Навици, Съзнание и Подсъзнание

Струва си човек да се замисли кое от неговия характер идва от Същността му и кое е научено, внушено, подражавано или натрапено от света, в който живеем. Навиците, които са се вкоренили в нас, са много силни и ние така сме се слели с тях, че дори вече не разбираме как са се появили и колко много сме обсебени от тях.

Повечето от нещата в психиката ни са верижна реакция. Ето, чуваме, че някой казал нещо за нас и веднага се изостряме, възмущаваме се, гневим се, точно по начина, по който винаги сме свикнали да мислим. Интригата е задействана без много труд. Повечето хора нямат силата да останат спокойни и да преценят, защо някой е казал нещо си. И още повече защо това “нещо си” е стигнало до нас.

Дори и реално да има нещо вярно във всичко казано, добре би било да можем да проникнем в същността на нещата и да осъзнаем, откъде и по какви причини произтича казаното. Навикът на хората е да се вбесят и веднага да потърсят възмездие чрез някое слабо място, с което да уязвят “виновния”.

Или обратно, чуваме, че някой ни е похвалил, възхитил се от уменията и способностите ни и веднага умът ни проговаря: “ето как добре са преценили достойнствата ми”, без да съзнаваме и реално да проникнем в същността на нещата и да разберем, че става дума за чиста проба ласкателство.

Човек не си дава сметка колко голяма роля играят стереотипите и навиците, които са се въплътили в ума му. Той най-често си мисли, че това са неговите си, личните му разбирания, мнения, реакции и черти на характера. Голяма грешка!

Когато започнем да се занимаваме с медитация и се научим да не се вкопчваме, да не се фиксираме и да не последваме нито една от мислите си, тогава тепърва човек осъзнава, колко много е подвластен на “възпитания” си отвън ум.

И кой точно формира ума ни, кой? Ами целият живот – от деня да раждане, че и отпреди него, до конкретния момент от битието, всичко е заучено отвън. Дори и Истинската Природа да се проявява в нас, то тези проявления пак са пречупени през призмата на навиците и втората ни природа – въведените в ума ни инстинкти.

Далеч не искам да кажа, че всички навици са вредни – не, не са. Всъщност, Майката Природа така ни е създала, че информацията, за да не стои постоянно в съзнанието ни, тя преминава и се записва в подсъзнанието ни. И оттам, когато има нужда умът я използва. Така не обременяваме съзнанието. Всяко нещо в природата има своя дълбок и полезен смисъл.

Друг въпрос е, когато нещата се изкривят, изопачат и вместо да бъдат от помощ, те започват да ни вредят. Както винаги съм казвал, на първо място със сигурност следва да бъде Истинската ни – Вечната ни Същност и след като всичко е в мир, съгласие и единство с Нея, можем да използваме по предназначение тялото си и всички функции в него.

Медитацията прави точно това. Пуска, освобождава целия ум от бремето и опита на живота, и прави възможно слушането и следването на интуицията ни. След като имаме воденето си от Вътрешната си Природа, тогава ние можем да преценим кои точно неща в нас са в синхрон с Нея и кои не са.

Смисълът на медитацията е точно този – да се научим да не следваме сляпо ума си, да не ходим след него и да не позволяваме на вкоренените силни навици на мислене да ни водят и да определят разсъжденията и съответно решенията, които вземаме и да не действаме по инерция.

Най-често хората се съгласяват с общественото мнение или с това, с което са свикнали да живеят, а също и с удобните за тях неща в живота. Добре, но ако водачите на обществото са слепи и глухи духовно и ако водят хората към самоунищожение, дали ще е добре да бъдат слушани и следвани?! Не, разбира се, щом някой те води към пропастта, не бива да вървиш след него. За съжаление, хората в днешно време са изгубили духовната връзка с Първоизточника и следват загубени каузи.

Медитацията ще ви възвърне прекъснатата ви връзка с Изначалната ви Същност и така ще можете да следвате Истината във вас, а не илюзиите на слепите водачи на общество.

Оставете духовно мъртвите хора да погребат своите мъртви! След като са тръгнали по този път и не желаят да се отвърнат от него, как да им помогнем, не можем – тяхна воля! Никой няма да им е крив, освен те самите.

Медитативната ви техника, когато е практикувана редовно, ще възобнови връзката ви с Първоизточника и така ще знаете и ще следвате полезните ходове идващи от Безграничното. Така ще сте в безопасност.

Знаете, по време на медитация не се захващате с мислите, не ги развивате, не ги спирате и не ги потискате. Също не ги оценявате и не ги подбирате. Само наблюдавате ума си като не се въвличате в него и така той ще утихне от само себе си!

Пожелавам ви успешна медитативна практика!

3 thoughts on “<em>Навици, Съзнание и Подсъзнание</em>”

  1. Яна М. Добрева

    Ох, колко си прав, Нед!… Няма да забравя как не много отдавна поради увличане по “норми” класифицирани от “достоверен” източник, взех една похвала към моя работа, за ласкателство!…
    След известно време се дистанцирах от ума си и погледнах нещата от друг ъгъл.
    Учудването ми беше огромно, когато осъзнах, че човекът отсреща беше прав.
    Но, доверявайки се на някакви “правила”, спечелили моят респект – проявих недоверие към истината. И досега не мога да си го простя, макар и да го приемам като факт… А си мислех, че вече успявам винаги да изолирам външното влияние – въпросът е обаче, от кое точно външно влияние е правилно да се дистанцираме.
    Много често се поддаваме на външни влияния, ако не съумяваме да “отсеем сеното от плявата”.
    Но, Слава Богу е поправимо, допитвайки се до Интуицията си, за което спомага много Медитацията.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.