Ако някой е сляп трудно ще му обясниш света, особено ако човекът не е бил зрящ по рождение. В този случай някой от нас ще трябва да се погрижи за него, за да може той да добие някаква представа и да може да оцелява. Едва ли скоро ще може да прогледне ясно, но поне със светлосенки да е, пак е напредничав резултат.
Същото е и с Пътя на Духа. Представете си, че той никога осъзнато не се е докосвал до Духа, тогава как да му обясниш нещо, за което той няма и бегла представа. Срещат се незрящи – невярващи хора и те вярват само в това, до което могат да се докоснат пряко. И колкото и човек да им казва те не могат да приемат нещата отвъд техните възможности.
Казваш му „Безграничният Дух е всепроникващ, все присъстваш, вечен, не сътворен, неунищожим, все властен господар на Безкрая…“, а той продължава като олигофрен да повтаря: „Всичко във вселената за закони, закономерности и взаимодействия на случайни случайности“.
Мнозина казват: „Покажи ми доказателство“. Но какво доказателство да дадеш на някого, който сам е залостил собственото си съзнание? Ако сложиш слънце пред затворените му очи, човекът пак ще твърди, че е тъмно. Не, че няма светлина, а защото сам се е увредил и не вижда нищичко.
Какво да му кажа по-нататък, какво, така че да разбере?
Колкото и както и да се бъхтя да му покажа, нямам никакъв шанс, тъй като той е забулен от мъглата на невежеството и вижда само наблизко пред очите си. От опита в живота си като видя такъв човек, или не му казвам нищо, или пък му казвам неща, които да не дразнят ума и възгледите му. Иначе може да го разстроя.
Не можеш да му обясниш нищо, не можеш да му покажеш нищо, нито да му докажеш, щото ще продължава подобно на chat GPT да говори това, което му е сложено в ума. Не се и опитвам много отдавна да споря с „радио“.
Как да му кажа, че в основата на земния, материалния, временния живот също е проникнат от Безграничен Разум, който не се намесва в живота, защото битието ни е оставено да бъде определяно и живяно от всеки отделен индивид. Често пъти хората се сърдят, протестират, хулят, клеветят и роптаят, бидейки слепи и в невъзможност да провидят, че животът си го правят те самите – само и единствено те. Все едно да се спънеш да се удариш и затова да се сърдиш на Всевишния. Ами ти не си отваряй очите, не гледай къде вървиш и не внимавай, а пък после търси кой ти е виновен и кой да осъдиш.
Когато някой е единен в плътна връзка с Пътя на Духа, той не може да бъде болен, депресиран, нещастен. Защо ли? – Ами защото Духът е ненарушима и вечна хармония и когато ти си в тясна връзка с Него, ти също привеждаш тялото и функциите му в хармония. Един хармоничен организъм е истински здрав и може да отговори адекватно на всякакви патогенни предизвикателства.
Когато си в неделимо единство с Духа вътре в теб, ти не може да си без късмет. Късметът не е случайност – да за ограничения ум той може да изглежда като щастливо стечение на обстоятелствата, но ако можеш да проникнеш в дълбочината на същността на неща, ще видиш, че всичко е абсолютна и адекватна логична последователност.
Когато си в пълен и достатъчен синхрон с Духа ще си наясно, че няма никакви случайности, които са просто ей така дошли. Също това единство безвъзвратно ще изтрие старите „писания на съдбата“ – кармата. Нея също хората сами си я създават.
Не мога да ви изброя ползите от Пътя на Духа, но накратко това е истинско здраве, късмет, благоденствие и просперитет. Обаче, когато хората тръгнат по този Път, първо те имат изпитания. Защото изпитанията каляват и те правят силен и недосегаем, за да не може нищо да те отклони от Пътя на Същността ти.
Това, което хората си пожелават е в техните ръце. Няма случайности, не е до „добра“ или „лоша“ съдба или нещо което ни е „писано“. Писано било…
Писано е това, което сам си си написал в предишни същестувания.
Късмет било – няма късмет, защото късметът е това, което сам си си окъсметил кармично. Направил си поръчка и сега си получаваш пратката – кой ти е крив?!
Може на някой духовен слепец да не му се вярва, но Пътят на Духа може да премахне повечето от болестите ви, несгодите, безпаричието или „лошия късмет.“ И това няма да стане временно, а ще е завинаги. Е пак зависи, дали продължаваш да си в единна плътна връзка с Духа или си поел по някакъв друг път.
Пътят на Духа не е религия, не е секта, не е сляпа вяра. Той си е чиста физиология. Той не се учи само от книги и думи, а само чрез вътрешна практика. И когато веднъж човек направи тази връзка, това се отразява на начина му на живот. Мислите му се променят, действията му се променят, дори присъствието му започва да въздейства различно на хората и света около него.
Медитацията е един от начините да стоите стабилно на Пътя на Духа. Практикувайте я и я внедрявайте във всекидневието си. Това е.
А и докато не поемете стабилно и неотклонно по Пътя на Духа, влизайте тук в сайта и четете техниките и начините за привеждане в синхрон с Единното Цяло.
Това е за днес, приятели. Пожелавам ви да сте винаги Себе си, а когато усетите ще връзката ви с Вътрешната ви Същност изтънява, това означава, че е време за практика.