Лошо впечатление ми прави криворазбрания патриотизъм. Медиите непрекъснато успокояват как почти всички от нашата страна са се прибрали невредими от размирните райони. И от това би следвало да сме спокойни, безгрижни, самодоволни.
А що се отнася до другите хора там в центъра на войните, това много не ни засяга, нали все пак няма убити или ранени българи. Всичко е в мир и съгласие.
Е, там били убити някакви си 180 момиченца, ама то това е далеч от нас и какво ни влиза в работата, че да изказваме мнение. Народната поговорка казва: „Преклонена главица остра сабя не сече“
Да, острата сабя не я сече, но я сече тъпата и то много продължително през вековете, осъждайки ни и вграждайки в нас робски нагласи, които пък да предаваме на поколения напред.
Чудя се и не мога да си дам обяснение. Някой бомбардирал едно девическо училище, убил децата и това е просто само една новина. Лоша или добра, какво ни интересува нас, важното било, че нямало ранени българи.
Ще кажете, че се занимавам с политика. Не, не се занимавам с ненужни или несвойствени за мен неща и това е един от принципите ми.
„Каквото посееш, това и ще пожънеш“ – казва една друга поговорка.
Ами, то ние нищо не сме посели, то това са интересите и целите на други страни, народи, етноси, религии.
Да, не сме ги предизвикали ние тези войни и размирици, това е така. Но сме посели друго сред нас – равнодушие, пораженско и робско мислене плюс безмерен егоизъм.
Няма подробно да се занимавам с тази тема. Ще ви кажа само, че ако сте в такт с Вътрешната си природа, ще знаете, че това не може да остане ненаказано.
Разбира се, тук има отношение кармата и нищо не може да се случи просто ей така – случайно. От човешка гледна точка това е огромно престъпление, което не може да мине покрай вас незабелязано.
Сега веднага чувам упреците: „Нали в Дзен няма добро и зло и нали трябва да си готов да приемеш всичко, ти нещо си недоволен, май?“
Естествено, че човек следва да е готов да приеме всичко – абсолютно всичко и без изключение, но това не означава да си объркан и да не можеш да правиш разлика между добро и зло.
Да можеш да приемеш всичко, значи да имаш безпределна преданост относно Безграничното и да си сигурен, че каквото и да ти се случва, то единствено правилното и винаги е за добро.
Да знаеш кое е добро и кое е зло от човешка гледна точка е жизнено необходимо, за да можеш да оцеляваш и да си в помощ или в улеснение на другите хора, когато са устремени към правилното.
На пръв поглед това изглежда противоречиво. От една страна да си готов да приемеш всичко, независимо, дали е добро и зло. От друга страна да правиш добро и да избягваш злото.
Първото е заради посвещението си към Безграничния и пълното доверие в Него.
Второто е заради възгледите ти, които следва да са според човешкото добруване и въздържанието си да не правим злини.
Това са два различни погледа и ако не можем да ги различим, ще влезем в голямо объркване.
Гледайки с Безграничен поглед, ще можем да провидим всичко – от началото на света, после през всички мигове на вековете, достигайки до края на световете. Тази логика е безгранична и е отвъд човешката и ако се опитаме с човешкия си ум да я обхване, бързо ще се натъкнем на невъзможността и. Това никак не може да се вмести във възможностите на човешкия ум, защото това е погледът на Духа.
Гледайки с човешките си умения, можем да предвидим достатъчно добре в рамките на нашето време и живот. Човешкият ум според възможностите си би следвало да знае кое е добро и кое зло. Ние имаме определени сетива, в това число и ума, за да можем да схванем доброто и да се предпазим от злото.
Жизнено важно е да можем да правим разграничение между човешкия си ум и Духа, но бидейки в постоянна връзка с Него да не се отклоняваме от Неговия Път.
Не бъркайте Пътя на Духа с човешката си ценностна система.
Щом сме в човешко тяло, какъвто и да е стремежът ни, ние не можем изцяло да изоставим човешките си възприятия, ум, сетива, за да последваме абсолютно Духа. Можем да следваме Пътя на Духа, но в някаква ограничена степен, тъй като сме обусловени от човешкото си същество.
