Буквар по медитация (част 2). Възгледи.

Преди да започна с различните техники на медитация, бих искал да ви запозная как да настроите ума си, за да е медитацията ви по-лесна и достъпна.

Важно нещо е да се пазите от желание за мъст, омраза, осъждане, възмущение и да не храните неодобрение към света и другите хора. Добре би било да не се вторачвате в недостатъците и грешките на другите. И по възможност да не изпитвате към тях неприязън, упреци и осъждане. Едно е да имаш правилна преценка и възглед за света, а съвсем друго е да храниш злоба и ненавист, които да водят към желание за страдания на провинилите се. – Не осъждай другите и не мисли себе си за безгрешен, защото това е едностранчиво и е изкривена представа за света. Това променя и изкривява ума, т.е. той става различен от същността на Духа.

Любовта към Природата е другият важен възглед, който ще улесни медитативната ви практика. Това включва да обичате всичко в света – живата и не жива природа, растенията, дърветата, животните, земята, камъните,  и въобще цялата вселена. Този, който е настроен негативно към природата, ще му е много трудно после да я приеме като част от себе си.- Обичай Природата като себе си, родителите и най-близките вам хора.

Добронамереността към целия свят е също важно условие в ума ви, за да можете по-лесно да се слеете със Себе си, което е продължение на Абсолюта. Тъй като Единното Цяло включва всеки и всичко, ако вие не сте склонни да приемете нещо в света и ако го смятате за незначително и излишно, то вие ще изолирате една част от себе си. Това неминуемо ще породи вътрешно разделение и невъзможност да сте в пълно единство с Изначалното си състояние. – Бъди добронамерен към всички, всичко и към целия свят.

Фанатизмът е много голям препъникамък към сливането със Себе си, защото ако сте склонни да изпадате в крайности или ако с омраза се отнасяте към някой или нещо, то тази крайност, няма да позволи да отидете в Центъра на Същността на Нещата, т.е. в Първоизточника. Така бидейки пристрастни към вашата си кауза или ако сте отвратени до омраза от чуждите учения, това ще ви държи далеч от Единството на Цялото. – Бъди разумен и толерантен в преценките си, и никога фанатичен.

Амбицията, когато е прекалена, също няма да ви е от полза и няма да е във ваша услуга. Защото, ако безогледно се впускате в някаква страст, то вие ще се слепи за оптималното изпълнение и разумното постигане на целта си. Дори ако сте крайно амбицирани в медитацията, това ще ви забави или ще попречи на крайната ви цел – сливането със Себе си. Представете си, че сте толкова запалени по постигането на просветлението и вместо да изберете оптималния път към него, вие се впускате в максимална медитация или в някоя от другите техники, така че се преуморявате и дори блокирате тялото и психиката си от пренапрежение, изтощение, сковаване от усилие, прегаряне от пресилване и др. Това няма да е във ваша услуга, а ще е пречка към целта ви да достигнете Себе си. – Прекомерната амбиция е заслепеност и води към праволинейност, така ще пропуснете краткия път към Изначалното.

Да приемаш другите хора като част от Себе си, е важно условие в ума на медитиращия. Не може да се мислиш за богопомазан, а всички останали незначителни. Това означава, че като Същност, ти приемаш само една част от Духа си – една част от Себе си, а другите части ги смяташ за невзрачни и безполезни. Това моментално те възпира да приемеш Единното Цяло и колкото и да се стремиш към Него, докато не приемеш всеки и всичко за част от теб самия, ти сам ще се поставяш в изолация от Безграничния. – Приемай другите като самият Себе си.

Храненето е от особена важност. Ако консумираш много възбуждащи храни, или ако преяждаш, това ще е пречка към сливането със Себе си, тъй като един преял човек е обхванат от леност и е предразположен към заспиване. Това не е в полза на медитацията. Месото трябва да се консумира най-много 2-3  пъти седмично, защото прекомерната му употреба замъглява съзнанието и прави медитацията ви по-трудна и непосилна. Иначе пък, ако извършвате много тежка физическа работа и ако не консумирате месо или яйца, ще изпаднете в състояние на преумора и изтощение. Храната е добре да бъде така избирана, че да задоволява нуждите на тялото, но без да натрупвате много излишъци и мазнини и без да преяждате в храненията. – Бъдете внимателни какво слагате в устата си, защото това може да затрудни или да направи медитацията ви по-трудна или по-лесна.

