Духовността. Избавяне от натрапчивите състояния – мисли, емоции, чувства – Самосъжалението.

Няма човек на земята, който да е роден само за щастие – беше казала баба Ванга. Мъдра жена беше пророчицата, тя беше божи човек.

Вярно е това, че колкото и богатства да има, колкото и власт да концентрира в себе си човек, не може да е неизменно щастлив. Може много хора да му прислужват, да го хвалят и ласкаят, да има слава и пари колкото Крез, но ако не е в пълно единство със Себе си, щастието му ще е изменчиво и често ще му се изплъзва.

Така е с всички хора, които някога са се раждали на земята, така е сега, така ще е за в бъдеще. Също няма някой, който да може да каже за себе си, че е постъпвал само правилно и праведно.

Животът е изражение на двете противоположни емоции – негативната и позитивната. Невъзможно е да отстраним едната, за да имаме другата. Отделно, че и негативната енергия в нея си има за баланс позитивен аспек. А позитивната в себе си съдържа негативен баланс.

Хората затова са на земята, защото преди много много прераждания, са разделили в ума си Единното Цяло, и сега ще се налага много време да живеят, докато пак го съберат в Едно. В това има много неща да бъдат разгледани и казани, но не това е темата ни днес.

Днес иде реч за самосъжалението.

Тъй като няма някой, който да е роден само за щастие, всички ние живеейки понякога изпитваме негативната страна на живота.

Някой е беден, някой е болен, друг се разделил с любим или любима, четвърти бил обект на лошо отношение на другите около него. Хората имат трудно детство или пък им се е случило неочаквано предателство от най-близките им, и прочие.

Когато някой се вторачи в негативните си преживявания и много държи вниманието му да остане там – в лошото си минало, това е пътят към самосъжалението.

Ами, че то всеки има такава опитност в живота си. „Нужно е“ (ненужно е!) само да задържи ума си върху тях и готово – вече е нещастен.

Има една много хубава английска поговорка, която гласи:

“Let bygones be bygones”, което ще рече: „Остави миналото да бъде минало“ – смисъл, че миналото е вече преживяно, но го оставете, нека то да си остане там – в миналото.

Какво се получава много често при някои от хората, които изпадат в потиснати състояние? – Те просто зациклят в някакъв момент от миналото и стоят там.

Отново и отново те се връщат в онзи момент на грешката или на неудачите и ги преживяват още безбройни пъти.

И не стига, че тогава – в миналото са имали нещастен момент, но сега пак и пак те го пренасят в настоящето. Това е извор на страдания. Освободете се от това състояние, незабавно! Иначе, то ще ви погълне и ще ви въведе в адски страдания, защото дори и да не сте били толкова нещастни към оня момент в миналото, натрупването на негативни емоции ще ви съсипе.

Друг типаж хора пък изпадат в тежки депресивни състояния като си представят, че те са най-нещастните хора на земята. И макар, това да не е никак вярно, те оставяйки се на негативния си и отчаян ум, са склонни да си вярват. Да, ако те в един момент се огледат, ще видят, че на света има много по-големи страдания, но така или иначе те са си формирали такъв навик да се мислят за нещастни и трудно могат да излязат от издълбания коловоз в умовете си. Точно при такива случаи, както и в по-горе споменатите, медитативните техники са спасителния пояс, който ще ги избави от трагичното мислене.

Депресивното мислене може да е инициирано и от размишление и изкривена възможна представа за бъдещето. И както в онази мъдра българска народна приказка те оплакват нероденият Петко. Какво били казали медиите, какво казал този или онзи там лидер или политик, и какви били тенденциите и какво щяло да се случи. Така те игнорират спокойствието, в което живеят, за да се пренесат изцяло в „нещастното бъдеще“ – в нещастния си ум. Това също е една празна работа – суета и гонене на вятър, както се казва в Книгата на книгите.

Настоящето също може да бъде заразено с вируса на самосъжалението. Достатъчно е да се оставим на негативните чувства и емоции да обземат ума ни и вече ще сме нещастни. И въпреки че имаме достатъчно храна, вода, въздух, дом и условия за хигиеничен живот и комфорт, щом сме си представили, че другите са успели и мечтите им са се сбъднали, а ние сме останали назад, това е достатъчно да се почувстваме нещастни, изоставени и забравени от Господ! Нещастието е начин на мислене, а не идва от условията на живот, които имаме.

