Понякога не мислейки ми идва една мисъл в главата и тя как да ви пратя картината на красивите изгреви. Взел съм си един от най-мощните апарати, но и той е хилав, и безпомощен да ви предаде истинското чудо на изгрева. Работата е там, че това не е само картина, звук, ухание или досега с Майката природа. Когато се уедините да сте сами със Себе си, тогава влизате във връзка с Необятното. А То е неописуемо, необхватно и абсолютно непостижимо за сетивата, дори в директното възприятие. Не става нито с телефон, ако щеш и с телескоп да си, устройствата пак ще ти предадат една съвсем малка частица от излъчването на идващия ден. Парадоксално, но повечето хора са се вторачили в ядене, пиене и други съвсем повърхностни удоволствия, забравяйки, какво е благоразположението към тях на Майката природа.
Търсят хората – търсят сигурност, търсят удоволствия, търсят съвсем повърхностни сетивни удоволствия, но без да съзнават, че истинската сигурност може да дойде само и единствено от Изначалното непроменено състояние.
Иначе, няма как – осигуряват си хората нотариални актове, законни начини за притежание на движимо и недвижимо имущество, богатства и скъпоценности.
Само дето не могат да си подсигурят пустотата, в която се върти земята, слънцето, луната. Ето, земята стои в нищото и нотариалните актове няма да струват и пукната пара, ако нищото се пропука и земята отиде в бездната.
Всичко е обединено в Безграничния – и красотата на природата, и сигурността, и благоденствието – дори не съм в състояние да изброя всички важни неща.
И защо ви са тези скъпи картини и произведения на изкуството, чудя се?
Ето, утрото, изгревът, слънцето и настъпващият ден са най-красивата гледка на света, но кой го е еня. Мислят си: То това е даденост и няма как да им избяга, а и е без пари, що да го гледат. Важно е, когато за нещо се говори много и е недостъпно, тогава се смята за ценно.
Добре, но когато човек е в пълно здраве, той не се сеща за него – смята го за неизменно качество. Тъй ама, когато го загуби е готов да даде всичко за него – всичко.
И с обхващането на изгрева е същото. Ако го изгубим, (дано да не се случва) и ако небето бъде затулено от тъма, тогава никакви автентични картини или произведения няма да ви са интересни и ще струват, колкото цената на тоалетна хартия.
Въобще, хората обичайно се водят само от интереса си – няма нищо духовно ценно и свято. Има файда или няма файда – това е.
Сега аз не отричам, нито произведенията на изкуството, нито пък подсигуряването с материални блага, но искам да ви кажа, че всичко следва да е подчинено и да бъде предшествано от преданост към духовния път. Имате ли във вас духовното, тогава всичко ще си дойде на точното място. В това число и богатството, парите, сигурността и приятните мигове.
Ако обаче, неглижирате връзката със Себе си и законите на Духа, тогава всички придобивки ще се превърнат в клопка и падение във всякакъв смисъл.
Примитивни за човешките сетива, допотопен и е човешкия ум.
Точно, както е непостижимо за човек да проникне в Същността на нещата, по същия начин се градят възгледите, представите, схващанията му за света, логиката му.
Всъщност, човек не е толкова ограничен изначално, а по-скоро изпадайки само в реалността на грубата материя, той се е само изолирал от Духа. Оставайки в ограниченията на видимия или доловимия за него свят, е причината за затъпяването му.
Ето, някой от привържениците на грубата материя си мисли, че болшинството от духовните хора са откачени. Има и такива, но половинчатостта никога не може да обхване Цялото. Ограничиш ли се в грубия видим свят, ти улавяш повърхностните явления. Блокираш ли се, насочвайки се към представата за Духовния аспект на нещата, това също е половинчатост, че и по-малко.
Затова, нещата изглеждат недодялани, но това е само заради ограниченията на ума. Когато умът е в единство с Първоизточника, нещата придобиват яснота и всеобхватно разбиране.
Религиите се държат за правила и закони, а един духовен човек се е посветил изцяло на Духа – Изначалната същност въплътена в тялото му.
Накъдето и както му повелява Духът, натам той върви. Така той е буден, така той спи, и също чрез Изначалното в себе си се храни, разхожда, работи, почива. Всичко е от Духа – от Духа са и възприятията му.
Сега е модерно да се говори за биохрана, полезни питиета, добавки и още всякакви диети и начини за здравословен и дълголетен живот.
Почти никой не говори за Духа, който е въплътен в тялото. И защо е важно да се говори ли? – Сега ще ви кажа.
Един човек, който е слят с Духа може да погълне отрова и тя да се превърне в най-полезното вещество за здравето му. Да, знам, че това звучи налудно.
