По много причини не обичам постоянното приемане на лекарства и това не е просто заради някакъв себичен инат.
Най-много ги ненавиждам затова, че действат само върху симптомите, а не върху причината за даденото заболяване. И какво се получава? – Става така, че болестта се инсталира в тялото за цял живот. И се получава така, че хората приемат таблетки или там други илачи без да коригират грешките спрямо тялото или духа си. Напротив, затвърждават си грешките и отиват много по-далеч в отклоненията.
Няма да говоря за страничните ефекти на таблетките, нито за наркоманията, към която неусетно ви тласкат.
Думата ми днес е за нещо изключително важно, което всеки има в себе си, но поради някакви незнайни или знайни причини го игнорира.
Това „нещо“ е силата на Духа.
Да, силата на Духа е точно обратното на депресията, тревожността и потиснатата жизненост, глезенето и хленченето.
Всеки, абсолютно всеки носи в себе си един Извор на Живота – Духа си. Този Извор не е някаква придобивка, защото Той е Изначалното, Вечното, Неподправеното и Непроменено състояние на Духа. Това е Същността на всеки човек, животно, жива или „нежива“ природа – Сърцевината е.
И как така се получава, че „вода газим, а жадни ходим“? Как едновременно имаме съкровището на извора на Силите, а постоянно го търсим някъде другаде – при някой или при нещо? И защо трескаво се бъхтим да го открием, а не успяваме?
Преди много време, когато съществата са влезли в грубата материя – ограничените тела, те постепенно са се превърнали слуги на сетивата си – на удоволствията, капризите и невежеството си.
Изначално всички същества са били чисти и непокварени, неподатливи на грешки и отклонение от Същността си. С времето обаче, заради сетивните наслади те са се отдали на страсти, удовлетворяване на всякакви желания, прищевки, горделивост и лоши навици.
И парадоксално – уж във всеки има Божествена същност, а почти всеки се е вторачил в маловажното, в мимолетното, във фалша и незначителното и с удоволствие ги е направил свои кумири.
Независимо, дали някой е вярващ, дали е религиозен или духовен, но точно както във всеки организъм има едно сърце, мозък и други вътрешни органи, така има и една Изначална Същност, която е Сърцевината на Живота.
Силата на Духа във всеки човек е следствие на пряката му връзка с Изначалната му същност.
Може да не си религиозен изобщо, но по естествен начин да си единен с Вътрешното. Тогава силата на Духа е на ниво, че и много по-силна от някой, който уж е религиозен, уж духовен, уж много посветен а в действителност е отделен от Себе си и слаб.. много слаб психически.
И обратно, когато някой е в депресия, потиснат или обземан от обсесивни мисли, тогава, той почти е загубил връзката със Себе си или поне този контакт е станал толкова рехав, че не е достатъчен. Такъв човек лесно се губи – в хорските приказки, в неволите и изпитанията.
Запомнете го, приятели, ако имате силата на Духа си, вие ще можете да излезете от всяка трудна ситуация, и ще се излекувате, от всяка болест, колкото и да ви казват, че медицината е безпомощна. Няма нищо трудно и невъзможно за Силата на Духа, виждали сте го това. Една диагноза може да с много песимистични прогнози, но прекрасно знаете, че Духът реши ли, ще я прегази без усилие.
Ако нямате Сила на Духа, тогава и здрави да сте, вие ще сте като болни, а и лесно ще изпадате в психични състояния на немилост. – Депресии, психични разстройства, физическа немощ, слабост и всякаква уязвимост.
Силата на Духа е от изключителна важност за щастието ви и за живота като цяло.
На тези неща почти никой не ви учи. И знаете ли защо?
-Ами защото хората със силен Дух са неподвластни и не могат да бъдат контролирани, мамени, излъгани, манипулирани. Това не е изгодно на тези, които искат да сте им в плен, да ви експлоатират и да сте им винаги под ръка за да преследват глупавите си алчни интереси.
А хората със слаба връзка с Духа си са лесно управляеми. Каквото им кажеш – това искат – това правят и към това се стремят. Запътват се като стадо накъдето ги подкара стопанинът им. И както е казано в една мъдра книга: „Вървят като телета към клане“ – безропотно, послушно, примирено.
