Новото старо

Навлизаме в тематика, която е откъсната от човешкия разум. Затова ще се огранича да кажа само това, което човешката логика все пак може да съпостави и разбере.

Дълго време човешките знания са се базирали на непосредствени наблюдения с обичайните за хората сетива. С невъоръжено око нашите предци не са могли да знаят, че вселената е безкрайна и че в нея съществуват още безброй слънца, планети, луни, светове.

Древните са смятали, че всичко се върти около земята – слънцето, звездите, съзвездията и т.н. И ако някой по-проницателен ум е минел отвъд тези разбирания, той е бил разпъван, изгарян на клада или умъртвяван от инквизицията и тогавашните власти.

Съвременната инквизиция е малко по-хуманна. Тя няма да ви измъчва със специални за това уреди, въпреки че и да не са специално за това, пак има начини да ви вгорчат живота.

Няма да се впускам в „откритията“ на съвременната наука, само ще спомена, че ако някой се опита да мине отвъд общоприетите знания, той най-малкото бива обявяван за странен – за луд.

Хората не разполагат със сетива, за да знаят откъде идват и накъде отиват. Всъщност, разполагаме с тези знания, но това не са сетива, а нашата дълбока Същност – Духа ни.

Добре, Духът знае, но ако някой се опита да разясни тази информация идваща от Отвътре е много вероятно да бъде подложен на съвременна „инквизиция“ – бива обявяван за откачен и в този смисъл ненадежден. Така постепенно всички ще започнат го отбягват и ще изпадне в изолация. А да си откъснат от обществото, в повечето случаи означава бедност, мизерия, изпадане в немилост.

И сега ще ви кажа, че тъй като много не ми пука, дали обществото ще ме приема, отхвърля, низвергва или заклеймява, ще се опитам да повдигна завесата на духовното познание, за да може тези, които поне малко виждат, чуват и разбират Духа си да добият кураж в тези си прозрения.

Ние идваме от безкрайността на времето и пак в нея се връщаме. Човешкият живот е само една малка прашинка от Вечността. Много пъти сме живели в ролята на различни същества – безброй пъти сме се раждали, живели, умирали. Като казвам „умирали“ имам предвид смъртта на материалното органично същество, тъй като Вътрешната ни Същност никога не умира.

На Изток отдавна съществуват духовни техники, с които да се придружават умрелите и впоследствие да се въплъщават в същества близки до наставника.

Да, когато едно тяло е изчерпало възможностите на живота, то бива изоставяно, но само затова Духът – Душата да се въплъти в друго тяло – младо и способно да продължи духовните учения и практики.

Ето, когато някой е тръгнал по духовния път, но тялото му увредено, слабо, немощно, тогава духовният наставник придружава душата по време на смъртта, докато тя се прероди в тяло, с което ще може да продължи духовното си усъвършенстване.

Сега, за задръстените умствено и енергийно хора това ще породи куп въпроси, върху които няма да се впускам, тъй като те ще извират безкрайно от противоречивия и ум на питащия. Ако нямаш сетива или Дух, с които да прозреш нещата, всичко ще ти се струва нелепо, недоказано и невъзможно.

Та, когато някой е на път да умре, духовният наставник стои близо до него и насочва процесите, които така или иначе престоят. Ролята му е, не да прекрати смъртта, а да контролира, управлява и води мъртвия към новото тяло.

Обичайно, за да се прероди някой са необходими години, тук обаче процесът е почти мигновен или ако не мигновен, то много бърз. Така наставникът управлява духа на мъртвия, за да може да не се губят време, усилия и да не се върви по заобиколни пътища.

Тази връзка, която адептът – настойник създава в момента на смъртта изисква огромна енергия. И ако адептът не е достатъчен в уменията и силите си, може да последва объркване, болест или смърт за самия него.

Защо е така ли?

Ами защото, през целия този бърз процес от смъртта до въплъщаването, раждането и оцеляването на новия живот е необходима енергия и точна концентрация. Това е като да прередиш опашката пред теб. Е не е много лесно, но пък духовната реализация оправдава това.

