Духовността. Богатството, което превъзхожда всички богатства.

Случва се някой да се оплаче, че е беден. Ако го ожалим като бедняк и влезем в положението му може да му помогнем някак си. Но ако наистина сме състрадателни, ние няма прекалено да отклоняваме вниманието си, за да му помогнем само временно. Добре, ако му дадем някаква дреха или пари за храна, това ще е една благородна постъпка, която никой състрадателен човек няма да пропусне да направи.

Обаче, ако сме по-проницателни, ще можем да видим причината за бедността и нищетата му. Такива хора, когато ги попиташ защо са на този хал, ще кажат, че животът им не се е стекъл както трябва, че децата им са ги изоставили, или че някакви неочаквани нещастия са ги сполетели – винаги имат „оправдателни“ причини. Някои от причините ще изглеждат наистина основателни, други ще са измислени или нагодени според разказвача.

Истината за всяка една бедност, мизерия и нищета всъщност е отклоняване или направо откъсване от Първоизточника.

Законът за Кармата не е измислица.

Това, което правим сега, ще отекне в бъдещето. И това, което сме правили в миналото, неминуемо ще ни сполети, разбира се, ако не го прекратим с възстановяване на връзката с Първоизточника.

Законът за причината и следствието със сигурност съществува.

Това, което сме сътворили в миналото се проектира в бъдещето. Героите, които ще участват в тази проекция са същите, които са били участници и в миналото. Не си представяйте, че „актьорите“ на кармата са някакви различни или абсолютно непознати. Не, всички те, ще бъдат наредени в бъдещия ви живот, подобно на фигури върху шахматна дъска, и така действието ще продължи.

Имали сте врагове, о, те няма да ви пропуснат. Имали сте приятели, те също ще са в бъдещият „филм“ на кармата. Ако на някой сте помогнали, той ще е там. Ако на някой сте навредили, той също ще бъде налице. Или сте обещали и не сте си спазили обещанието, да, продължението на филма предстои. Имали сте любови с разни хора, бъдете сигурни, че и те ще са в „сериала“ на сценариста, режисьора Карма. Прецакали сте някой по брутален начин, очаквайте включване, само че този път преимущество в доминацията ще имат ощетените. Въобще, не си мислете, че нещо ще подмине тези, които са направили простъпките си. Законът за Кармата е неумолим.

Казвам ви всичко това, за да знаете, кои са причините някой да изпадне в нищета и мизерия. И ако му купите една пица да се нахрани, това е за уважение. Или ако му дадете пари, (но внимавайте да не е за дрога, алкохол и цигари!), за да посрещне елементарните си човешки нужди, пак е добра постъпка.

В действителност, ако искате да му помогнете и помощта ви да отекне във времето, ще трябва да направите друго.

Истинското състрадание не се състои в изпълняването и задоволяването на временните му нужди. Истинската помощ е тогава, когато той разбере причините, за неговото падение и още повече, ако е готов да се поправи и никога повече да не ги допуска. Разбира се, вие не бихте могли да му помогнете, ако човекът не е узрял за това осъзнаване, а и недопускането на същите грешки за в бъдеще.

Богатството, което всеки човек носи в себе си е безгранично и така казано, това не е преувеличено. Защото, щом човек има връзка с Първоизточника в себе си и щом може да следва Вътрешния си Пилот, Той ще го води на места където текат „масло и мед“.

Във всички религии и духовни учения се говори за това безгранично богатство. Имаш ли непрекъснатата връзка със Себе си, и следваш ли спасителните  ходове на Вътрешната си Същност, ти няма да правиш никакви грешки.

Замъглеността на съзнанието води към заблуди. Може Духът чрез интуицията да показва накъде е добре да се върви, но заради пелената в ума, хората са водени или от алчност, от похот, от разни страсти, желания, привързаност или отвращения и те игнорират ходовете на Духа – на Вътрешния Пилот като поемат след заблудите си.

Ето, това води до мизерия, бедност и нищета. Временно може да спечелиш много пари и несметни богатства, може да си осигуриш охолен и приятен живот, може да това да ти се струва, че е сигурно и неизменно, но… това е само видимото начало. А какво ще е по-нататък, един замъглен ум не може да провиди. Това е пътят към ада.

Думите в религиите и в духовните учения са винаги иносказателни.

Случва се някой да ги приеме буквално или да ги следва като си е съставил за тях собствена представа в ума си. Може някой, който вижда ясно бъдещето да предскаже истината за определено събитие, но умът на слушащите така да го изкривят и така да го представят, че да е далеч от вярното. Естествено, че предсказанията предстоят да се случат, но не както често хората ги интерпретират, и вярват на представата си за тях. Всяко събитие, всяка истина, всяко бъдеще съществува според реалността, а не според както се възприема, представя и моделират в ума.

