Навици, Съзнание и Подсъзнание

Струва си човек да се замисли кое от неговия характер идва от Същността му и кое е научено, внушено, подражавано или натрапено от света, в който живеем. Навиците, които са се вкоренили в нас, са много силни и ние така сме се слели с тях, че дори вече не разбираме как са се появили и колко много сме обсебени от тях.

Повечето от нещата в психиката ни са верижна реакция. Ето, чуваме, че някой казал нещо за нас и веднага се изостряме, възмущаваме се, гневим се, точно по начина, по който винаги сме свикнали да мислим. Интригата е задействана без много труд. Повечето хора нямат силата да останат спокойни и да преценят, защо някой е казал нещо си. И още повече защо това “нещо си” е стигнало до нас.

Дори и реално да има нещо вярно във всичко казано, добре би било да можем да проникнем в същността на нещата и да осъзнаем, откъде и по какви причини произтича казаното. Навикът на хората е да се вбесят и веднага да потърсят възмездие чрез някое слабо място, с което да уязвят “виновния”.

Или обратно, чуваме, че някой ни е похвалил, възхитил се от уменията и способностите ни и веднага умът ни проговаря: “ето как добре са преценили достойнствата ми”, без да съзнаваме и реално да проникнем в същността на нещата и да разберем, че става дума за чиста проба ласкателство.

Човек не си дава сметка колко голяма роля играят стереотипите и навиците, които са се въплътили в ума му. Той най-често си мисли, че това са неговите си, личните му разбирания, мнения, реакции и черти на характера. Голяма грешка!

Когато започнем да се занимаваме с медитация и се научим да не се вкопчваме, да не се фиксираме и да не последваме нито една от мислите си, тогава тепърва човек осъзнава, колко много е подвластен на “възпитания” си отвън ум.

И кой точно формира ума ни, кой? Ами целият живот – от деня да раждане, че и отпреди него, до конкретния момент от битието, всичко е заучено отвън. Дори и Истинската Природа да се проявява в нас, то тези проявления пак са пречупени през призмата на навиците и втората ни природа – въведените в ума ни инстинкти.

Далеч не искам да кажа, че всички навици са вредни – не, не са. Всъщност, Майката Природа така ни е създала, че информацията, за да не стои постоянно в съзнанието ни, тя преминава и се записва в подсъзнанието ни. И оттам, когато има нужда умът я използва. Така не обременяваме съзнанието. Всяко нещо в природата има своя дълбок и полезен смисъл.

Друг въпрос е, когато нещата се изкривят, изопачат и вместо да бъдат от помощ, те започват да ни вредят. Както винаги съм казвал, на първо място със сигурност следва да бъде Истинската ни – Вечната ни Същност и след като всичко е в мир, съгласие и единство с Нея, можем да използваме по предназначение тялото си и всички функции в него.

Медитацията прави точно това. Пуска, освобождава целия ум от бремето и опита на живота, и прави възможно слушането и следването на интуицията ни. След като имаме воденето си от Вътрешната си Природа, тогава ние можем да преценим кои точно неща в нас са в синхрон с Нея и кои не са.

Смисълът на медитацията е точно този – да се научим да не следваме сляпо ума си, да не ходим след него и да не позволяваме на вкоренените силни навици на мислене да ни водят и да определят разсъжденията и съответно решенията, които вземаме и да не действаме по инерция.

Най-често хората се съгласяват с общественото мнение или с това, с което са свикнали да живеят, а също и с удобните за тях неща в живота. Добре, но ако водачите на обществото са слепи и глухи духовно и ако водят хората към самоунищожение, дали ще е добре да бъдат слушани и следвани?! Не, разбира се, щом някой те води към пропастта, не бива да вървиш след него. За съжаление, хората в днешно време са изгубили духовната връзка с Първоизточника и следват загубени каузи.

Медитацията ще ви възвърне прекъснатата ви връзка с Изначалната ви Същност и така ще можете да следвате Истината във вас, а не илюзиите на слепите водачи на общество.

Оставете духовно мъртвите хора да погребат своите мъртви! След като са тръгнали по този път и не желаят да се отвърнат от него, как да им помогнем, не можем – тяхна воля! Никой няма да им е крив, освен те самите.

Медитативната ви техника, когато е практикувана редовно, ще възобнови връзката ви с Първоизточника и така ще знаете и ще следвате полезните ходове идващи от Безграничното. Така ще сте в безопасност.

Знаете, по време на медитация не се захващате с мислите, не ги развивате, не ги спирате и не ги потискате. Също не ги оценявате и не ги подбирате. Само наблюдавате ума си като не се въвличате в него и така той ще утихне от само себе си!

Пожелавам ви успешна медитативна практика!