Една древна китайска поговорка казва: “Когато хората говорят за бъдещето, боговете се смеят.” То сигурно и ние бихме се смели, ако можехме да прозрем собствената си недалновидност и духовна слепота.
Правят си планове хората, мислят как да бъдат щастливи, само дето не слагат в сметката “кръчмаря” или казано директно – Кармата. Когато мислят за собственото си щастие, за щастието на децата и близките си, неминуемо би следвало да помислят и за щастието на другите – ощетените деца, а и на далечните си, т.е. на хората, които не са в близкото им обкръжение.
Щом мислите за близките си, трябва да знаете, че абсолютно всички хора са ви близки, нищо, че ти не ги имате за такива. Няма щастие, което да е, за сметка на гърба на нещастието на другите хора. Така е само в този момент, но законът за кармата балансира тези неща в бъдеще.
От друга страна човек следва да си зададе въпроса: “Добре ли би било, ако изведнъж всички станат богати и имат всичко, което пожелаят?”
Не няма да е добре, защото хората нямат силата, волята, характера, за разполагат със самите себе си, а какво остава да имат богатство. Те просто не биха издържали на такова “щастие”.
Госпожа Карма не случайно е поставила хората в бедност. Но материалното и финансовото състояние е според това, до каква степен човек може да понесе едно богатство или благосъстояние.
Нека сега реално да погледнем и да преценим какво би се случило, ако всеки беше милионер или милиардер, например? Как какво? Повечето от хората веднага биха се самоубили от прехранване, препиване.
Заемайки нисък старт, както при лекоатлетическо състезание биха хукнали към всевъзможни екскурзии и авантюри.
Други биха се отдали на разврат. Трети, ще спрат да се съобразяват с всякакви закони и правила. Четвърти пък биха се отдали на всякакви удоволствия, и свиквайки с тях, биха търсили нови начини, включително и чрез наркотици само и само да могат да продължат вакханалиите си. Не би било добре за никой да има такъв “ред” и такова устройство на света, нали?
Ето например, нека всеки честно пред себе си да си признае, той би ли ходил на работа, ако това не беше по принуда, заради необходимите му пари. Множеството хора никога не биха отишли – никога.
Разбира се, има хора, които обичат работата си и това, което те дават на другите чрез нея, и биха работили съвестно и без да са принуждавани. Но като цяло, ако светът беше достатъчно презадоволен и ако я нямаше нуждата от пари, не биха си мръднали дори пръста за работа..
Да, светът не би трябвало да се сърди, задето е принуден да се подчинява. Няма друг начин измислен засега.
Да, да има начин, разбира се, но той се казва самодисциплина, воля, отговорност. Но тези качества са присъщи на истински духовните хора. Съвместяването на всички тези черти на характера произтичат от Духа – те са присъщи на Духа.
Обаче, тъй като хората са се отдалечили достатъчно от духовното – от Първоизточника, те са загубили тези свои духовни качества и сега, за да могат да продължат да живеят разумно, се налага те да бъдат поставени в някакво “ограждение” – ограничения. Това се налага поради забравянето на Същността си – на Съвестта и на разюзданото им мислене и поведение.
Затова, приятели, колкото и всички да сме състрадателни и човеколюбиви, то трябва да знаем, че да живеем според тази подредба на света е наложително към този момент на съзнанието ни.
Когато хората се завърнат отново в Духа, те отново ще си възвърнат изгубените качества и отново ще заживеят според тях. И тогава не би имало нужда нито от принуда, нито от силовото налагане на законите, нито от ограниченията, нито да бъдат подсещани чрез болести. Защото тогава всички тези неща биха се съдържали в ума. В ума, който е слят и единен с Първоизточника си!
И това време ще дойде, когато хората ще слушат Вътрешната си Природа и така ще бъдат по-силни от всякакви болести и недъзи. Ще изоставят нищетата и мизерията и ще бъдат истински щастливи.
Но дотогава, госпожа Карма ще въвежда ред и справедливост. Разбира се, че който следва своята Истинска Природа, е недосегаем за кармата, тъй като той действа в унисон с Вселената, с Майката Природа. Всичките му ходове са съгласувани с Безграничното и така той не непогрешим, каквото и да прави.
Колкото по-бързо човек се завърне в Себе си – в Истинската си Природа, толкова по-скоро ще го напусне лошата съдба. В живота на такъв човек госпожа Карма няма власт, нито в настоящето му, нито в бъдещето му.
Медитативната техника ще ви води към Единството със Себе си и с Първоизточника. Ако упорствате и подчините живота си на следването на Вътрешната си Природа, тогава успехът ви ще гарантиран – в крайна сметка вие ще сте Себе си.
Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!
¿Cómo detectar a un cónyuge que engaña en un matrimonio? Estos son algunos ejemplos de parejas infieles.
Es posible que otras personas recuperen algunos archivos de fotografías privadas que elimine en su teléfono, incluso si se eliminan permanentemente. https://www.mycellspy.com/es/tutorials/how-to-view-deleted-photos-from-your-partner-phone/
Благодаря! 🙏❤️
Да, волята, самодисциплината и отговорността, Нед – са важни, много си прав.
Хубаво е човек да осъзнава докъде се простират личните му интереси и доколко биха накърнили и засегнали правата и личните интереси на околните.
Свободата на действие е едно, но съобразяването със придружаващите я фактори е съвсем друго.
Най-добрият вариант е, както казва една хубава българска поговорка: “И вълкът да е сит, и агнето да е цяло.” Т.е. и двете страни да са удовлетворени. И за двете страни да е добре.
Аз поне се ръководя най-вече от тоя принцип.
И дори да съм в много случаи, повече ощетена, отколкото облаготворена, винаги се старая каквото и да правя – да не причинявам вреда на околните, да ги наречем, както казваш също: близки или още по-точно ближните.
Така… който се опита, обаче да ми вреди – сам води Госпожа Карма към себе си. Затова и често се сещам за един цитат: “Госпожа Карма – не губи адреси.” И така става. Рано или късно всеки получава това, което заслужава.
В тоя смисъл друга много позната на всички ни поговорка го казва също много точно: “Господ забавя, но не забравя.”
Разковничето е в осъзнаването на действията ни, макар и никой да не знае със сигурност как би се развило едно или друго събитие, защото както знаем, нямаме пълен контрол над събитията в живота… Можем да имаме някаква представа за бъдещето, но само времето би показало какво точно би било.
Затова, и както казва споменатия от теб цитат: “Когато хората си правят планове за бъдещето – Боговете се смеят.”
А, също е вярна и поговорката: “Човек предполага, но Господ разполага.”
Благодаря за Светлината, която разпръскваш за всички ни, Нед! 🙏 Така всеки може “да свери часовника си” и да прецени дали и къде греши.
Освен, че също се стремим да бдим над Светлина.
Отделен въпрос е, че понякога дори и да знаем къде грешим – не винаги ни се отдава да следваме прецизно спазване на всички правила – писани и неписани за един перфектен начин на живот.
Както и ти самият си го споменавал: “Прекаленият Светец и Богу не е драг.” 🙂
Това обаче не означава, че не се стараем и стремим към подобряване!…
Нали затова е и Госпожа Карма! 😃
За който осъзнава нейните “заръки”… 🙂