Адът- това е отрицателната карма, т.е. бъдещите страдания, които сме си осигурили и „заслужили“ с постъпките си в миналото. „Ще горите вечно в ада“, означава, че докато не изплатим това, което сме си проектирали за в бъдеще, няма да имаме мира. А когато страданията са тежки, това е подобно на вечност.

Раят, това е позитивната карма, т.е. бъдещото ни добруване в следващите роли на филма „живот“. Когато тази положителна карма премине, ще продължим с новите си заслуги.

Дяволите, демоните, сатаната са безплътните същества и енергиите, на което човек се е подчинявал и по което се е водил през живота си. Ако пребивавате в Истинската си Природа, дяволите престават да съществуват. Подобно е на това, ако те ходят по земята, а вие можете да се издигате където пожелаете и да се превъплътите в невидими. Така те нямат никаква власт над вас. Щом се уеднаквите с Вътрешната си Същност, ставате недосегаеми, несъществуващи за тях.

Казано иносказателно, всичко е точно и истинно, но тъй като хората са свикнали да приемат нещата буквално, тълкуват всичко според умовете си и така си построяват неверни представи за истината.

Несметното богатство, което е вътре в нас никога не може да свърши или да се обезцени, но може ние да го изгубим от погледа си. Всъщност, то не се губи, а хората замъглени от своя порочен ум, не го виждат и се лутат в тъма и страдания, проклинайки всичко.

Може човек да е беден, но да не изпитва страданията на бедността, защото Духът му го води и той да няма нужда от повече.

Може човек да притежава огромни богатства, но никога да не е удовлетворен и душата му да не намира покой, защото е изгубил Първоизточника си. Това е пътя на бедността ни нищетата.

Истинската помощ е помощ към намирането на Себе си. Всяка друга помощ е добре дошла, но тя е оскъдна и временна.

Да имаш водачеството на Духа си, означава да вървиш в стъпките на Безграничния.

Е мисли ли някой, че Безграничния ще го поведе към грях – никога не може да бъде това! Невъзможно е, защото Духът, който ви води е вашето първоначално Аз.

Да изгубиш Духа си, и да тръгнеш след суетата на откъснатия и двойствен ум е пътят към ада. Може в началото да ви се струва примамлив, охолен, разкошен, но това е само стръвта  – примамката, която да ви вкара в страданията, в безкрайните цикли на живота и смъртта и да попаднете под законите на Кармата.

Този, който следва своята Вътрешна Природа, не генерира карма, тъй като Пътят на Безграничния не оставя следи, по които кармата да ви преследва. В него няма зло, нито пък има заслуги – добро. Това може да ви учуди, но когато нещо се прави без желания за награди и отплата, то не генерира никаква карма.

И когато видите някой бедняк, знайте че това е плод на неговите предишни действия – от този и от предишните му животи. Помогнете му, но помощта, от която той се нуждае, е осъзнаване и тръгване обратно към Себе си – в ума си и в постъпките.

Всичко на този свят се плаща. И за доброто и за злото.

Само не се плаща и не се получава отплата за Пътя на Духа, тъй като няма нищо, което да е повече от Него.

Нищо не може да се сравни с Пътя на Духа. Нито богатства, нито слава, нито авторитет, нито охолен живот и нито разкош.

С какво ще наградиш някой, който има всичко?

Та нима може да има нещо, което да е по-красиво от изгрева. И нима можеш да сравниш каквото и да е с прекрасния залез. Или с непринуденото пеене на птиците в гората. С удрянето по покрива на капките от дъжда. Със свиренето на зимния вятър.  С пукането на дървата в камината. С ромоленето на планинския поток. Или със свежия и изпълнен със заряд на жизнена енергия въздух.

Какво е по-голямо от невъзмутимия покой на душата?

Всичкото злато, слава, богатства, охолство не струват колкото най-обикновения душевен мир!

За какво ти са?!

За какво ти е престижът, когато се тресеш от това, че душата ти е объркана и бъдещето ти е мъгляво.

Може всички хора да те хвалят, но ти да усещаш, че Безкраят не е съгласен с твоя успех, тъй като си погазил Неговата Воля и от това душата ти да се вгорчава!

Ето за това богатство говоря – богатството, което превъзхожда всички богатства.

Пътят, който води към покой, доволство и достатъчност!

Ако имаш Духа си, бъди сигурен, че никога няма да ти липсва нищо, защото това, от което имаш нужда ще ти бъде осигурено достатъчно и предоволно. Е, да, няма да имаш прекалено много излишъци, защото банката на Безграничния ще е винаги отворена за теб и е невъзможно Тя да бъде ограбена!

На тема „Духовност“, следва продължение…