Този свят си има Господар

Този свят си има господар. Невъобразимо безкрайно много частици от Него създават и проникват света – навсякъде и във всичко, включително в абсолютно всеки от нас.

През различните времена и народи са Го наричали с безброй различни имена. Каквато и различна представа да имаме за Него, Той си остава винаги един и същ – неизменен.

Хората са си го представяли различно, зависи от какъв ъгъл, и с какви подбуди са гледали към Него. Едни го наричат Любов, други – Възмездие, трети – Справедливост и т.н., знаем, че Той има хиляди имена.

И както се казва в Дао, когато му дадеш име и Го назовеш, То (или Той) вече не е същото. Човешката представа е крайно недостатъчна, за да Го опише.

Така е в Будизма. За да не се допускат никакви грешки относно Неговата същност, в Източните учения – в Йога, Дао, Будизъм и др., го наричат “Нищо” или “Пустота”, но може и “Всичкото”, “Пълнота”, “Цялото”.

Да, някои прекалено избързват като обявяват Будизма за атеистично учение. Така може да си го представя човек, който никога не е потъвал в Същността на нещата.

Както и да го наричаме условно, Този Господар на Безкрая е вездесъщ, непроменим, неунищожим.

Нормално е, ако хората са отвратени от служителите, или от ограничените представи, или псевдотълкованията на някоя религия, да не желаят дори да се спомене под какъвто и да е предлог, за какъвто и да е Господ или Бог. Естествено е да не желаят дори и да помислят за някакъв Вездесъщ Управител, когато хората през многото поколения и векове са му придавали човешки черти и недостатъци.

Много се говори за Любовта, но и една такава представа също е неточна и откъслечна.

Защо ли? Ами, защото ако разберем, че всички ние сме само различни частици на Единното Цяло, как тогава можем да обичаме някой?

Това е все едно някой да зададе въпрос: “Ти обичаш ли ръцете си, или краката си, или органите си, или там някоя друга част от тялото си?!” Ами, не, не ги обичам, защото може да се обича нещо или някой, което е отделно от мен.

Щом това е моето тяло и то ми принадлежи, то това съм самият аз и няма как да го обичам, защото то съм самият аз. За каква любов може да става въпрос?! След като тези части, органи, крайници, или хора, са самия мен, то те ми принадлежат и аз също им принадлежа!

Ако изтъкнем някое друго качество от Безграничното, то ние непременно ще се отклоним от истината за Него.

Не можем да кажем, че Той е само любов, тъй като Той е още много неща едновременно. Той е и ред, и справедливост, и хармония, и чистота, и милосърдие, и възмездодател, и създател и пазител на законите на Кармата и т.н.

Ако кажем, че Той е нещо, веднага остават назад и като отсъстващи или подценени другите Негови качества. Затова в Будизма, Той се нарича Нищо, Пустота.

Тези, които са навлезли в дълбочината на медитацията и са потънали в Безкрайното си Себе, никога не биха ви внушили представата, че в Пустотата няма нищо.

Пустотата не е нищо или всичко, защото “нищо” и “всичко” са човешки представи, а Пустотата е отвъд тях. От Пустотата всичко се ражда. Пустотата поддържа световете и накрая всички те отново се завръщат в Нея. Немощна, хилава, съвсем ограничена е човешката представа, за да може да обхване Същността на Първоизточника на всичко съществуващо и не съществуващо в Нея.

Говоря ви за Господаря на Световете, защото той е дал границите на живота, в които той се вмества и съществува. Да, има свобода, има свободна воля, има самоопределение кой какъв да бъде, но… всичко това си има своите граници и предел.

Щом започваме да достигаме предела на разумността и човечността, ще има и съответните корекции. Някои религии биха го нарекли, примерно “Гняв Господен”, което разбира се, е казано образно и не изразява истинските качества на Безграничното. Ако искаме да ги назовем, винаги ще е неточно, непълно, направо частично.

Виждаме, обаче, че човечеството е на път да унищожи планетата, природата, фауната, флората, та и самото себе си. Ето в днешни времена, ние можем да изпитаме на гърба си “Гнева Господен”.

Не, това не е гнева Господен, а това са мерките на Пътя, за да може човечеството да се осъзнае и да се отвърне от незачитането и преминаването на предела и да продължи съществуването си. Иначе наистина ще се самоунищожим.

Ето я пандемията, която хората наричат смърт. Не, пандемията не е смърт, тя по-скоро е живот. Защото убивайки ни, тя би трябвало да ни води към осъзнаване, към отвръщане от унищожението на планетата и живота в него.

И какво правят сега духовно слепите хора?! Ами, как какво?! Измислят ваксини, за да прекратят пандемията и човечеството да продължи към самоунищожителния си поход към смъртта.

Ето го животът, който води към тоталната смърт и изличаване на всичко живо. Не може да замърсим духовно и физически цялата планета и да се надяваме, че Майката Природа ще стои безучастно до безкрайност. Не, няма!

Затова ви казвам: не се водете по акълите на разни светила на науката, които ви казват, че ваксините ще спасят хората по света. Никога, никой не е победил Небето и ние хората също няма да можем да направим това.

Илюзия е, когато хората си представят, че пандемията е нещо случайно дошло и с няколко инжекции, ще се справят с тази “случайност”. Ето, казвам ви, че човечеството няма да може да се справи с тази незнайна болест, защото колкото повече ваксини и лекарства измислят, толкова повече болестта ще се ожесточава и ще поразява заблудените.

Истинският изход от тази настъпателна смърт е обръщането към Изначалното, към Първоизточника! Да, знам, че на някои това което казвам е просто една моя версия, но не е задължително да стане точно така. Добре, ние вече живеем в интересни времена и ще можем да видим резултатите от нашето “добруване” на земята.

Това, за което говоря всеки ден е спасението – хората да се обърнат към Първоизточника, който е във всеки от нас, да го послушат и да вървят в Неговите ходове, защото само те са истински полезните.

Медитацията е древна техника, с която хората са стигали до Себе си. Сега всеки от нас трябва да се завърне “в дома си” – към Извора на живота и да го последва.

За да се слеете със Себе си – с Изначалната си Природа, която е частица от Безграничния, практикувайте медитацията си.

Пожелавам ви упорита медитативна практика, защото спасението е в ръцете на всеки един от нас.