Много можем да говорим за чувството, че сме не успели и нещастни, но е по-добре да кажем за начините как да се освободим от тези паразитни състояния.

“Умът е много трудно да бъде спрян внезапно, той попада върху това, което той иска. Тренировката на ума е нещо добро, умът трябва да бъде трениран така, че да носи щастие.” – тази мисъл на Гаутама Буда е ключът към избавлението.

Помощниците на самосъжалението са силните желания, завистта и омразата. Когато човек се научи да не се поддава на такива чувства, той неусетно ще се избави и от самосъжалението.

Когато ви нападнат подобни мисли за това, че сте нещастни, не успели или че сте аутсайдери, то вие веднага се сетете за медитацията.

Трябва да ви кажа, че самосъжалението не е само във вид на мисли в ума. То съществува и като енергия. Сега си представете един енергиен облак, който е поляризиран в самосъжаление.

Облак, който е генериран от някой или нещо и който си скита, ей така – безцелно в пространството, а може и да не е безцелно, а да е насочен нарочно към определен обект или цел. И в моментът, в който той попадне в нечия психика, генерира в нея мисли за самосъжаление – защото енергийният облак така е моделиран.

Щом обсегът му достигне ума, в него започват да се индуцират подобни мисли за нещастие, самосъжаление и суицидни идеи. Ако този организъм не може да се защити достатъчно добре, той ще е подвластен на тази енергийна програма и ще се води според нейните идеи. Такъв е механизмът на бионергийното въздействие.

Самосъжалението може да е продукт на собствения ви ум, но най-често то е предизвикано от енергията, сред която обитавате.

Различни са вариантите и в една кратка статия, не могат да бъдат точно дефинирани, а и не е необходимо.

Важното е да знаете как да излизате и още по-важно е да знаете как да не се поддавате на тези състояния и поляризации в умовете ви.

Пак ще ви върна към „Буквар по медитация“

Ако вие имате постоянно наблюдение на ума си, ще имате възможността да уловите едни такива негативни мисли и тънки чувства още в зачатието им.

Щом уловите такава мисъл, то следва да се разграничите от нея и да си кажете: „Аха, ето една коварна, подла и мерзка мисъл, на която аз не бива да давам участието си“

Така не участвайки в нея и не развивайки я, вие ще я оставите без енергия и тя ще отпадне от ума ви. Понякога такива мисли стъпват на стари разсъждения и може да издържат малко по-дълго време от обикновеното, но ако не ги развивате и не им вярвате, те много скоро ще отслабнат и ще изчезнат.

Възможно е, едно такова чувство да не е изразено като мисъл. Всъщност, то е мисъл, но тя е дълбоко завоалирана в подсъзнанието ви и вие не я осъзнавате като мисъл водеща към самосъжаление.

Появява се, примерно, като едно далечно чувство на неудовлетворение, което в началото не е наситено. Но постепенно то ще се оформи като мисъл и като настроение, които ще окажат лошо влияние на ума ви.

Още докато уловите това тънко коварно далечно чувство, следва да увеличите вниманието си и КЕД, за да може да предотвратите бъдещи сривове в психиката си.

Цялото базисно овладяване на психиката съм ви написал в „Буквар по медитация“. Следващите глави са само притурка с обяснение към себе овладяването. Разбира се, че те са необходими за да може по-лесно и по-ясно да прилагате техниките.

Ако човек можеше, щеше да му е необходимо само най-важното, но тъй като това са нови неща за съвременния човек, ще прибавяме и по-подробни обяснения към преодоляването на самосъжалението, страха, паниката, обсебващите състояния, завистта, ревността, алчността, гнева и др. паразитни емоции.

Пристрастяването и зависимостите също са много лоши навици, които не могат да бъдат преодолени без да има знание и помощ отвън. Така че разясненията по ликвидирането на порочните навици ще бъдат от голяма полза за изпадналите в беда!

Утре ще говорим за Себето и как се поражда нервността?

Следва продължение…