Хората със силна връзка с Вътрешната си същност, не страдат от депресия, не се отчайват и никога не рухват, без значение какви са неволите им в момента или какво предстои да случи. – „Да се случва каквото си ще, аз ще направя каквото е по-силите ми, а за другото – Какво от това?“ – „Ще вървя сам натам, накъдето Вътрешния ми Пилот ме води и няма да се отклонявам“
Тези, при които силата на Духа отсъства, са слабите духом хора. От тях всичко може да се очаква, тъй като те не принадлежат на себе си. А един човек, който не може да направи нещо за себе си, едва ли би могъл да помогне на някой друг. И да може, то ще е спорадично или според конюнктурата.
Естествено, когато дойдат някакви изпитания, хората с несломима Сила на Духа, може да страдат, но лесно ще преминат през трудностите и ще са непоклатими.
А тези, които нямат така важните им духовни сили, лесно ще рухнат – ще се предадат и ще изоставят дори самите себе си.
И да знаете, че няма лекарства, които може да ви дадат Сила на Духа. Има само такива наркотични отрови, които за кратко време ще да ви дадат фалшиво самочувствие, но премине ли действието им, депресията отново ще се върне с още по-голяма сила.
На силните Духом, каквото и да се случи, те не униват, не роптаят, не хулят, не злословят, защото вътрешните им Сили са винаги налични и са им опора.
Колкото и да напреднат технологиите, както и да се промени бъдещето на хората, Силите на Духа не могат да бъдат нито имитирани, нито фалшифицирани. Може само да се създават евтини и бледи копия, нищо друго.
Духът, приятели, е Сътворителят, Поддържащия Вездесъщ Господар на Безкрая и Унищожителят на световете. Когато черпите от Него Силите на Духа си, вие винаги ще сте победители, независимо от временното състояние на немилост по време на изпитания или в моментите на закаляване в Духа.
И не се лъжете, че има някой силен, с когото сте длъжни да се съобразявате. – Няма.
Този, с който трябва да се сливате и да сте единни с Него, е вашата Вътрешна Същност. – и никой друг.
Не се водете по акълите на прости и немощни духовно хора. Техният „просперитет“ е съвсем временен. Днес някой е много силен, а утре – утре изчезва яко дим и няма следа от него. Да, всъщност има следа – принуден от Закона на Кармата, той ще се прероди в някое невзрачно нещастно същество, за да започне да изкупува глупостите и мерзостите, които е сътворил.
Сега идва другия важен въпрос – как да стигнем, как да имаме Сила на Духа?
Възпитаването на волята е важна стъпка към Силата на Духа.
Спазването на дисциплината е път към Силата на Духа.
Редовната медитативна практика е свързването с Духа и черпенето на Сили от Него.
Волята си можете да усилите като си поставяте цели (отначало по-лесни) и неотклонно ги постигате.
Дисциплината също – всекидневното съблюдаване на режим например е утвърждаване и спазването и.
Медитативните занимания са пряката връзка с Духа, но за да можете да ги практикувате волята и дисциплината са от решаващо значение!
Ако сте без воля, ще приличате на някой, който знае как, но няма сили да постигне Сила на Духа.
Ако нямате дисциплина, също, ще сте наясно как да стане, но като един лентяй ще отлагате и отлагате, докато съвсем забравите накъде сте се запътили.
А ако не медитирате, ще използвате само човешки потенциал на волята и дисциплината, но няма да имате връзка с Вътрешните си Сили, а така ще сте обречени на неуспех.
Силата на Духа можете да постигнете с тези три качества:
-Несломима воля;
-Желязна дисциплина;
-Качествена медитативна практика.
Имате ли тези три инструмента, знайте, че няма да има нищо, което да не можете да постигнете и няма да има нито една цел, която да може да ви се изплъзне.
Те са ключът към всеки успех, защото късметът и успехът не са нищо друго, освен, използване на полезните ходове зададени и водени от Духа ви!
Желая ви успех и редовно четете статиите тук в сайта ми, защото те са упътване за сливане и единство с Изначалното Неродено Състояние – Духа!