Идва ми наум една древна дзен поговорка: „Отвори си устата и вече си сбъркал.“ Да, в дзен става въпрос за това, когато се опиташ с човешките си ограничени възможности да опишеш директно Същността – Духа си.
Обаче, и когато си отвориш устата, за да ругаеш, роптаеш, хулиш, недоволстваш, това е една много честа грешка, която хората допускат ежедневно. Сякаш някой друг стои в основата на живота и е виновен за сполетелите ги неволи, неудачи, страдания.
Добре е да се знае, че животът от край до край си го правим самите ние.
Сега някой пак ще възроптае: „Ама аз не съм виновен, че съм се родил в тази държава, при тези родители, без късмет и с такива възможности за реализация. И не съм виновен за генетичните предразположения на конструкцията на тялото ми, здравето ми или за липсата на шанс.“
-А кой друг да е виновен? Ако разглеждаме живота откъслечно и ограничено, това може би щеше да е логично. Но това е все едно да си мислим, че началото на света започва с раждането ни или с нашия живот.
Дълбоко в себе си ние имаме знанието и отговорите на най-заплетените ни въпроси и дори на дилемите. Заради постоянното пребиваване на повърхностните нива на ума, ние се отъждествяваме с откъслечните ни знания.
Още преди идването ни тук на земята, вливането ни в живота с всички, абсолютно всички подробности ние сме били наясно преди да се родим. И знайте, че няма нищо случайно.
Нека да си представим живота като един филм с много и различни развръзки. Този „филм“ е с неизброими серии – предистории, продължения, приключения и завършеци. Нали, всяка серия започва с края на предишната. Такъв е филмът, такива са действията и ролите.
Като си си избрал ролята на виртуозен играч, добре, играй, но и не се сърди, когато срещнеш някой също умел и той те надиграе.
Ако си избрал да играеш някой жесток и алчен човек, пак добре, играй, но и приеми, че някъде в играта ще пропаднеш и ще се превърнеш в човек, който е потискан от точно такова поведение.
Или пък ако си написал сценарии на голям любовник, супер, но нали знаеш, че няма някой, който да е по-голям от Кармата. Ще стане така, че ще изпиташ неудачите причинени от теб на някой друг.
Знам, знам, сега пак някой ще подскочи от гняв: „Ами децата горките, невинните, те какво са виновни, че някои от тях се раждат с недъзи, генетични болести и с угнетено бъдеще, те каква вина имат?“
В следващия момент същия този, който се възмущава от дъното на душата си, пак от дъното на душата си ще изкрещи: „Ах долни алчни, низки и мерзки хора, които не се посвенявате и които не ви е грях да експлоатирате, мамите, угнетявате, дано да горите в най-големите огньове на ада! Проклети бъдете!“
И всичко това, защото си представят Рая и Ада, както в приказките или в произведението на Дантевия Ад. Такъв е умът и въображението им и такива са размишленията им. Тези видове представи не са много адекватни, нали?
Защо не са справедливи ли?
– Ами защото заради извършените грехове, примерно за 50 или 80 години живот, после вечно трябва да страдат в пъкъла. Разбирам възмущението, но къде е справедливостта им? Ако някой се е заблудил, то няма право нито на поправяне, нито на опрощение, нито на избавление – Вечно щял да страда в мъките и адовите терзания.
Че едни такива разсъждения за по-зли и от най-големите жестокости случили се на земята. Вечно щял да се гърчи и страда.. Виж ти любов, милост, благост и всеопрощение – Ще гори в пъкъла за вечни времена! От едната страна на везните сложи един човешки живот, а от другата Вечността. Несравнимо е, нали?
Слава Богу, че Господ не е като съдниците – отмъстителен, сляп, глух, зъл и непреклонен.
Животът е устроен така, както сами сме си го устроили. И също някои си представят Кармата така, както е в техните си себични умове.
Прекрасно е, че Кармата е инструмент на Безграничния, и че не е в ръцете и не е по ума на някой отмъстителен злобар.
Кармата, приятели, е за да ни доведе до състоянието на осъзнаване и завръщане в Истинския ни Дом. Чрез изпитания, страдания, мъки или поощрения, Тя ни води към осъзнаването. И ето сега, някой пак иска да влезе в ролята на Кармата и да раздава възмездие и справедливост.
Тя – Кармата е божествен закон и не се води от човешка импулсивност.