Когато хората страдат за своите близки, трябва да знаят, че смъртта не е раздяла, а само кратка пауза. И щом съществата отново се преродят, те са точно същите, които са били и преди.

Ще ви разкажа, независимо, че има хора, които никак няма да ми повярват, но това си е тяхна работа – не моя.

Когато моето куче, което ме придружаваше всяка божа сутрин на медитативната ми практика остаря, започна да боледува. Една болест коригирах енергийно, но скоро друга се появяваше. Отделно, че сутрин вече не можеше да издържа на ниските температури през зимата и го завивах с два кожуха, но пак трепереше. 12 години беше неотлъчно с мен, но остаряването си каза думата. Той пак идваше, макар че беше непосилно за него, заради напредналата му възраст. Започнаха да се появяват тумори, сърцето му беше слабо, енергията му също.

Така, аз опитвайки се да го възстановявам, медитирайки стигнах до извода, че е по-добре да оставя естествените процеси да си вървят по техния курс.

Естествено направляван от Духа си, знаех точно какво да направя. Знаех, точно времето, когато ще го взема отново – в новото тяло. Знаех къде и кога да започна да го търся. Така измина времето, което беше необходимо, за да се въплъти.

Сега ще последва въпрос: „Ти откъде знаеш, че този който ще намериш, ще е същия, който си изпратил?“

Резонен въпрос! Нали ви казах, че по време на смъртта, се свързваш с Духа на покойника и през цялото време имаш непрекъсната връзка и отдаване на енергия към него, за да може той да е достатъчно осигурен. Това може да направи само някой, който има силна медитативна практика, защото ако не възстановяваш навреме енергията, която си отдал, със сигурност ще се разболееш и смърт може да последва. Тази връзка е толкова силна, че ако намериш друго същество, т.е. ако се объркаш, тя няма да престане и ще продължава да източва енергията ти.

Това е на първо място. После следват другите разпознавания, както сигурно сте гледали по филмите, когато разпознават предишните си предмети или места.

Може да попитате също: „На теб не ти ли беше мъчно, когато го изпращаше?“

Е как да не ми е било, било ми е, но това е една съвсем малка част от мен. Всеки от нас има много нива на съзнание и подсъзнание.

Чисто човешката ти страна се натъжава, но пък духовната страна – Дълбоката Същност е от решаващо значение и в нея няма ненужни емоции. Така че ги е имало и двете – и натъжаването, но и непоколебимата вяра в Духа!

Друго, в такива моменти адептът може да бъде лесно подведен, но само ако няма стабилна връзка с Духа си.

Светът на мъртвите и демоничните създания е много по-голям от нашия свят. Демоничните сили може да се опитат да те заблудят като ти пробутат някое тяхно същество или дух. И тогава като го внедрят в теб, ти ще станеш жертва и обект на манипулация, която ще се прояви след много време.

Имаше и такъв момент, когато започна търсенето, но пак ви казвам, че ако имате стабилна връзка с Безграничното, никой и нищо няма да може да успее срещу вас.

Дълго е, много дълго за разказване и ще се огранича само с това, че няма нищо случайно и че щом сте всеотдайни, искрени и безкористни, всичко ще е изрядно.

По-конкретно ще ви кажа, че новото същество – кучето Айрън е вече при мен и снимките, който ви изпращам са само подробности за разпознаването му.

На първо място е духовната връзка, за която ви казах.

Ето защо си струва да медитирате и да следвате Духа си. Защото каквито и вмешателства, заблуди, илюзии да ви спохождат, вие ще бъдете защитени и сигурни в резултатите си.

Това са много дълги и деликатни теми, които разбира се не са за всеки, но тук е група Дзен и затова мога и даже съм длъжен да споделя.

Медитирайте, приятели, за да направите връзката с Безграничното си Себе ненарушима, постоянна, всеотдайна!