Гневът е емоцията, която може би е най-разрушителна за здравето на този, който я допуска в себе си.
И как да се борим с проклетия гняв?!
Може и да се повтарям, но ще ви кажа, че будността, волята и правилно приложената медитативна техника са основните инструменти за справяне с гнева.
Будността е качество, с което своевременно да регистрираме гнева, нервността, раздразнителността и разбира се другите паразитни емоции или чувства.
Волята е качеството, което ни помага да упорстваме и никога да не се отказваме в опитите да елиминираме гнева.
А правилно приложената медитативна техника е този инструмент, които разгражда, трансформира и унищожава гнева.
Сега аз говоря за гнева, но горделивостта, недоволството, завистта, омразата, ревността, себичността също може да се каже, че са съставните части, за да се породи един гняв.
Когато някой се чувства, че е нещо повече от всички останали хора, това е от горделивост. Такъв човек има нагласата, че всички останали са му подчинени и едва ли не, са длъжни да се отнасят към него раболепно и угоднически.
Да си недоволен, означава, че мислиш себе си за идеален и че другите не са достатъчно способни, нямат твоя капацитет, качества или са недостатъчни в отношението или делата си към теб.
Да завиждаш е да считаш, че някой няма заслуги, че не е като теб или има нещо повече от теб.
Омраза се поражда, когато си представяш, че ти си едно, а другият – мразеният е нещо съвсем различно, отделено от теб.
Въобще, когато говорим за гнева, трябва да сме наясно, че наред с него или в самия него вървят още много плънки или гарнитури. Да, той – гневът прилича на ястие, което е приготвено според вярна рецепта и винаги е с претенцията да е справедлив, но в действителност той е само един токсин, който поразява този, който го консумира.
Гневът разрушава сърцето, вътрешните органи и поразява нервната система под нелепия предлог, че другите са виновни и че те са причината за него.
Само че гневът изцяло е продукт на ума на този, който го изпитва.
Тук ще припомня дзен поговорката:
„Нищо в света не може да ви безпокои толкова, колкото вашия собствен ум.
Вярно е; Изглежда, че другите ви безпокоят, но това не са другите;
Това е вашият собствен ум.”
Да, може да си си представяш, че другите произвеждат гнева в теб, но не – това си самия ти.
Справяйки се със себе си, се справяме и с гнева и производните му емоции, реакции и действия.
Как точно се процедира?
Будността или наблюдението на ума са първите качества, които следва да наблюдават за появяването на гнева.
Още по-добре би било, когато се регистрират чувствата, които предхождат един гняв.
Има ли недоволство, считайте, че скоро ще има и гняв и нетърпимост.
Има ли омраза, няма как тя да не извика гнева.
Има ли ревност, искрата към запалването на гнева е готова.
Има ли горделивост – гневът към „по-нисшите“ е вече оформен и спусъкът е без предпазител.
Ето, колко много неща има, които генерират един гняв.
Не съм споменал егоизма, себелюбието, алчността, жаждата към постигането на желания, капризите, задоволяването на прищевките, накърненото чувство за справедливост и още много други фактори, но не е и необходимо. Защото всички те спадат към отделянето на себе си от другите хора и останалия свят.
Важното да се знае е:
1.Будността и наблюдението за предпоставки, и поява на гнева, са първите насоки към овладяването му.
2.Следва мобилизация на силите и прилагането на решима воля за преодоляването му.
3.Прилагането на медитативната техника е същината на унищожението му.
И ето когато се появи един гняв, ние първо регистрираме в ума си, че той е възникнал.
Следва мобилизиране на вътрешните сили, волята си и дисциплината.
После прилагаме правилната медитативна техника, която се състои в това да се насочим навътре в Истинската си природа и да разтворим гнева в Нея.
Разбира се, понякога може да е достатъчно само да открием и регистрираме гнева и той ще изчезне.
Но ако гневът е в по-силен, ако е завладяващ цялото ни същество, тогава неминуемо трябва да се премине към медитативната техника.
Разбира се, че най-разумно е да се пристъпи към овладяване още преди гневът да е настъпил.
В смисъл, че има предпоставки, чрез които един гняв възниква и те са както казах по-горе, горделивост, себичност, отделяне от другите и света, осъждане и прочие.
Не е необходимо гневът да е настъпил и чак тогава да се опитваме да го потушим.
Разумно е да унищожим предпоставките или съставните части на един гняв, когато той е още в зародиш.
И тук пак ще се позова на медитативната техника:
Когато стоите насочени навътре към Истинската си природа, ще се появяват различни мисли. Те могат да са позитивни или негативни.
Без значение на това, какви са те, вие отново и отново се насочвайте навътре към Истинската си природа, без да се захващате за мислите, чувствата, емоциите или разните подтици за действие.
Щом не се занимавате с ума си, а продължавате да сте насочени към Истинската си Същност, постепенно умът ви ще започне да утихва, т.е. мислите, емоциите, чувствата, подтиците и всичко друго ще започнат да намаляват и да отмират.
Така ще навлезете в пустото, безмълвно и умиротворено състояние на ума, което ще е изличило всички предпоставки и съставни части на гнева и производните му.
И така ще се уподобявате и ще сте в единство с Истинската си природа, на която са чужди себичните проявления и разделението от другите хора и света.
Сега аз съм далеч от мисълта, че с гнева – нервността, раздразнителността, ревността, ненавистта и другите предпоставки, или неговите производни можете да се справите веднага, и на секундата.
Разбира се, че е необходимо да промените възгледите си, навиците, стереотипите на мислене и работата на ума, но нали трябва да се започне отнякъде да се работи.
Колкото по-скоро започнете медитативната си практика, толкова по-скоро ще можете да постигнете траен успех в овладяването на гнева и ума си като цяло.
Не става веднага и на момента всичко, тъй като човешката психика и организъм, си имат своята специфика и са под въздействието на инерцията на тежестта на рутината, но започнете ли веднъж и имате ли правилната медитативна техника, и не се ли отказвате, тогава със сигурност ще успеете.
И запомнете гневът може да съкрати физическото ви съществуване, но по-лошия ефект от него е наслагването на кармични последствия, които пък ще вгорчават живота ви занапред – в обозримото и в необозримото ви бъдеще!
Всичко сега е във вашите ръце, приятели!
Практикувайте и четете статиите тук в сайта ми, за да имате и моята подкрепа.
Пожелавам ви последователна и неотклонна медитативна практика!