Пазете се като от болест от приемането на дрога, наркотици, опиати или каквито и да са халюциногенни вещества. Избягвайте всякакви „енергийни напитки“, защото те изобщо не са енергийни. Те просто превъзбуждат психиката и нервната ви система и разстройват умереността на емоциите и яснотата на ума. Когато човек е под въздействието на такива вещества, той става подвластен на тяхната възбуда и му е много трудно да слуша Вътрешната си Природа. Бих ви казал да избягвате и алкохола и цигарите, но ако в самото начало на практиката си не можете без тях, то поне ги редуцирайте и постепенно ги изхвърлете от живота си. – Дрогата е път към страстите, а не към вашата Истинска Природа, въпреки че понякога под благовидния предлог, че успокоява съзнанието, някой може да ви я пробутва за полезна.

В самото начало, ако ви е трудно да останете седнали на едно място, използвайте дълги разходки сред природата. Така ще наситите организма си с кислород и ще успокоите нервите си, за да може да стане достъпно седенето на килимчето и пристъпването към медитативна практика. Или пък ако сте нервни или превъзбудени от някаква случка, след дългата разходка може да погледате звездното небе, това определено ще ви даде сили и ще успокои психиката ви, така че след това да сте в състояние да се вглеждате в Себе си и да практикувате медитацията си. Ходенето бос пък ще ви освободи от натрупаните негативни токова в тялото ви, не го подценявайте и използвайте всяка възможност, за да стъпите на земята и да походите боси. А ако имате време може да се поразтъпчете сред природата – сред полето, в гората, в планината или покрай морския бряг.

Чувал съм хора да казват:“Не мога да стоя на едно място, хващат ме дяволите.“

Добре, хващат, не хващат, използвайте дългите разходки сред Майката Природа, останете във физическо мълчание по-дълго време и ще видите, че след физическото мълчане, ще дойде или поне ще стане достъпна медитацията, за да достигнете в последствие и до менталното мълчание.

По възможност избягвайте много дългото или пък краткото, но емоционално говорене, влизането в конфликти, противопоставянията, препирните и споровете, защото те тласкат ума в едно безспирно бръщолевене, което ще затрудни медитацията ви. А ако случайно попаднете в някоя клюка, клевета или интрига, не се впечатлявайте прекалено, По-добре е да оставите другите да говорят неистини, отколкото после вие самите да се чувствате изтощени, смачкани и омерзени от това, че сте изпаднали в истерия, че сте буквално изядени енергийно и емоционално и сте се унижавали да се обяснявате. Нека да си мислят, каквото си щат. Така или иначе времето поставя истината нависоко – на покрива, за да се види от всички, така неминуемо ще стане и във вашия случай. Избягвайте силните емоции, дори да сте нападнати или третирани несправедливо.

Постъпвайте към другите и се отнасяйте към света така, както бихте желали да постъпват и да се отнасят другите към вас. Така, без особени усилия няма да трупате карма и ще избегнете бъдещи неприятности и страдания. А от друга страна медитацията и пътят към Себе си ще станат по-леснодостъпни и реализуеми.

Има още много начини медитацията ви да стане по-леснопостижима, но за тях ще ви говоря по-нататък.

Утре възнамерявам да започна с описанието на някои от медитативните техники. На различните хора им допадат различни похвати и пътища към Себе си, затова няма да се ограничавам само с една. Макар техниките да са различни, те в крайна сметка водят към едно – завръщането в Истинския Дом – Себето.

В буквара по медитация ще се опитам да опиша техники за различните възрасти, според професионалното мислене, и също да са предназначени за различните социални слоеве. Всички хора сме еднакви и всички хора сме различни, затова практиките трябва да са адаптирани така, че да няма хора, които да не ги разберат и практикуват. Идва едно ново време, което ще е различно от старите времена с това, че ще оцеляват и благоденстват хората на Духа. А на другите ще се наложи да повтарят отново „класа“ и после ще отидат отново на изпит. В крайна сметка, щат или не щат, ще научат пътя към Себе си, и ако не стане по лесния начин, ще стане по трудния.

Следва продължение…