„Налудно“ или „нормално“ са човешки категории.
Имаш ли непрекъсната връзка с Безграничното чрез Себе си, тогава полезното и вредното също изчезват.
Храната била вредна – добре, важно е да си я избираме, но дори да погълнеш вредна храна, когато е обработена чрез Духа, тя ще се превърне в полезна.
Стига да можеш да го направиш, а ще можеш, когато се упражняваш.
Въздухът бил отровен – вярно е, но ако си единен с Вътрешната си Природа, ще можеш и него да преобразуваш в благоприятен.
Отношенията между хората били токсични. Ами нека да са си токсични, но ти бидейки в Единство с Вътрешната си природа, ще можеш да ги превърнеш в благотворни.
Работната среда била натоварваща и стресираща. Супер, нека да си е такава. Не се стреми непременно да я коригираш. Коригирай отношението си към нея чрез Изначалното в себе си. Ако си единен с Духа си и имаш достатъчен тренинг в това, тогава „натоварващото и стресиращото“ ще се преобразуват в яснота, прозрение и правилно разбиране. А когато ги имаш и те са непоклатими в теб, тогава товарът ще стане поносим и стресът ще се превърне в сила и самообладание.
Някой бил злобен, завистлив, подъл, ами добре, вие ще знаете, че той с тези си черти „вони“ жестоко – не се търпи и не можете да го понасяте да сте часове наред покрай него, а представяте ли си той самият как се търпи сам, бидейки постоянно с отвратителната си „воня“. Такива хора са за съжаление, и не бива да храните омраза или презрение към тях. Те буквално вече живеят в Ада на вътрешните си терзания и неистови мъки. Това е по-лошо и от смърт дори, но страдайки те сами някога ще дойдат до избавлението си. Дотогава обаче предстои много далечен път и има не изследимо дълго време.
И така, приятели, мога още много дълго да изброявам несгодите и неприятните ситуации, в които можете да попаднете, но важното е да можете от тях да постигнете сила и закалка, за да сте недосегаеми.
Щом работите чрез Вътрешната си природа, това малко по малко – постепенно във времето ще можете да достигнете до „Непоклатимостта на състоянието на ума“, т.е. да пребивавате в Себе си без да излизате от Същността си, без да се колебаете и да изпадате в двоумение, раздразнение, слабост.
Иначе, ако разчитате на достиженията на съвременната медицина, знайте, че ще ви дадат таблетки, които временно ще ви поуспокоят, но това е съвсем краткосрочно. И ще се наложи да се абонирате за разни боклуци с имена на лекарства. Безпомощна е съвременната медицина в много отношение, в това число и себе владеенето, само контролът и енергийното очистване.
Древните медитативни техники много успешно се справят с тези предизвикателства, а и с енергийните набези на разни зли енергийни същности. Практикувайте, приятели, и знайте, че това не е за някой друг, а за собственото ви здраве и недосегаемост.
Истинската защита не може да е в ограждането, които издигате пред себе си, а в състоянието, което е продукт на Истинската ви Същност. Когато сте в Себе си, нищо външно не може да ви разклати съществено. Ударите ще идват, но не ще проникват във вас; вълни ще се надигат, но не ще могат да ви завлекат.
Не търсете спасение в сложни теории и безкрайни обяснения на „дървени философи“. Пътят е лесен, но изисква всекидневно постоянство – връщане отново и отново към Вътрешното. Да наблюдавате и да не се отъждествявате, и да не се поддавате на примитивните подтици на ума. Там, в тишината зад мислите, е изворът на Силата.
И когато започнете да пребивавате по-дълбоко в това състояние, ще видите как нещата сами ще ви се подредят. Без насилие, без излишно страдание. Действията ви ще стават точни, думите – премерени, а решенията – ясни. Няма да има нужда да доказвате нищо на никого, защото ще носите вътрешната увереност, която не зависи от външни обстоятелства.
Тогава и изгревът, за който ви говорих в началото, няма да бъде просто момент от деня. Той ще се превърне в състояние вътре във вас – постоянно възраждане и младост, постоянно обновление на организма ви.
Независимо, дали небето е ясно или покрито с облаци, дали животът ви поднася лесни моменти или трудности – във вас ще пребивава непоклатимостта на Чистото съзнание.
И това е най-голямото богатство, което човек може да притежава – не онова, което може да се загуби, а Същността, която не може да ви бъде отнета.
Може обаче да бъдете замъглени да не виждате Дълбоката си същност. Работете за яснотата и единството в Себе си си чрез всекидневна медитация
Бъдете будни. Бъдете в Себе си. И не забравяйте, че всичко започва Отвътре.
Пожелавам ви да сте упорити по пътя към Дома си!