Разбира се, че когато трябва някой да изстрада, за да се осъзнае, Тя го поставя задълго в такива условия. Ако е за кратко време, ще е недостатъчно. Но ако е за „вечни времена“ ще е несправедливо, безсмислено и неоправдано зло.
Веднага щом някой се „прибере“ трайно в Истинския си Дом, Кармата престава да съществува за него, та дори и да е извършил най-големите грехове или чудовищни постъпки. Без значение, какво ще е мнението на ощетените от него хора или на обществата.
И обратно, дори някой се има за много хрисим или благ, но ако е далеч от Божествената Същност вътре в себе си, той подлежи на Законите на Кармата.
Дори цялото човечество да го благославя (случва се някой трайно да заблуди хората), той никак няма да може да се измъкне от прегръдката на Кармата. Нея никой не може с думи или действия да я излъже, измами, подхлъзне или да спечели благоразположението и. Кармата не се влияе от никакви манипулации. За Нея е важно е само едно – завръщането на душата в Истинския и Дом – Изначалния Дух.
И в другия – противоположния вариант. Няма как проклятието на свещеници, църкви, храмове, общества да може да промени Кармата. Ако нещо е план свише, то на това никой не може да осуети или осъди. Може нещо на пръв поглед да изглежда светотатствено, пошло, зло, жестоко, но това е само едно повърхностно човешко (не)разбиране. Пътят на Абсолюта не вездесъщ и недосегаем.
Отвори си устата и вече си сбъркал, защото това е акт на твоя ограничен човешки ум.
И на тези, които постоянно са склонни да хулят, недоволстват, роптаят, ще им кажа да опознаят Себе си. Но не себе си, което другите мислят за тях, а за Себе си – Истинската си природа директно идваща от Абсолюта.
Когато човек е трайно установен в Себе си, той има разбирането за същността на нещата. Там – в Себе си изчезват всички противоречия, конфликти, неразбиране и недоволство. Защото, щом си в Същността на нещата, тогава целият „филм“ на битието е на твое разположение да го гледаш и да го осъзнаваш от позицията на мъдростта.
И нека да се знае, че Карма не е зло куче, което да насъскаш веднага, щом някой те обиди, напсува или когато нещо не е по угодата ти.
И също, нека да се знае, че Карма не е някой силен на деня, на когото да се подмажеш, ласкаеш или да омилостивиш с подаръци, пари, услуги, богатства, с привидно и лукаво възхищение. При Карма няма друго опрощение, освен наистина да си вземеш поука от лошите си постъпки и да се упътиш – да се отправиш към Истинския си Дом.
Ще срещнете много хора, които са се озлобили или направо са озверели към дадена религия, духовност или учение, но да знаете, че те са се настроили така, заради мненията и постъпките на хората, с които са се сблъскали. Те влизат в конфликта не заради Същността, а заради умствените им представи за нея.
Законите на Вселената са сцената, но Съдбата си е наше произведение и предначертано бъдеще. И ако нещо не ни харесва, то е добре да променим начина си на живот и отношение към Единното Цяло.
Кармата може да си представим като една съвършена компютърна програма. Прави каквото си искаш, но знай, че всяка твоя постъпка ще отеква и ще се върне към теб като ехо.
А ако искаш да си свободен от Закона на Кармата, то тогава се води и съблюдавай Закона на Вътрешната си Същност. Когато си единен с Вътрешната си същност – Единното Цяло, тогава си недосегаем за Законите на Кармата.
Тогава, каквато и добрина да направиш, няма да имаш награда, защото такъв е Божествения път и Кармата няма да те постави в никакви благоприятни условия или да те награди, защото е излишно и не може да има по-голяма награда от това да си Себе си.
Също, нещо може да е нелицеприятно и не добре оценено от хората, но когато се водиш от Пътя, няма да има никакви Кармични последствия и наказания, тъй като ти си изразител на волята на висшите сили, на Себето – Абсолюта.
Това е, приятели, не се плашете и не хулете Кармата, тъй като Тя е благороден закон установен от Безграничното, за да ви доведе Истинския ви Дом.
Добра или лоша, последствията зависят само от вас.
За да достигнете до Истинския си Дом, следвайте Вътрешното.
До Вътрешното се достига чрез медитативна практика и воля да следвате Същността си. Това е.
Пожелавам ви безотказна, упорита, дисциплинирани медитативни упражнения.
И ако се скапвате или разкисвате по някакви причини, тогава по-често влизайте тук, в сайта, за да си черпите от Силата на Духа.