Един човек, който не е наясно с духовното и човешкото, е много вероятно да се оплете в това виждане и да започне да оправдава собственото си бездействие с нагласени фрази.
Много лесно е да кажеш: „Всичко е карма“, „Всичко е воля на Безграничното“, „Нищо не е добро или зло“. Но ако тези думи водят до безразличие към страданието на другите, тогава те са измамни. Духът не прави човека равнодушен или студен, а по-буден и състрадателен, защото Единното Цяло не е само тук или само там, а е всички и всичко едновременно. Пътят на Духа не притъпява съвестта, а я прави проницателна и ясна.
Още повече, че ако следваме Пътя на Духа, тогава ясно ще разбираме доброто и злото
Когато човек гледа само със своя егоизъм, той се интересува единствено, дали неговият дом е незасегнат, дали неговият народ е невредим, дали неговият живот ще е спокоен. Но когато човек погледне малко по-дълбоко, вижда, че страданието няма националност. Болката на едно дете е една и съща навсякъде по света.
Ако днес се радваме, че злото е подминало нашия дом, без да ни интересува, че е разрушило живота и дома на други, ние просто отлагаме срещата си с него. Защото светът е едно цяло и никой не може да се скрие зад стените на своята удобна безучастност.
Пътят на Духа обединява всичко и не е нужно човек да се занимава с политика, за да има мярка и знания. Не е нужно да участва във войни, за да разбира, че убийството на деца е престъпление. Достатъчно е просто да не се преструваш, че нищо не се е случило и да подменяш важните теми с позитивни новини: „Намалявала била инфлацията“ или „Колко лъвчета родила лъвицата Елза в зоопарка“, или „Колко топло щяло да е времето през март“ – ето такива направо цинични бяха новините на фона на убитите момиченца през този ден.
Най-опасното нещо за един народ не е силата на враговете му, а бездуховността, която притъпява ума и съвестта му. И когато това стане, тогава и най-голямата физическа свобода със сигурност се превръща в тежка форма на вътрешно робство.
Човешките ценности са продължение и са спуснати от Духа. Разликата е, че Духът е Безграничен, а човешкия ум е ограничен в съвсем тесни граници.
Добре е, когато човеците сме в непрекъсната връзка с Духа, който е вътре в нас. Така винаги ще сме на правилния път, заради воденето си от Него.
Да, не можем да сме винаги на 100% единни заради обусловеността ни от човешкото ни същество, но можем да черпим информация от Духа, когато имаме нужда. И като цяло да не излизаме от Пътя Му.
Медитацията е път към Пътя на Духа. Винаги е добре да не се отделяме от човешката си ценностна система, и периодично да се синхронизираме с Него.
Когато човек се откъсне напълно от човешките си ценности, той не става по-духовен, а по-объркан и е в невъзможност да следва Духа.
Истинският Път никога не унищожава човешкото в нас, а го прояснява, пречиства го. И в никакъв случай не ни прави безразлични към страданието, а ни тласка да сме в помощ на другите. Щом Духът е във всичко, тогава всяка болка е в известен смисъл засяга и нас и е наша болка.
Затова човек трябва да бъде внимателен към собственото си сърце. Започне ли да се оправдава с подбрани думи, често това е знак, че се опитва да прикрие себичността и желанието си за собствен комфорт, без да го е еня за някой друг.
Духовността не е удобен щит, зад който се крием. Събитията са като огледало, в което виждаме ясно себе си – със слабостите си, със страховете си и с егоизма си.
Най-голямата битка е вътре в човека – между това да сме в единство с Пътя на Духа или в себично удобство. Между Чистото Съзнание или „сигурния“ комфорт. Между състраданието и помощта към другите или „спасението по единично“.
Безброй пъти съм го казвал и ще продължавам отново и отново:
Медитацията е Пътя към Истинския ви Дом – практикувайте я, за да стоите и да следвате Пътя на Духа!
Пожелавам ви успех по пътя към Себе си!