъв начин – не може да я изгориш, не става и да я нарежеш на парчета или да я прободеш с нож, не можеш да я удавиш или удушиш.
Накратко, Тя е Божествената част вътре във всеки от нас и никой и никога не е в състояние да И направи каквото и да е.
Да, освен частицата на Извечната ни Същност в нас има и още други енергии, които ние трупаме по време на живота си – този, предишните или следващите.
Примерно, през човешкия живот ние като начало сме Божествени, но влизайки в ограничените и слаби човешки тела, умовете ни се заблуждават и са склонни да се поддават на сетивно-чувствените удоволствия. Така, малко по малко и лека-полека с времето, натрупваме в нас енергиите на заблудата, на мъглата в ума, на пороците, на невежеството. В сърцевината на всеки от нас – ама на абсолютно всеки, стои Божествената Природа (наслушах се на глупости, че един имал душа, а друг бил нямал).
И тази Божествена Същност ние я обвиваме с тези енергии на заблудата и илюзиите, които могат да са: гордост, алчност, себичност, корист, завист, омраза…
Точно тези недобри енергии не ни позволяват да познаем себе си и да сме в едно с Божествената ни Природа. Затова всички религии и духовни учения по света, спазвайки определени правила, закони, повеления се опитват да унищожат или поне да намалят до минимум тези зли енергии, които са се разположили в ума ни.
Дори спазвайки елементарни правила или божествените закони пак можете да отслабите и да унищожите докрай тези бариери между ума и Вътрешната ви Природа.
Разбира се, правилата могат да го направят донякъде това, но медитацията е последната права от състезанието към пристигането “у дома”. Затова ви я препоръчвам и ви я обяснявам неуморно, защото това е един от най-преките пътища към завръщането в Себе си.
Е, има един още по-пряк път, но той е пълното посещение и абсолютно отдаване на Безграничното, което не винаги е достъпно за всеки. Медитацията леко и достатъчно бързо ще ви върне там откъдето изначално сте тръгнали.
Още нещо, откажете се от омразата към другите и от отмъщенията, защото другите това сте вие. И ако отмъщавате, ненавиждате или мразите някой, то това неминуемо ще рефлектира върху вас в бъдещето.
Може би не знаете, но в японското изкуство на шпионажа – Нинжуцу, никога не се говори за убийство. И това не е заради дискретността. Не се говори за убийства, а там се това се нарича “Методи за гасене на облика”.
Може в последствие изкуството да е изопачено и да се е отклонило от първоначалния си смисъл, но изначално в същността си то е истинско. Нещата се назовават така, защото никой не може да бъде убит – посечен, удушен, удавен, изгорен завинаги.
Да, можеш да му угасиш облика, т.е. човешкото му тяло, но ако го направиш, това не в синхрон с Пустотата – със Себето, ще трябва да се приготвиш за среща с убития в неговия нов облик – в ново тяло, в ново амплоа – като нов човек.
Да може да си угасил онзи облик на онзи човек тогава, но очаквай ново включване, за което ти няма да си подготвен и за което ти ще си в неведение. След години, когато си вече поостарял и отслабнал, ще срещнеш новия облик на онзи стария свой враг и тогава навярно се сещаш какво ще се получи…
Така работи кармата. Живеем си и някой отнякъде се появява или от нищото изникват препятствия, трудности – може да са във вид на болест или някаква друга неволя, но… всичко това си има предистория, която е дълбоко в нас.
Ние знаем всичко в дълбокото си подсъзнание – в несъзнаваното, само в съзнанието ни не отразено това. Като хора ние може и да недоумяваме, но… така работи законът на кармата.
Говорехме за смъртта – нека всеки да живее така, че за в бъдеще да не среща някой, към който да има дългове или неизчистени сметки.
Този живот е едно, а вечността е нещо съвсем друго. Осъзнатите знаят закономерностите на живота и смъртта и не правят неща, които не биха искали да са проектирани в следващите им прераждания.
Дълга е тази тема и ще я продължим някой друг път. Сега нека отново да ви упътя за посоката към дома ви – медитацията:
Когато медитираме, ние наблюдаваме ума си, но не вземаме участие в мислите. Не им отдаваме значение, не ги развиваме, не ги подбираме и не се опитваме да моделираме мислите си. Внимаваме само да не се въвлечем в тях, а това ако се случи, веднага щом се осъзнаем, отново се връщаме към наблюдението без да се захващаме с тях.
Така постепенно умът ви ще утихва все повече и повече и ще достигне до състоянието на Пустотата – умът ви ще се успокои, ще стане безмълвен, умиротворен и добронамерен към всички и всичко. По този начин ще се приближите до Истинската ви Природа, ще я познаете, ще се слеете с Нея и ще Я последвате навсякъде в живота си.
Този, който следва Себе си, той не може да сгреши или да си създава карма.
Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте здрави и да постигате определените си цели!